Мнение на заем

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Спийди Гонзалес приключи с танци в памет на Нодар

Оуен Слот

вестник Таймс

В неделя, след състезанието с шейни, което завинаги ще бъде запомнено с трагичната смърт на Нодар Кумариташвили 2 дни по-рано, трезв и подходящ коментар за този невероятен спортен живот направи човекът, завършил последен. За Рубен „Спийди“ Гонзалес, който живее в Хюстън и се състезава за родната Аржентина, работата беше именно в това – успя да завърши. .

Неговото мнение за олимпийските игри е свежо и сърдечно, а любовта му към игрите само показва още повече какво е изпуснал Кумариташвили. Рубен е на 47 г. За първи път участва на олимпиада през 1988 г, когато се прочува заедно с Еди Орела (Майкъл Едуърдс – първия скачач, представящ Великобритания на Игрите – б. ред.) и четворката боб на Ямайка. Той е единственият в историята, състезавал се на Зимни олимпийски игри в 4 различни декади.
Странното е, че в първите три десетилетия се ужасявал от шейните. Казват, че на ледения улей трябва да дишаш на завоите – Гонзалес не прави и едно вдишване. „Лесно е да задържиш дъха си, когато си наплашен до смърт“, казва той. Но превъзмогва всичко това и става олимпиец. За да отиде в Солт Лейк, задлъжнява с 50 000 долара, чупи ръка и крак на спускане в Сейнт Мориц и е принуден да наеме шейна от един новозеландец. „80 процента от участниците на олимпийските игри нямат никакъв шанс“, казва той. „Медалът за тях е да обиколят пистата на церемонията по откриването. Дори не мисля, че смисълът на Игрите е спортът. Те са за мечтата, за силата на човешкия дух“, убеден е той.
И духът му беше подложен на сериозно изпитание тук, във Ванкувър. Онзи дълг от 50 000 долара принуждава Гонзалес да се оттегли след Солт Лейк. Но преди 2 г. решава да се завърне и когато започва тренировки в Латвия, дели улея с двама грузинци – Кумариташвили и негов приятел, който също беше тук, в Уислър – Леван Гурешидзе. В международните шейни има два вида спортисти. Едните са добре спонсорираните, най-вече в Топ 25, които се подготвят по националните програми. А другите са такива, които се оправят сами. Гонзалес разказва, че Кумариташвили бил първият, който протегнал ръка за приятелство в Латвия въпреки езиковата бариера. „Искам да възпитам детето си по този начин“, обяснява аржентинецът. И напълно разбираемо е дълбоко потресен от смъртта на своя приятел. „Не знаех дали искам да отида на церемонията по откриването“, обяснява Рубен. „Два часа се борих с това, докато пътувах до Ванкувър.
Едва когато пристигнахме, си помислих: „Нодар щеше да бъде точно като мен – един от 80-те процента, щастлив просто да бъде тук“. Ако прегледате записа от церемонията, ще видите, че скачам нагоре-надолу. Танцувах. Правих това заради него“, добавя Гонзалес. Два дни по-късно вижда заглавие в един вестник – „Пистата не е виновна за удара“, което не му харесва. „Това заглавие го е написал някой адвокат“, убеден е той. „Беше истина, но не казва нещата. Пилотска грешка предизвика удара. Това, че нямаше стена, предизвика смъртта. Точка“. И е благодарен, че на фаталния завой номер 16 стената беше вдигната. „Ако не я бяха вдигнали, едва ли щях отново да се пусна“, откровен е Гонзалес. Но отново се оттегли от олимпийския спорт. Само му се иска и Нодар Кумариташвили да беше вкусил от Игрите. 
в. Сгандарг 17.02.2010 г.
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар