Интервю

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

ГДР през 68-а позната и непозната

Новият филм на режисьора Мати Гешонек „Боксхагенер плац” направен по едноименната книга на Торстен Шулц представя една непозната картина на ГДР през епохалната 1968-а година. Във филма могат да се видят някои емблематични имена в немското кино. Самият режисьор е син на легендарния източногермански актьор Ервин Гешонек.

Едно интервю на Йохен Кюртен „Дойче Веле”

За какво става въпрос на преден план ? За историята на това място и на хората свързани с него или за Берлин като цяло?

Гешонек: Причината за филмирането на тази книга е наличието на истински автентични , духовити и изпълнени с хумор персонажи в тази история. Тя дава много повече сведения за Берлин в тези времена отколкото конкретно за това място. Рядко се случва да се напише подобна книга за Берлин, където да се обединяват в едно лаконичен кумур и едни толкова диференцирани и интересни персонажи. Така и стана.Слава богу все още разполагаме с емблематични актьори, които могат да пресъздадат една подобна картина.Така направих и филма.

Беше ли все пак интересно да се прави филм за периода на 68-а. Защото за тогавашната ГДР се знае много- за времето след войната,промените но не и за поколението от края на 60-те години.

Гешонек: Изборът на 68-а беше само трик на екипа. Да наистина тази година е много знакова. За Запада това бе година на студентските протести а за Изтока годината на навлизането на братските социалистически армии в Чехословакия. Наистина имаше и неща които незнаехме за ГДР тогава. В онези времена имаше активна и пасивна съпротива. Разнасяха се позиви от самолети , затваряха се хора.Имаше такива , които директно или индиректно се обявяваха срещу държавата. Напрежениетона вождовете тогава прерасна в употреба на сила. На Запад се случваше същото .Там имаше Фиетман,Руди Дучке. Но тогава бяха турболентни времена навсякъде и напрежението съществуваше в двете системи.

Дали с този филм не се опитвате да излезете от познатото ни клише за т.нар „Осталгия’ и ЩАЗИ драма?

Гешонек: Да наистина имаше някои продукции посветени на ГДР които ми харесаха и предложих. Това бяха някои мрачни държавни филми. Те също бяха архивни филми. Това не ме интересуваше особено, защото при „Боксхагенер плац” нещата са малко по-различни. Защото тук човек може да усети както непринудения и лаконичен хумур, така и тогавашната политическа критика. Преди всичко чрез персонажа на Карл изигран от Михаел Гвиздек.Чрез него се появява един меланхоличен,аполитичен и много амбивалентен герой във филма. За мен това е важна съставна част даже и в една комедия като тази. Защото тогава е ставало въпрос за едни „истински” и „праволинейни” комунисти. Това са думи на героя във филма. Това той казва на един младеж. В онези времена истината все още е била скрита от всички. Точно във фигурата на Карл виждам разпадането на ГДР. Рухването на цялата система.

Защо свързвате с него падането на режима в ГДР?

Гешонек: Той не е член на партията но живее като комунист в ГДР.Във филма естествено има и един нацист. Тогава разбира се в ГДР не е имало нацисти.Но все пак е имало и такива. На нас младите пионери се казваше разбира се че всички нацисти бяха в Западна Германия. Официално нямаше и никакъв морал в ГДР. Беше една щастлива и чиста страна. Което естествено бе голяма глупост.

Превод Мартин Иванов

Заглавието е мое
Трейлър на филма виж тук

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар