Лично мнение

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

ZensurКой ще плати цената

В продължение на 11 дни лидери от цял свят ще обсъждат едни от най-наболелите проблеми на съвремения свят свъезани със климатичните изменения. И затова и аз реших да напиша какво мисля по тез въпроси и доколкото мога да подккрепя думите си и с някои факти. И докато в Копенхаген дискусиите вече течат , от Брюксел дойде новината че страните от Европейския съюз са решили да подпомогнат развиващите се страни със минимум 7,2 милиарда евро в борбата им срещу климатичните промени.

Това обаче е само малка част от цената, която трябва да пплатим за да съхраним природата си.За това еколози и изследователи неколкократно призоваха политиците да вземат по-бързи и радикални мерки за общи действия срещу климатичните изменения, защото часовника тиктака и природата все по-често ни напомня че сме безсилни да се борим срещу нея. Само преди дни ч7 американски щати бяха блокирани от снежни бури и виелици. Изследователите непрекъснато алармират че сме изправени пред реалната опасност от стопяване на ледените шапки на полюсите и изтъняването на ледената покривка. А това са явления, които биха оказали влияние върху всички живи организми . Заради покачването на нивото на Световния океан могат да изчезнат цели острови. Сигналите обаче които идват от датската столица не будят оптимизъм. Още през първите дни си проличаха големите различия между бедни и цогати.Първите настояваха за отпускане на повече средства за справяне с климатичните промени, а вторите показаха нерешитлност и донякъде липса на единна позиция по въпроса за това кой ще плати цената. Появиха се съмнения че развитите страни са решили процентът на съкращаване на вредните емисии в атмосферата да бтде различен за отделните страни съобразно тяхното благосъстояние. Заговори се за цифри между 20 и 40% . Като цяло макър че още е рано за някакви заклюения мисля че срещата в Копенхаген няма да успее да заличи натрупаните след приемането на протокола от Киото противоречия между отделните страни и в резултат на това няма да се стигне до приемането на някакви радикални мерки за борба с климатичните изменения. Защо? Защото страни като САЩ, чиято икономика е почти изцяло зависима от петрола едва ли би се съгласила с драстично намаляване на вредните емисии. Това не би направил и Китай, който в момента е лидер по вноса на петрол или Русия, която пък се стреми да създаде все по-голяма мрежа от газопроводи в цяла Европа и от чиито доставки в по-голяма или по-мака степен са зависими почти всички европейски страни. И всяка зима те се молят да няма нова руско-украинска газова война , защото това би означавало блокиране на доставките на синьо гориво. И ако индустриални страни като Германия могат много бързо да пренасочат мощностите си към алтернативни източници от Норвегия, то повечето източноевропейски страни в това число и България са 100% зависими от руските доставки. Цената за спасяванто на природата е твърде голяма за да бъде платена от едни и да не бъде платена от други. Трябва всички да допринесем за това. Както обиновено всичко опира до политическо решение, но не само това. Сигурно всеки от нас би могъл да допринесе за това да не се случат апокалиптичните сценарии начертани от различн изследователи, като изхвърля разделно отпадъците си или използва алтернативни начини на придвижване до работното място. Но ако трябва да съм честен у нас все още има много какво да се напави за се осигурят възможности за удобен и сигурен транспорт, който да замени автомобилите. Основният въпрос обаче остава/ Кой ще плати цената? И колкото повече време време губим за да преодолеем различията си , тя все повече разсте.

Цифри
с 80% са се покачили вредните емисии в периода 1970-2004 година
с 1/3 са се повишили емисиите от CO2 изхвърляни в атмосферта след 1992 година и са достигнали 300 милиарда тона годишно
с 0,76 градуса са се повишили средногодишните температури от 1850 година насам
с 3,1 милиметра нараства годишно нивото на морското равнище
с 2,7 % годишно след 1978 година се отдръпват арктическиъе ледници
с 50% е намаляла дебелината на леда на алпийските глетчери от 1650 година

Данни за количествата вредни емисии  изхвърляни годишно на глава от населението за големите индустриални държави:
САЩ- 19 тона CO2  на човек
Германия- 10 тона CO2 на човек
Китай- 4,3 тона CO2 на човек
Индия- 1,1 тона CO2 на човек

Данните са от германското списание magazin deutschland broj 5,6 /2009 година

Гладът за суровини

В публикация на сайта  http://www.china-observer.de/ се посочват прогнозни данни от доклада на IEA / Международната агенция по енергетика/ според които нуждите от петрол на двете най-населени страни в света Индия и Китай ще нараснат от 5,1 милиона барела дневно за 2006 година до 19,1 милона барела дневно през 2030 година. За сравнение в момента САЩ имат необходимост от 21 милиона барела петрол дневно, докато Китай едва от 7 милиона барела и при средногодишен ръст от 10% е само въпрос на време кога Китай ще мине границата от 10 милиона барела дневно. Индия за момента остава едва с 2,5 милиона барела годишно.Ако страната продължи да подобрява своята инфраструктура се смята че може най-малко да се стигне до удвояване до около 6 милиона барела дневно. Според прогнозите през 2030 година може да се нанлюдава ръст от 85 до над 110 милиона барела годишно. Едно е ясно че със съществуващите днес тегнологии производството на подобни количества петрол е невъзможно.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар