Digital Comunity

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Дигиталната демокрация и нейните проявления на българска почва

Дали светът в който живеем не се е превърнал в едно не само глобално но и дигитално село? Обикновено задавайки подобни въпроси търсим своето място в него, за това къде сме ние и къде останалите. И ако в САЩ последните президентски избори минаха изцяло под диктовката на новите технологии у нас все още няма изгледи да се присъединим  напълно към този феномен. Нали все някъде се присъединяваме в нашата история към някого .

В днешното време в което светът все повече забързва своя ход и всичко се виртуализира от четенето на вестник сутрин до поръчката на пица или купуването на билети за някой филм или представление , логично може да си зададем въпроса дали вече не живеем в една „дигитална демокрация“. Какво означава това понятие ли. Ами всеки да може свободно да изразява своето мнение и да търси съмишленици  из многобройните социални мрежи за да изразят общо една или друга идея. Например ако аз не съм съгласен със това как са направени веоалеите в София или със дискриминационното отношение към различни социални групи ще търся някъде хора в мрежата споделящи мнението ми или ще напиша нещо в блога както го правя сега. Това е само част от дигиталната демокрация . Към нея спадат още разни други хубави възможности като това всеки желаещ да може да упражни гласа си по време на избори седейки сутрин пред компютъра си , да решава тестовете от поредния си изпит по физика като има директна връзка със своя университетски преподавател или да подава различни видове документи без да е необходимо да се реди на досадни опашки в няколко поред институции и да се унижава от лошото отношение на навъсени административни служители които от нямане какво да правят търсят различни поводи да се заяждат със хората. И сега идва въпросът доколко ние тук в България може да приложим тези елементи на дигиталната демокрация и доколко не? Някои от тях като свободното изразяване на мнението си в интернет пространството или пък подаването на декларации в данъчното всеки от нас може да направи, за други като електронно обучение или гласуване то има още какво да се желае. Все още не всички университети у нас предлагат напълно електронното обучение а пък възможността за електронно гласуване беше отхвърлена от парламента непосредствено преди изборите. Но като че ли ние се възползваме от възможностите предлагани ни от социалните мрежи да подкрепим една или друга кампания , а защо ли не да създадем собствена такава и да поканим хора които ни последват. Тук адмирации заслужава успешният опит на Славяна Пенчева от сливенското село Панаретовци , която се обръща с молба  з помощ посредством сайта http://www.bgmama.com/ за да успее да събере необходимите книги и да запази единственото за нейните съселяни средище на културен живот- библиотеката. И успява колкото и невероятно да звучи. Има и доста други примери за това как редица неправителствени организации използват възможностите на интернет за да организират кампании в защита на нечии права или срещу решения на централната власт като например за узаконяване на отглеждането и разпространението на генномодифицирани организми. Единствено онези от които зависи гарантирането на правото ни да упражняваме „дигиталната демокрация“ нямат интерес от това да създадат правила за това как да се упражнява този нов вид демокрация. И фактите са показателни нашите парламентарно представени партии имат свои профили единствено в най-популярните платформи като Twitter и Facebook , като само 2 от тях са посочили на началните си страници в кои социални мрежи имат свои профили- ДСБ и ДПС. Докато партиите от германския Бундестаг имат между 3 и 7 профила в по-големите мрежи . Сравнението както се вижда не е в полза на нашите политически субекти. Но може пък и да се променят нещата ,  едва ли  обаче ще има кой да ни чака.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар