Равносметка

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Настъпи ли краят на носталгията по Изтока

По материали на сп. ”Шпигел”
Фанфари, тържествена
обстановка и патос в речите на държавници и политици някои от които са били в
центъра на събитията преди две десетилетия, когато Стената падна и света се
промени . Две десетилетия по-късно обстановката по отбелязването на деня на
германското единство като че ли с нищо не се е променила. Промяна има само като
че ли в новите поколения за които тези събития си остават далечно минало за
което дори някои от тях не знаят нищо,  или се досещат от спомени на по-възрастни  роднини. Носталгията обаче все още е жива
особено в сферата на потреблението където някои марки бира или вино както и
прочутите кисели краставички остават все така популярни.

Краят на носталгията по Изтока
Ostalgie както
я на ричат германците като че ли бележи вече своя край .За нея напомнят само
някои филми излъчвани по телевизията които може би карат част от по-възрастните
да си зададат въпроса – Как беше някога , а помниш ли? , но за младите които
живеят в света на интернет явлението остава чуждо и непонятно. За днешните
германци ежедневието е свързано по-скоро с търсенето на отговори на въпросите
как ще се справят с тежестите на социалната реформа , с проблемите на
емигрантите които вече дълги години остават нерешени и с повишената гражданска
активност по проблеми като този за колосалния проект „Щутгаррт 21”,  според който града на Мерцедес трябва да се
сдобие с нова подземна гара на стойност 4 милиарда евро.
Германците остават все още разделени
В някои области
обаче като потреблението на стоки като че ли разделението все още е
забележимо.  Старите източногерманци
както твърди „Шпигел” все още предпочитат гедерейските марки от преди падането
на комунизма, които на Запад са почти непознати.
Като например
една от най-популярните германски марки вино произвеждана в малкото
източногерманско градче Фрайбург Унщрут. Градчето с население от 5 000
души което се намира в провинция Саксония Анхалт  е известно само с едно че там се прави
прочутото източногерманско вино “Rotkäphen”. Винарната
произвежда годишно повече от 100 милиона бутилки вино със известната Червена
шапчица. Сега предприятието е лидер с някогашната източногерманска марка на
целия германски пазар. Преди всичко случаят с “Rotkäphen“ е истинско
изключение защото 20 години след като беше постигнато германското единство все
още съществува тънка разделителна линия между източно и западногерманците. Все
още има силни различия по отношение на потребителските навици и разбиранията за
различните марки. На Изток водещи са марки продукти които на Запад почти никой
не познава. Според данните на изследване направено по поръчка на MDR от Института за пазарни и
комуникационни  проучвания в град Ерфурт
когато източногерманците пазаруват в Западна Германия гледад най-вече цената .
Интересен факт е че там бившите източногермански марки като киселите
краставички „Spreewaldgurcken” или шоколадовите целувки са по евтини отколкото западногерманските стоки.
Според експертите едва шест източногермански марки постигат  известност над 50%  в западните провинции на страната  Това са вече споменатото вино , „Nordhäuser Doppelkorn” и  четири
марки източногерманска бира. В Източна 
Германия все още се ползват с популярност марки като „Vita Cola”. Германците на изток предпочитат марките с които са пораснали.Това обаче
важи само и преди всичко за поколението над 40 години уточняват
експертите.  Защото точно те са били
важна част от  техния живот неотменна
част са били  горчицата  „Bautz`ner”  “Rostfein Kafee”  или шоколадите с марка  “Halloren” , чиито вкус им напомня за детството. В близко
бъдеще обаче източногерманските марки са застрашени от изчезване защото младите
все по-малко им обръщат внимание. Носталгията по всичко свързано с бившата ГДР
от символите,културата и марките вече е на изживяване. Според Фолкер Мюлер от
Лайпцигският институт за пазарни проучвания само някои марки продукти на
бившата Източна Германия биха имали шанса да продължат да съществуват, защото
повечето от тях постепенно започват да губят смисъла си.
Това са лозята на малкото източногерманско градче Фрайбург Унщрут където се произвежда прочутото вино Rotkäpchen Източник на сниката: http://www.fotocommunity.de/pc/pc/display/18194399
Останаха ли всъщност източногермански марки
Мнозина сигурно
биха си задали въпроса а останаха ли наистина все още източногермански марки
или само миналото им се свързва с бившата Източна Германия? Защото след
обединението повечето предприятия на някогашната ГДР бяха евтино приватизирани от
мощни западногермански концерни които сега произвеждат тези стоки. Сред
примерите затова са перилните препарати „Spee” придобити от „Хенкел” , “Rotkäpchen”  пък
принадлежи на фамилията Harld Ecke , горчицата „Bautz`ner”   се произвежда вече от мюнхенската „Develey” , а източногерманските кремове “Florena” ,аналог на “Nivea” сега са именно под шапката на концерна от
Байерсдорф.
Възвръщане на интереса
В първите години
след обединението източногерманците дори не поглеждаха към познатите им марки
продукти и търсеха само западните. С времето обаче интереса към свързаните с
миналото им продукти отново се върна. Постепенно източногерманците се
освободиха от магията им и отново се върнаха към вкусовете си от времето на
тяхното детство.  Или както се казва
„купувай източногерманското осигурявай повече работни места за местните” и ‘виж
тук нашите продукти са също толкова добри както и вашите”. Днес обаче все
повече настъпва време разделно за източногерманските марки поради все
по-голямото уеднаквяване на живота в старите и нови провинции. Поколенията
„любители” на източногерманското постепенно се стопяват . Сега големият въпрос
е кои марки от Източна Германия са способни да оцелеят и да придобият
общогермански характер. Все още има страници в интернет като  „Ossiladen” или „Ostalgie-Shop” които предлагат стоки свързани с миналото на ГДР за всички онези които не
искат да го забравят. Не е далеч обаче времето, когато те ще бъдат открити само
като експонати в музейните сбирки.
 Мартин Иванов 
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар