Преоценка

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Историята на една изгубена невинност
Колкото по-близо
до нас са събитията, толкова по-малко са нещата които знаем за тях. Историята
винаги си служи с различни инструменти за да осветлява едно или друго събитие и
да съумее да даде една нова преоценка на случилото се.


Документ представящ справка за пътните разходи
на ръководителя на отдела за евреите в германското външно министерство Франц
Радемахер, в който той собственоръчно е нанесъл „Ликвидация на евреите в
Белград и разговори с унгарски пратеници в Будапеща” Фото: ДПА/Франкфуртер Рундшау

Както сега разкритията
на една комисия от специалисти в Германия са на път да дадат една нова   оценка
на ролята на висшата дипломация на страната по време на нацисткия режим между
1933 и 1945 година.  

Специалната комисия е
създадена още по времето когато външен министър на страната е Йошка Фишер и целта
и е да осветли тъмните страни на германската дипломация във времената на Хитлеровата
диктатура. Според нови и непубликувани до момента документи немското външно
министерство е играело много по-важна и активна роля в престъпната дейност на
нацистите, отколкото се е смятало до сега. След усилена петгодишна работа на
четирима историци се стигна до заключението че АА/ както е известно министерството
, съкращението е от Auswärtigen Amt/ при Третия райх съвсем не е изпълнявало ролята на „резерват за приятелски
настроени духове или за прют на членовете на съпротивата срещу режима” , а
„една престъпна организация”- както го определя един от историците , цитиран от
„Франкфуртер Рундшау”. Така продължава изданието 65 години след края на войната
приключи приказката за това че във времената на Хитлерова Германия дипломацията
на страната е била една независима от режима организация . Нейни представители
често са се поставяли в услуга на Хитлер. В дипломатическите кръгове е имало и
представители със антисемитски убеждения които са поощрявали гоненията срещу
евреите. Често цитираната формулировка при задържането  на евреите че нацистите са искали да „унищожат  лошите”, звучи  шест десетелетия по-късно все още  като подигравка  със  шестте
милиона евреи избити в Европа  във
времената на нацисткия режим . Човек не трябва да е историк за да разбере че
нацистката разрушителна  машина е
разчитала много на помощта на сътрудници от различни сфери на държавата ,
икономиката, и армията. Както и в други области на държавата, така и във външно
министерство  помощниците на режима често
са били обикновени машинописци. 
 Те не са били отговорни само за
прикриването  на нацистката политика за
унищожението на евреите извън страната, но и  са взимали активно участие в операциите по
депортирането на „лошите” от окупираните територии. Границата за това да си
сътрудник на някого и да си съучастник в убийство е била доста плавна за
мнозина от тях, и за това те не биха могли да се охарактеризират по друг начин освен
като съучастници в убийство.
За това изглежда
особено смайващо колко бързо след  възстановяването на министерството през 1951
година всички съмнителни факти за дейността на старите служители са били
изхвърлени зад борда и е било предпочетено част от по-добрите кадри да
продължат да бъдат използвани . Както и в други сфери на федералната република
, така и във външното министерство е било възможно служители с нацистки убеждения
да заемат високи позиции и да продължат да упражняват голямо влияние. Някои от
тях са  разпростирали политически чадър
на бивши военнопрестъпници спасявайки ги от съдебно преследване и наказание
използвайки за целта широката мрежа от канали която е предлагало
министерството. Така под покрива на едно федерално министерство са продължили
да съществуват някои части от стария антизаконен нацистки режим. Човек едва ли
и могъл да си представи колко убийци са били прикрити чрез представянето на
фалшиви документи с помощта на  които те
са се измъкнали от справедливо наказание.
Но за всяко
действие се носи отговорност. И тук не става дума за безусловно съдействие или
лоялност към държавата, И съвсем до скоро от различни места се чуваха призиви
за непризнаване на приноса на дипломати които в миналото си са били свързани с
нацисткия режим. Нещо повече през 2005 година се изискваше още политическа
смелост за да се започне едно пренаписване на миналото на министерството на
външните работи на Германия.
Решаващото
заключение на представения доклад сочи че дори днес има необходимост от
обновление на кадрите по високите етажи на германските институции. Приемствеността
на кадрите от стария режим които се включват към демократичните структури след
края на войната е масово разпространена практика. Това е основен залог за
страната, но тепърва предстои да се правят нови изследвания. Сега повече от
шест десетилетия след края на войната числото на онези които биха могли да
бъдат подведени под отговорност заради своето позорно минало е много по-малък
от това на онези които са склонни сами да свидетелстват за престъпленията на
нацистите. Много по-важното е да се установят основните обстоятелства и
механизми и там където е невъзможно налагане на наказание най-малко да се
осветли случилото се.
По материали на „Франкфуртер Рундшау“
Мартин Иванов 
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар