Крах

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Загуби ли Русия във Ванкувър своя ореол на велика спортна нация ?

Днес попаднах на материала “ Гибелта на една спортна империя“  препечатан във вестник „7 ДНИ СПОРТ“ Хареса ми  и ме накара да се замисля за някои аналогии. Както е известно дълги години и нашия спорт се развиваше според методиките на съветския. След промените обаче подобно на краха на системата  при нас явно по-бързо  рухна и спорта.Постепенно участниците ни на най-различни състезания започнаха да изостават все повече от конкурентите.Загубихме позиции в традиционни спортове . Базите доколкото ги е имало след промените или загубиха статута си или бяха оставени на саморазрушение. А навремето съветския спорт беше пример за всички останали соцстрани. Дори успехите на руските спортисти често влизаха като мощно оръжие в дуела между двете системи и бяха използвани с чисто пропагандни цели. Сега обаче руските спортисти регистрираха голямо отстъпление дори в спортове като фигурно пързаляне а ние останахме с епизодични появявания по пистите и залите на тази олимпиада. Факти видими дори за страничните наблюдатели.

Гибелта на една спортна империя

Въпросът е дали руснаците взимат повече допинг от конкурентите си, или просто са по-глупави от тях

Мати Лиске

в. Франкфуртер Рундшау

Русия, прославила се с постиженията си в зимните спортове, се тътри на опашката във Ванкувър. Главата на правителството Владимир Путин беснеe и откровено се притеснява от провал и в Сочи. Преди началото на олимпийските игри във Ванкувър много се говореше за руските спортисти, дори президентът на МОК Жак Рох не правеше изключение. Ставаше дума за употребата на допинг, открит през последните 12 месеца у руснаците. Мнозина настояваха за отстраняване на целия отбор от участие в олимпиадата. Рох отговори така, както обикновено МОК реагира на критики. Подчерта, че всичко е под контрол, въпросите ще бъдат обсъдени с отговорните лица и нещата в скоро време ще се променят към по-добро.

След старта истерията поутихна и руски спортисти вече почти не се забелязват. Упорито избягват срещите с пресата заради неприятни въпроси, а в състезанията – с изключение на Плюшченко и колоритния Александър Овечкин – рядко привличат вниманието. Понякога се създава впечатление, че изобщо ги няма на олимпиадата. Остана неясно дали употребяват повече допинг от своите конкуренти, или просто са по-глупави от останалите.

Едно е сигурно – ако все още вземат допинг, резултатите им във Ванкувър не го подсказват. Едва тринайсет медала в първите тринайсет дни и само 3 златни – в биатлона и ски спринта. По-рано бяха лидери и във фигурното пързаляне.

В руските медии звучат остри критики, като негодуват и политици, които традиционно доста охотно се намесват в спортните дела. Забележително събитие беше парламентарно заседание, посветено на скандала по време на състезанието на фигуристите в Солт Лейк Сити през 2002 г., а миналата седмица лично премиерът

Владимир Путин заплаши със санкции спортните функционери, ако издънките продължат. „Само след 4 г. е зимната олимпиада в Сочи и ще бъде истински позор, ако се окажем в края на списъка – заяви той. – Още повече че канадците вдигнаха летвата за броя на медалите, спечелени от страната домакин.“ Русия обаче не трябва да подражава на канадците, защото собствената им програма Own the podium (Да превземем подиума) приключи с провал. Според програмата Канада вложи средства предимно в треньорски състав и центрове за спортна подготовка. Това обаче дава резултат в далечна перспектива, и то ако програмата се съхрани и след Ванкувър.

Макар че руската държава инвестира сериозни средства в зимните спортове, спортните обекти в Сочи, макар и приоритетни, закъсняват заради финансовата криза. В Русия става дума за ремонт на някогашната съветска спортна система която след разпадането на СССР практически престана да съществува. Страната например се лиши от центъра за подготовка на скиори в Естония, както и от центъра по биатлон в Беларус, и още не са открити адекватни замени. Треньорите бяха освободени от своите отговорности, а някои заминаха зад граница. Инвестициите в спорта не бяха приоритет през бурните години, когато икономическата система на страната отново се градеше – не без помощта на мафията и корупцията.

От Албервил и Лилехамер Русия си отиде с по 23 медала – резултат, получен от използването на стари структури. В Нагано руските спортисти извоюваха 18 медала, а в Солт Лейк Сити – 13. Преди 4 г. в Торино техният брой беше 22 – неочаквано висока цифра. Това количество се обясняваше по-скоро с щастливо стечение на обстоятелствата, отколкото със структурни подобрения, което не даде повод за реален поглед върху нещата.

Прицелени в Сочи, правителството и държавни предприятия като „Газпром“ и „Российские железные дороги“ започнаха да наливат големи пари в спорта, но не винаги разумно. Щурите премии по $150 000 в Пекин прибраха носителите на златни медали, но талантливите млади спортисти не получиха нищо. Дори ако държавните програми, насочени към възраждане на зимните спортове, бъдат усилени, четири години са твърде малък срок, за да се навакса и да се изчистят всички недостатъци. Очевидно почетният подиум в Сочи, с голяма доза вероятност, няма да принадлежи на домакините.
в. „7 дни спорт“

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар