В началото беше… алкохолът

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

В началото беше… алкохолът

Дали праисторическите жители не са започнали да обработват земята за да си набавят алкохолни питиета? Американски учен твърди че склонността към питиетата е осигурявала преживяване на хората през онези епохи.

Грехопадението едва ли е започнало с една ябълка.Много по-вероятно е една паднала в шепите на някои прародител смокиня да е помогнала на хората да тръгнат по „правия път”. Някой който съвсем безгрижно да е взел паднал на земята плод и след като го погълнал сигурно е усетил на недцето си разпространяващият се сладко кисел аромат. Така алкохолът се смесил с неговата кръв. След което мозъкът му сигурно излъчил едно ново и непознато послание – за още и още. Първите срещи с алкохола под формата на ферментирали плодове са станали случайно още много отдавна. Според американският археолог Патрик Мак Говън древните хора доверили се веднъж на това действие са изпитвали редовно бучене при всяко движение. Оказвва се че стремежът човек да се снабдява с алкохол може да се датира в един много по-ранен период, отколкото се е смятало до сега. Той се натъкнал на останки според които още преди около 9000 години , много преди откриването на колелото в каменната ера древните жители на селището Яху в Китай са смесвали специален вид медовина с 10% алкохолно съдържание. Потомък на ирландците , славещи се също както предшествениците си с любовта си към алкохола Мак Говън изследва в молекулярно-археологическия институт за изкустно приготвяне на ферментирали питиета и здравеопазване към музея в Пенсилвания глинени съдове намерени от археолозите при разкопки в долината на Жълтата река. А когато става въпрос за подобни изследвания , той е сред световно признатите експерти за индентифицирането на „алкохолни следи” в останки от праисторическата епоха. Той изследва намерените в Азия глинени останки с помощта на специален метод за индентификация , разделяне и определяне на количеството на различни съставки / англ. Liquid chromatography-mass spectrometry/ . В спорите на глинените останки молекулярните биолози открили остатъци от винена киселина и пчелен восък. Предполага се че жителите на древен Китай са смесвали плодове и мед за да получат опияняващия сок. Наличието на фитостероиди навежда на мисълта че те са използвали като съставка и див ориз и без да имат каквито и да е познания по химия подвластните вече на опиянението наши древни предци впръсквали в устата си най –често оризови зърна и натрошавайки ги със зъби за да усетят по силно зърнената смес към която винаги добавяли малцова захар. Сдъвканите зърна те изплювали в малца. Отгоре се образувала пенеста мътилка в която плували изплютите зърна. Така образуваното питие изсипвали в тънкостенни кани и жадно засмуквали с дълги сламки. В някои китайски местности дори и днес пият подобен вид алкохолна напитка. Мак Говън смята че става въпрос за един вид начин на преживяване .Създаването на напитка съдържаща богата на енергия захар и алкохол било превъзходно решение за преживяване в условията на една среда бедна на суровини.Най-новите открития от Китай се свързват с мрежата от доказателства че в най-древните времена производството на алкохол е било широко разпространено на различни места по цял свят. Шамани и селски алхимици смесвали плодове,билки, подправки и житни растения във ведро докато се образува своеобразно питие. Археологът обаче не спира до тук с предположенията си и отива още по-далеч опитвайки се да преоткрие човешката история излагайки смело своята теза че полевъдството и дори неолитната революция, която протекла преди около 11 000 години са резултат от стремежа на хората към алкохола и опиянението. „Наличните доказателства ясно показват че предците ни в Азия,Африка и Мексико са култивирали различни култури като пшеница, ориз, ечемик и просо с цел производството на алкохолни питиета”- смята Мак Говън. По този начин тогавашните хора си осигурявали съществуването. Дълго археолозите търсят отговор на въпроса дали хлябът или бирата са в началото. Археологът предполага че прародителите ни не са могли правилно да овладеят сложната технология за производство на бира. Печенето на хляб обаче те успели правилно да усвоят обработвайки така неподходящите житни зърна. Гладните хора трябвало да ги преравят и да отделят плявата от скъпоценните житни зърна. Като тези най-ранни хлебопекари произвеждали вероятно почти негодни за ядене хлебчета примесени с люспи на житни растения. Отначало те приготвяли едно наративно питие с лош вкус – смесица от плодово вино и медовина.

При раскопки на неолитното селище Хадшджи Фирус Тепе в северозападен Иран Мак Говън се натъква на праисторически рафтове за вино на които се складирали херметически затворени гарафи. Селяните облагородявали напитката в тези гарафи със смола и шам фъстък. Получената смес те използвали при лечението на инфекции или като антибиотик.

Според Мак Говън „пиенето в селата през онази епоха съвсем не е било привилегия на богатите” , като жените също поглъщали големи количества алкохол. И тъкмо в Иран, където сега алкохолът е забранен със специална фетва, американският археолог се натъкнал на първият праизторически източник на бира.Отначало той можел само да гадае за какво се използвали намерените в селището Годин Тепе дебелостенни съдове с широки отвори. Известните съдове за вино притежавали на обратната си страна малки канали. Безсъмнение се оказало че Мак Говън се натъкнал на дъното на косо кръстосани резки. Дали това е било следа от тайнствен надпис? Учените в лабораторията по-късно изолирали веществото калциев оксалат. Пивоварите познават това вещество като вторичен нежелан продукт при производството на бира. Днес разбира се те го извличат от питието безпроблемно под формата на кристали. Предците им преди около 3500 г. пр.Хр. надрасквали с резки 50 литрови кани , с което отстранявали малките камъчета. Американският археолог бил попаднал на първите бирени бутилки създадени от човечеството. Близо до това място археолозите открили праисторически останки от ечемик ,който бил смачкван с помощта на базалтови камъни. Вероятно с помощта на тези камъни древните жители на Годин Тепе правили тъмна бира и кехлибареножълто пилзенско пиво.

Това било времето и на шумерския култ към богинята Нин-Ха , считана за откривателка на бирата. Мак Гован смята че консумацията на алкохол е била на мода сред предците ни и те са се нагодили биологично към това. Мода която остава и оказва влияние върху хората и днес

Превод със съкращения по сп. Шпигел

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар