Digital Comunity

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Дисиденти
2.0

20 години след промените в
страните от Източна и Централна Европа , в част от които основна роля изиграха
личности като Валенса , Дубчек и Хавел 
противници на установените в техните страни комунистически режими е дошло
времето за един нов тип дисиденти търсещи не по-малко активно възможности да се
борят за свободата на словото в собствените си страни. Днес инакомислещите в
страни като Китай Иран и Куба все по-често прибягват до новите възможности
предлагани от глобалната мрежа за да отправят посланията си пред света.
Следващият текст на Матиас Бьолингер от „Дойче Веле е посветен имено на
днешните дисиденти наречени сполучливо струва ми се –дисиденти 2.0.

“Международната
конференция re:publica 2010 в Берлин е мястото където на обсъждане се поставя
въпросът за все по-нарастващата роля на социалните мрежи и въздействието им
върху общественото мнение дори в страни като Иран и Китай. Не е за вярване че
цензурирането на интернет е почти невъзможно за властта. Потребителите винаги
намират възможност успешно да публикуват една или друга информация. Дори когато
китайското правителство със строгите си рестрикции се опита да се подиграе дори
с концерни като Google –смята Михаел Анти. През
март от Google преустановиха съществуването на китайската версия на търсачката
си като протестна мярка срещу политиката за намеса в интернет на правителството
в Пекин. Потребителите бяха прехвърляни към версията за Хонконг, при което
връзката веднага прекъсваше. „Все повече хора забелязаха цензурата”-казва
китайският блогър.  „И те започнаха да
търсят пътища чрез които да заобиколят забраната за търсене. Все повече ставаха
привържениците  на идеята да не се
цензурира информацията за сметка на застъпниците на нейното ограничаване.

Властта
на социалните мрежи

Колкото по-открита ставаше
цензурата на властите, толкова по-изобретателни ставаха потребителите в
търсенето на нови начини за нейното преодоляване. Иранците също придобиха този
опит. Рядко може да се даде по =ясен пример за влиянието на социалните мрежи от
този за миналогодишните протести  срещу
режимана опозицията в Техеран. „Тогава опозицията нямаше никакъв достъп до официалните
медии”- казва блогърката Фарнас Сеифи . „Два месеца преди изборите си нямахме и
представа каква е атмосферата в предизборната кампания” -разказва тя. Тогава
опозиционните кандидати започнаха да използват социалните мрежи в интернет. И
изведнъж кампанията придоби невероятен размах. Наистина Мусави загуби изборите,
но съмненията за редовността на изборните резултати доведе до такива протести,
които власта в продължение на седмици не успя да задуши. Те бяха организирани
преди всичко през Facebook и Твиттер. При това интернетът в Иран е с такова лошо
качество като никъде другаде по света. Критично настроените блогъри са
преследвани. Страниците затваряни. Все пак колкото повече начини за комуникация
предлагаше интернет, толкова по-малки ставаха шансовете на режима да упражни
цензура върху тях. „Интернетобщността беше по-бърза от цензурата”-разказва тя.
„Първо една тема се появяваше в социалните мрежи като Facebook или
Twitter . Тогава я поемаха блогърите и пишеха нещо отсреща.
Повечето от тях преди това са работели като журналисти или са се занимавали с
политика. Те се свързваха с някои политически противници на режима които им
даваха повече информация.”

„Псевдонимите
са решаващи”

Подобна е ситуацията и в
Русия ,където цензурата особено върху телевизионните канали е много голяма. Там
хората също разчитат на интернет. „До сега в страната не е имало цензура върху
ползването на интернет”- казва руският блогър Рустем Адаганов.Особено  онези които са настроени скептично към
правителството могат да намерят в блоговете информации които традиционните
медии премълчават. Също и такава чиито произход не винаги е много ясен.” „Това навсякъде
е една от най-трудните теми”- ето защо Адагамов се подвизава в блоговете  под псевдонима „Другой” . „Всеки има нужда от
интуиция и за това  се доверява само на
познати. Псевдонимите тук са от решаващо значение.”
Борбата за съдържанието в
мрежата се води не само с технически средства. Китайците например използват и
други начини за да се оставят в интернет коментари представящи гледната точка
на режима. Например онези разпространяващи слухове в мрежата се наричат „50 Cent’, защото срещу всеки проправителствен текст получават
по 50 китайски цента. За  Михаел Анти ,
един от най-известните китайски  блогъри
това обаче не е чак толкова голям 
проблем. „Има някои на които се доверяваме и те също привличат хора за
нас” – разказва той . „Един  „50-Cent’ блогър във времето на Web 2.0 е никой. Доверието в мрежата се постига
най-напред с времето.”
Граници на свободата
Все пак свободата си има
граници дори там  , където  китайските потребители се опитват да
преодолеят цензурата .Нещо което нито блогърите нито техническите средства  могат да постигнат, тъй като свободното
дигитално пространство определя характера на дискусиите,  и за това в случай на съмнения режима се грижи
чрез коренно различни методи да опази „чистотата”  в мрежата. 72 –ма китайски потребители са в
затвора заради публикациите си в интернет, толкова много като никъде другаде. Това
знае и Михаел Амти. „Аз говоря за свободата на словото и изразяването на
всякакво мнение, но никога и за смяна на режима.Всеки в Китай упражнява своя
цензура и прави компромиси защото понякога може да заплати със свободата си.”  
Превод Мартин Иванов 
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар