Чужд поглед

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

За робството и свободата
Ето юе успях да намеря текста и ъатова пускам избрани пасажи от него. Интересни са публкиуваните тук значения от реника на Найден Геров.

Откъси от  „Митът за робството в българската литература и култура“ от книгата на д-р Войчех Галонзка „Опитомяването на скорпионите“ ,Шумен 1994г.

„В „Под игото“ Вазов не пропуска случая в публицистичен коментар, претендиращ за социален анализ, да отрази своята представа за народа и неговата „философия на заробването“:

Там, дето арената на политическата и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни, и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гювеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при чието име следва да се дешифрира като „брат, съюзник, съгражданин“,
произнася тост:
– Господа, прокламирам моя тост за българското миva liberte“. УпгаИ – И изпи чашата си, но дружината, която не разбра тоста му, държеше чашите си пълни, като мислеше, по възторжения му вид, че той има реч. Господин фратю се позачуди, че не прие никак отзив, смути се и седна.

– Какво искате да кажете, господине? – попита студено Кандов, който стоеше срещу Фратя. , – –

фратю се намръщи.

– Мисля, че говорих доста ясно, господине: пих за българската свобода. – Тая дума фратю произнесе ниско, като погледна подозрително циганите.

– Какво разбирате под свобода? – попита пак студентът.7 (….) „

„Изглежда подобни съмнения трябва да изкажем и ние относно значенията на изразите робство и свобода, които се появяват в изказванията, свидетелстващи за съдържанието на процесите в съзнанието на българите приблизително от средата на XIX век. Вглеждането в семантиката на тези изрази ще позволи може би да се 1 посочат причините за появата на мита за робството. Поставяме се I донякъде в положението на господин фратю, възторжено прокламиращ 1 тост за „liberte“, но съзнаваме, че невинаги нашето разбиране за това 1 понятие намира потвърждение в съзнанието на обществото от онова I време. Може да се допусне, че както Ботев, така и Вазов, а и други, –

са използвали понятието „свобода“ като цитат, тъй да се каже, на 1 друго съзнание, формирано в резултат на конкретни исторически
събития, от които се датира съвременното разбиране на думата НЬеПе. Да се открие в средата на XIX век български смислов еквивалент за нея съвсем не е било лека и еднозначна задача.

Нека се възползваме от сравнението на нашето, съвременно разбиране на понятията „робство“ и „свободна“ (като за съвпадащо с нашето приемаме и тълкуването на тези понятия у Ботев и Вазов) с I дефинициите в речника на Найден Геров. Речникът впрочем отразява състоянието на говоримия, а не на литературния български език от втората половина на XIX век, а значи и състоянието на съзнанието на селяците, които са „като волове“, и на чорбаджиите, които са „като магарета“. Там значението на думата робство е дефинирано чрез . противопоставянето му на свобода, т. е. като „нямане свобода“ и в същото време като „робуване“. При думата свобода Геров ни отпраща към слобода, но същевременно дава пример за употреба на първата -„нямам свобода, не съм свободен“, и след това тълкува значението „не съм свободен“ във възможно най-общия смисъл, т. е. като „не мога, има нещо, което ми пречи“. Днес бихме могли да интерпретираме този неясен смисъл и като „зает съм“. Търсейки по-конкретни значения, след отпращането ни към думата слобода ние се чувстваме за пореден път измамени, като попадаме единствено на информацията, че тя е производна от слободни. Значението на това прилагателно вече е дефинирано трояко: 1.“Тоя, който може да прави каквото си ще и както си ще“ – значение на „самоволие, анархия“; 2. „Тоя, който има свобода, не е в робство или в плен“ (към това значение ще ни се наложи да се върнем); 3.“Тоя, който +ша всичко, тъй че за нищо не трябва да се грижи“ – значение на „живеещ в охолство, богат, щастлив“. Второто от предложените у Н. Геров определения поражда доста семантични трудности,, тъй като посочените в него думи свобода и робство са дефинирани чрез взаимното си отрицание: робство е „непритежаване на свобода“, а свободен е „който не е в робство“. Същественото в това противопоставяне е, че свободата се притежава (имам свобода), а в робство се пребивава (съм в робство). Тъй че
от страна на свободата имаме чертата на субектност, а от страната
 на робството – значението „непритежаване на субектност“, зависимост от някого или от нещо. Обаче все още липсва конкретизация на значението на този някой или това нещо. Такава конкретизация донася едва глаголът робувам, който означава: 1.“Хванат съм, взет от някого в робство и работя за него като слуга, намирам се в робство“ -значение на физическа принуда, предизвиквана с цел използване на робски труд; 2.“Изпълнявам за някого някаква тежка работа за съвсем нищожно възнаграждение“ – значение на „експлоатиран съм чрез труд“. По подобен начин е дефинирана и думата роб: 1.’Тоя, който е хванат,, взет в робство, отвлечен от враговете“ – значение на физическа зависимост; 2.’Тоя, който изпълнява за някого много тежка работа“ -значение на икономическа зависимост. Не е трудно да се забележи, че конкретизации на значението не се появяват при производните робство и свобода, които са абстрактни, а при думите, от които са произведени. Дефиниране на значенията у Н. Геров се наблюдава по правило (само) в случаите, когато той разполага с примери за употребата на думите. Може да се допусне, че с употребата на тези абстрактни думи не е могъл да се срещне, което е обусловено навярно от спецификата на народния език, видима в записаните песни и пословици.
Извън досега посочените у Н. Геров значения на понятието робство се появява още едно, свързано с думата иго, употребена и от Вазов в заглавието на романа. Тя функционира метафорично в значение на „бреме“. Да бъдеш под иго означава „да теглиш тежкия ‘ ярем на робството“. Иго, бидейки метафора на робството, на чуждото владичество, следователно не посочва същината на робството, а изразява емоционално отношение към него, подчертано и от
библейската конотация чрез църковнославянското родословие думата. Чрез това бремето на робството получава времево измерение! по-различно от историческото, а именно измерението на човешкат/ участ, и турско иго се схваща като част от тази участ (…) „
„С такива примери се срещаме особено често в периода между двете войни, а и не по-малко често в периода на Големите Строители след 1944 г. Съществуват и други превъплъщения, приписвани на българския народ. И всички те зависят от това: кога, какво, кому и за какво е изгодно. Така че митотворчеството се определя от прагматиката. А българинът си остава винаги същият -като другите хора. И е такъв, каквито биха били другите при обстоятелствата, които са били и са негова участ. Не остава нищо друго освен да му пожелаем добро самочувствие. (…) „

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар