ИНТЕРВЮ

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

И тогава се обадих на Горбачов

Едуард Шеварнадзе е роден преез 1928 година в Грузия. Името му в превод означава „Синът на соколите“ . В периода 1965-1972 година той е вътрешен министур на Грузия. През 1985 година ианенадващо е избран за външен министър на СССР и остава на този пост до 1990 година. След разпадането на Съветския съюз е избран за президент на Грозич през 1992 година. Остава на поста до 2003 година, когато след протести на опозицията е принуден да подаде оставка. Заради дипломатическата си дейност той получава прякора „Бялата лисица“

Едно интервю на Едуард Шеварнадзе пред германското списание „Фокус“ . Интервюто е взето от Борис Ретшултер.

Фокус: Едуар Амброзиевич , защо през октомври 1989 година се застъпихте за избягалите в западногерманските посолства жители на ГДР?
Шеварнадзе: Геншер ми се обади и ми разказа за избягалите в западногерманските посолства жители на ГДР. Аз го попитах дали сред тях има деца. Той ми отговори че по-голяма част от избягалите са деца. И аз му казах че тогава ще помогна, след което разговарях с колегите ми в Прага и Будапеща.
Фокус:  Как реагираха бежанците?
Шеварнадзе: Те бяха срещу нашата политика.Спомням си за погледа на Хонекер , когато по време на честването на 40-годишният юбилей на ГДР, когато хората посрещнаха Горбачов. Той знаеше че без социаллизма нямаше да има повече гдр. Когато бях на посещение при него, той ми пускаше телевизора и ми показваше западните телевизии.Тогава Хонекер и Съветския съюз бяха силно критикувани. Той се обърна към мен и ми каза: “ Виждате ли ние трябва всеки ден да гледаме това.Разбирате ли сега в какво положение сме сега? “ С Кренц след това всичко беше по-различно.
Фокус: Честно представяхте ли си че Стената ще падне?
Шеварнадзе: Посланикът ни тогава ми се обади и ми каза че Стената ще падне и опасността се състои в това че нашите военни сили там могат да се намесят. А тогава там бяха разположени около половин милион наши военни. Това беше опасна ситуация. Отвориха границит без да се консултират с нас. Тогава веднага се обадих на Горбачов.
Фокус: Имало ли е наистина опасност армията да се намеси и да се противопостави на желанията на управляващите?
Шеварнадзе: Бяхме сериозно загрижени че ситуаията може да доведе до един нов свеовен конфликт. Военните можеха да получат заповед за намеса и да премахнат онези , които отвориха Стената. За да предотвратим това, ние с Горбачов трябваше да заминем за Берлин и да окажем влияние върху военните. Аз не бях сигурен че като външен министър можеш да предотвратя ескалацията. Само Горбачов като главнокомандващ имаше необходимия авторитет.И той трябваше да го покаже.
Фокус: Колко голяма беше съпротивата?
Шеварнадзе: Имаше мнозина в съветското ръководство,  на които едно подобно развитие на нещата не се хареваше. Те казваха: „Ние не можем да напуснем Берлин, след като проляхме толкова много кръв по време на Втората световна война. Но с плановете на САЩ за изграждането на ракетна отбранителна система тогава се промени международната ситуация.Нашите специалисти ни кааха че за да можем да отговорим на подобни милитаристични планове ще са необходими много години.Затова ние се интересувахме от намаляването на напрежението.
Фокус: Значи всеобхватните планове  за превъоражаване на правителството на Рейгън е довела до това Съветския съюз да приеме обединението.
Шеварнадзе: Това беше един от факторите.
Фокус: Кога за пръв път си помислихте че германското обединение ще успее?
Шеварнадзе: Горбачов поставяше често този въпрос при едно такова усложняване на ситуацията. Все пак той избягваше да даде точен отговор на един подобен въпрос. Той нито изключваше едно подобно обединение, нито казваше че би било възможно. Германците по това време бяха готови да започнат събарянето на Стената.
Фокус; Кога за прув пут се тругна към германското обединение?
Шеварнадзе: Повреме на конференцията за разоръжаване в Отавапрез февруари 1990 година. Когато приключиха официалните разговори, външният министър на САЩ застана на моя страна и ми каза: “ Немислите ли че вече е дошло времето да се говори за обединението на Германия?“
Фокус: Бяхте ли изненадан?
Шеварнадзе: Не аз знаех че рано или късно ще стигнем до този въпрос. Невярвах обаче че това ще се случи толкова бързо. Отговорих на Бейкър: „Защо задаваш този въпрос на мен , а не на Геншер?“ .Отговори ми.: „Геншер е съгласен. Той иска това. Но не и другите съюзници-Великобритания и Фрабция. Ние обаче можем да ги убедим. Решаващо е мнението на Шеварнадзе.“ Казах му че имаме нужда от един механизъм за този процес. След което отидох в съседната стая и се обадих на Горбачов за да му разкажа за въпроса на Бейкър.
Фокус: Как реагира Горбачов?
Шеварнадзе: Той помисли и помълча в продължение на няколко минути След това ме попита дали по този въпрос е говорено сериозно.Искаше да знае как ще функционира този механизъм. Обясних му основните виждания, които имахме с Бейкър и той отново потъна в тежък размисъл- може би за около 2 минути. След това каза: „Едуард , рано или късно трябва да решим този въпрос. Ако ислиш че мнозинството там на конференцията иска един такъв механизъм, тогава нямам нищо против.“ Това предадох на Бейкър.От тук започна всичко.
Фокус: Навремето Вие отхвърлихте остро известния план от 10 точки на канцлера Кол , като го определихте като диктат срещу ГДР. Отношенията ви с Кол останаха пчти съудени, докато с Геншер се разбирахте добре.На какво се дължи това?
Шеварнадзе: Планът на канцлера  беше приемлив, Преди това обаче той беше сравнил Горбачов с Гьобелс. Това разгневи още повече хора в Съветския съюз. В цялата страна имаше едн крайна вълна срещу Кол, а заедно с това и срещу обединението. Имахме сериозни притеснения че процесът може да се провали. Трябваше да направим нещо.
Фокус: Какво?
Шеварнадзе: Разбрахме се на среща в Брест, там където Хитлерова Германия започна нападението си върху Съветския съюз. Там посетихме военния паметник и гроба на моя бра , загинал на това място. Това посещение доведе малко до смекчаване на настроенията.Решаващата среща беше в Ставропол-родното място на Горбачов. Един от основните въпроси който беше обсъждан там беше каква цена ще плати Германия. Спряхме се на 15 милиарда марки.
Фокус:Какво  бихте  променили днес ако можехте в обединителния процес?
Шеварнадзе: Нищо . Дълго време Горбачов имаше съмнения.Неказваше нито не нито да.Най-накрая обаче се зъгласи с това а аз още повече.
Фокус:В какво сгреши тогава германското правителство?
Шеварнадзе: Съртудничеството с Кол и Геншер беше добро.Единствената грешка на канцлера беше че сравни Горбачов с Гьобелс.
Фокус: Оправда ли обединена Германия очакванията ви?
Шеварнадзе: Беше тежка работа. Спорехме дълго как да премине приемането на обединена Германия в НАТО. Политбюро беше категорично против.Не обаче бяхме убедени че Германия никога не би нападнала отново Съветския съюз.И тя каза че числеността на армията и няма да надхвърли 500 хиляди войници. И обединителния процес тръгна много бързо, така както очаквах.
Фокус: Съжалявате ли че тогава се обявихте за обединението?
Шеварнадзе: Не , когато днес минаам по улиците в Германия, хората често ме аплодират.
Фокус: Какви контакти поддържате с участниците в събитията тогава?
Шеварнадзе: С Геншер и днес сме приятели.Той написа предговора на книгата ми.
Фокус: А с Кол?
Шеварнадзе: Имахме много добри работни взаймоотношения. Тесни приятели оставаме обаче само снякогашния външен министър на страната.
Фокус: Лично на вас какво ви донесе обединението на Германия?
Шеварнадзе: Едно морално освобождение. Но важното е какво донесе на света- една демократична Германия.

Превод Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар