Кино

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Нови немски филми 
Избрах четири надявам се
интересни филма , за които реших да пусна един малко по-дълъг текст. Това са
„Папесата” /2009г. Германия,Италия,Испания и Великобритания/ , „Берлин 36”
/2009г/ Германия/ , „Стена на любовта / 2009г.Германия/ и „Аями” /2009г.
Германия,Израел/. Всъщност този текст представлява четири отделни части
съединени в едно цяло. Те са изцяло преводни от списание „Филм” , така че могат
да се приемат като филмова критика. От всички филми успях да гледам само първия
, за който мога да кажа че поне на мен ми хареса икато качество , игра на
актьорите и ефекти. За останалите имам впечатления само от изгледаните трейлъри
и някои интервюта , но също според мен си заслужават. И за четирите филма може
да се даде определението „Забранена любов”. В „Папесата” –тази забранена любов
е на една жена , която иска да се отдаде на Господ, нещо нетипично за времето
на Средновековието, когато жените са били без всякакви права  и основната ежедневна работа е била
стоварвана върху тях и често стремежите им за духовно израстване са били
подтискани от мъжете. Но с упорството си ЙОана успява да преобърне нещата в
своя полза и да достигне до висоти непознати до момента за нежния пол. В
„Берлин 36” това е особеното приятелство между две момичета които би трябвало
да са не само противнички на спортния терен, но и на идеологическа основа.
В  „Стената на любовта” – една любов
възникнала между представители на две взаимно отричащи се политически и
икономически системи , а в  „Аями”-
забранената любов между мюсюлманин и христянка, нещо което не е чуждо особено в
Близкия Изток, който представлява пъстра смесица от религиозни общества
принудени да живеят заедно въпреки противоречията между тях.

***
  1. ПАПЕСАТА /DIE PÄPSTIN
    /
Катарина Гримниц / FILM /
Филмът от 2009г. копродукция
между Германия,Испания,Италия и Великобритания е екранизация на един от
най-успешните  исторически романи носещ
същото име. Историците все още са скептично настроени че има достоверни
доказателства за съществуването на жена успяла да се домогне до престола на
Свети Петър, но лентата пресъздава една смесица от легенди опитвайки се да
намери такива доказателства за жената достигнала до върха. Според преданията
преди много векове една жена преоблечена като мъж успява да достигне до папския
престол. През 1996 година американската писателка Дона Крос пише своя роман
„Папесата” превърнал се в световен бестцелър. Неговото филмиране е само въпрос
на време.
Кадър от Филма „Папесата“ Снимка: moviepilot.de 
През 2009 година това става факт. Историята ни пренася в началото на
9 век, когато в Илгесхайм  на бял свят се
появява Йоана- дъщеря на беден свещеник. Това е време в което интелигентността
и копнежа ще държат младото момиче по-близо до една клетва отколкото до
родителското благоволение. Преминаващата през противоречията и ударите на
съдбата Йоана бива успешно пресъздадена на екрана от актрисата Йоана Вокалек.
Тя е записана в местното катедраллно училище, където скоро намира горещата
подкрепа на Геролд / Дейвид Уенхам/ . След едно поражение на норманите тя
решава да отиде в един манастир във Фулда преоблечена като мъж. Скоро открива
че знанията с които е надарена могат бързо да и осигурят място сред братството.
И така Йоана се превръща в Йоханес. Страхът да не бъде разкрита обаче един ден
я кара да избяга от манастира. Заминава за Рим където продължава да се
представя като свещеник преоблечен в мъжки дрехи. Скоро си спечелва репутацията
на изкусен лечител и случайно попада край леглото на болния папа Сергии. /Джон
Гудман/ . След като успява да го излекува , тя се превръща в негов доверен
служител. Събитията се изострят след стремителното и изкачване във Ватикана и
след появата на някогашният и поддръжник Геролд. Все пак тя съумява да отхвърли
чувствата си към него за да запази шансовете си да бъде избрана за папеса.
Въпреки илюзорния си
актьорски състав филмът не излиза от рамките на обичайното кино. В първата
по-дълга част на филма господстват дългите монашески одежди,студеното време и
германският патриархален ред. Втората част, когато историята се пренася в Рим
се отличава с разнообразието от мрамор ,спокойното синьо небе и елегантните
свещеннически дрехи – наподобяващи старите филми за Рим. Аналогии може да се
потърси и в самата история -за това как една жена показва на мъжете във
времената на мрачното и често изпълнено с враждебност към нежния пол Средновековие
– как легендата за папеса Йоана може да стане реалност. Който приеме филма за
историческа истина рискува да го заболи главата / признавам че при мен се случи
точно това гледайки филма/ , но за онези които за два часа и половина искат да
попаднат под влиянието на Средновековието и да преживеят интригуващият сюжет на
филма , значи не са си загубили времето напразно.
Превод Мартин Иванов

  1. БЕРЛИН
    36 /
    BERLIN 36 /
Патрик Секйлот /FILM/
Гретел Бергман-състезателка
в дисциплината скок на височина  получава
писмо от „Немският съюз по телесни упражнения” че и е отказано участие на Олимпийските
игри в Берлин . Причина за това са постиженията и от последните месеци, а
резултатите и дори не биват зачетени. Писмото, което се цитира във филма е
ключов момент от една игра , в която еврейските спортисти по цял свят се
превръщат във пионки на нацистката машина. Олимпиадата в Берлин през 1936
година е трябвало да покаже толерантността на нацисткия режим пред света.
Очевидно обаче това не се случва и американците заплашват с бойкот защото не им
е позволено да използват спортисти с еврейски произход или такива родени в
Германия. Под заплахи за репресии срещу семейството и три години по-рано през
1933-та Гретел е принудена да се върне в Германия и е изпратена на тренировъчен
лагер. Неуспява да спечели въпреки че покрива нормата. И тогава американците и
изпращат писмото с което се потвърждава отказа от Берлин. Това обаче е
половината от историята, която се разказва в „Берлин 36”. Другата се завърта
подобно на тази но нейните корени са в една невероятно трагична бележка.  Като съперничка на Бергман на споменатия
лагер е изпратена „арийката” Мари Кетлер. В действителност тя наистина участва
на Олимпиадата където се класира четвърта , но истинското и име е Дора Ратен
.Две години по-късно се оказва че тя е била мъж.
На основата на факти филмът
се опитва да покаже портретно отношенията между двете спортистки. Гретел и Мари
които въпреки насила наложения антагонизъм създават приятелски отношения. Те
показват външната страна на една система в която подобни отношения биват  прикривани . И заради тяхната различност те
стават инструмент на нацисткия режим. Гретел заради еврейския си произход
трябва да бъде задържана, а Мари заради фалшивата си история бива подложена на
репресии.
Кадър от филма „Берлин 36“  Снимка: Kinogast.net
В ролята на двете спортистки
успешно се превъплъщават Каролин Херфурт / на винаги устремената към върха
Гретел / и Себастиан Уржендовски / на винаги впечатляващата с мъжествеността си
Мари / . За съжаление лентата е направена много обикновено с характерното
разделение на лошите нацисти и добрите ненацисти. Това е интересна история  изпълнена със смелост и фантазия и показваща
как двете момичета се опитват да направят своя избор.
Превод Мартин Иванов
Трейлър на филма тук
Ето как са изглеждали двете спортистки Гретел Берргман /вляво/ и Дора ратен /вдясно/
Дора Ратен 1918-2008г. по-късно с името Хайнрих Ратен /рождено име Хайнц/
е мъж състезавал се като жена в леката атлетика между 1936 и 1936 година. През
1936 година участва на Олимпиадата в Берлин където заема четвърто място в скока
на височина при жените. Две години по-късно става европейски шампион при жените
и прави световен рекорд- скачайки на височина от 1,79 метра. През същата година
когато истината излиза наяве приключва и паметната и спортна кариера. Случаят
остава табу за пресата, а на 12 октомври 1938 година в пресата се появява съобщение
че тя Дора… няма да се състезава повече.
На нея са посветени книгата
на Бруно Баро и Юта Браун  „Невероятната
история на един еврейски спортист в Третия Райх”. Берлин 2009 както и този
филм.
  1. СТЕНА
    НА ЛЮБОВТА /
    LIEBE
    MAUER /
Барбара Швайцерхоф /FILM/
Това е комедия на режисьора
Петер Тим показваща една млада любовна история 
между двама души от двете страни на Стената през ноември 1989 година с
който се отбелязва годишнината от събитията от онази преломна година, при това
с много чуство за хумор. Пита ли се някой как се правят успешни забавни филми
за отношенията между Изтока и Запада? 
Пръв в тази категория може да се нареди филмът на Били Уайлдърн
„Едно,две.три”- посветен на събитията от 1961 година и издигането на Стената. При
това не трябва да се забравя че този филм чака 20 години за да се появят зрители
които да се забавляват с хумора на съветски шпионин от КГБ цитиращ старата
руска поговорка: „Отивай на Запад млади човече”.  
Кадър от филма „Стена на любовта“ Снимка  FILMSTARS.de 
Петер Тим е роден в Източен
Берлин и през 70-те години бяга на Запад.Режисьорският му дебют е през 1986
година с несправедливо изпадналия в забрава фил „Майер”. „Go Trabi Go” пък се превръща в своебразен хит и символ на
немското обединение. А това че той се връща отново към темата 20 години след
падането на Стената е по-скоро добра новина отколкото обещание : към всичко
това се прибавя и малко смях след цялата празнична еуфория. Не е никак случайно
че филма „Стена на любовта” / сложих това заглавие понеже ми се струва по-добре
от буквалния превод, но то може също да се преведе и като Любов зад Стената/ в
основата си силно напомня „Едно,две,три” .Една млада жена от Запад се влюбва в
един мъж от Изток, но скоро се намесват тъпите шпиони на всякакви тайни служби
и между другото „оси”-тата трябва да се представят като „весис” и обратното: но
тук всички вицове са на сметката на ГДР и нейното усмиване днес за разлика от
1961-ва е много по-лесно. За разлика от „Едно,две,три”  тук старанието за дебелашки шеги се получава  дори и при „веси”-тата Като например: „Какво
сенатът в кметството на Шьонеберг е отказал да постави автомат на Coca Cola
ли ? Кой в действителност тук спечели
войната?”
Както може да се усети в
много отношения авторите на „Стена на любовта” са се справили много лесно като
например с наемането за главната женска роля на 
Фелисия Уоул , позната от ТВ сериала „Берлин Берлин” Тук тя трябва да
направи едно нелеко повторение на ролята си от сериала и да допринесе за
запзване на естествения му свеж  характер
с множеството вицове по адрес на служителите на ЩАЗИ или граничарите и
проблемите със снабдяването със стоки. Може би за хората преживели онези
времена филмът ще се стори прекалено смешен, но който знае какво е било-той
знае по-добре. Една комедия обаче не може да се сравнява с реалността, в края
на крайщата не всички операции на ЩАЗИ са показани в  песента “Itsy Bitsy
Teenie Weenie Yewoll Polka Dot Bikini”  . Причината поради която „Стена на любовта”
само частично може да се приеме като комедия е че от другата страна по-остро се
показва комедийния характер отколкото действителността. Липсата на внимание
сред жителите на Западен Берлине е същато както при шиканите на границата  или в кръчмите на Източен Берлин, където нямаш
право да се регистрираш като посетител. Кой знае и на хората през 20 век това би
могло да се стори смешно.
Превод Мартин Иванов
Трейлър  тук
Песента към филма тук
Интервю  тук
4. АЯМИ /AJAMI/
Марли Фелдфос /FILM/
Филмът е копродукция между
Германия и Израел.
Близкия Изток-историята на
една вендета разиграла се из улиците на Яфа при която нито арабите, нито
евреите остават незасегнати. Аями е името на едно от предградията на град Яфа,
който за разлика от известната навсякъде столица Тел Авив е сравнително
по-отдалечен град. В града намиращ се от дълго време в ръцета на арабите една
семейна вражда се превръща във вендета, преследване и нелегално преминаване на
границата – един кръг от проблеми така типични за този район, които тук ще
послужат за основа на действието във филма. Предпоставките за това се развиват
още в първите минути. В началото се прави опит да се създаде някакъв ред като
първата от общо пет глави във филма се разказва до края.
Снимка: moviepilot.de
Карайки бясно един мотопед
двама престъпници блъскат млад мъж мислейки го за Омар. Това е неуспешен опит
за отмъщение, тъй като блъснатият се оказал само племеник на търсеният, който
поискал пари от един бедуин за да му пази оръжието и се опитал да го сплаши.
Според племенните закони обаче всеки бедуин имал правото свободно да носи
оръжието си. Тъй като нямало компенсация за нанесената обида били изпратени
двама изнудвачи.За външните наблюдатели подобни отношения са трудно
проследими.Нещата се изясняват от една дълга и впечатляваща сцена наподобяваща
заседание на водачите на племенния съвет описваща една странна търговия в която
един кървав акт трябва да се заплати с пари. Около това се завъртат всякакви
спекулации. Какво произлиза от това? Омар изтегля късата клечка –той трябва да
осигури парите .Той обаче е беден и не може да осигури парите. Тогава на помущ
му идва преуспяващият търговец Абу Елиас, принадлежащ към арабскоговорящо
христянско малцинство и имащ вземане даване и с мюсюлманите и с евреите.Той се
съгласява да помогне за испълнението на сделката като се превръща в нещо като
работодател за всички в своя ресторант, без да предполага че дъщеря му ще се
влюби в бедния Омар, който на всичко отгоре е и мюсюлманин. Тук в историята се
намесва и шестнайсетгодишният палестинец Малек преминал нелегално границата за
да изкара пари за тежка операция на болната си майка. Додо- израелски полицай
чиито брат е изчезнал последен се намесва и се нарежда след онези търсещи по- добро
бъдеще във Аями. Назир по-малкият брат на Омар също се намесва опитвайки се да
постави нещата под контрол, но с разказа си за арабският произход на брат му
само изостря отношенията между отделните страни. Извън това че филмът прави
опит да покаже известен морал , той извежда негативното в отношенията между
представителите на различните общности. И показва една смесица от различни
структори характерни за Апартейда излизащи на преден план чрез любовта. Двамата
режисьори Скендер Копти и Ярон Шами са поставили акцента върху приятелските
отношения между отделните общности, нещо което не се получава точно в този
филм.
Превод Мартин Иванов
Трейлър към филма тук
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар