АБВ-то на българската политика

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Първанов избра познат модел за похода си към властта

Ако има нещо, с което системата у нас през последните две десетилетия може да се характеризира то това е че всеки политически актьор не бърза да си отива след края на представлението а прави опити да остане на нея. Такива случаи в близкото минало съвсем не липсват .
Свои политически формации създадоха Костов и Софиянски, а Симеон и Бойко Борисов се превъплатиха в ролята на Спасители и благодарение на това техните партии извървяха много бързо пътя към властта. Моделът е добре познат от гражданска инициатива –до политическа партия . Поне от вчера Първанов показа че ще следва този модел и до края на мандата си ще е скрития неформален лидер на новото движение. Както се казва нищо ново под слънцето. Случайно ли е обаче че новото движение се ражда в навечерието на посещението на руския премиер Владимир Путин? Той ли ще е скрития кръстник на АБВ? Твърде е възможно да стане точно така имайки предвид че самия той създаде политическо движение още като президент на Русия с цел да си осигури участие във властта и след края на мандата си. А както е добре известно установената демокрация в Русия е с доста съмнителни стойности- подчинена на отделните олигархични кръгове. Противниците на тамошната система като Ходорковски бързо биват смазвани и пращани в заточение типично по сталинистки.

Българските политици подобно на тези в Русия остават във властта благодарение на олигарсите които финансират политическите им кампании а след това формират своите кръгове около властта –достатъчно е споменаването само на кръга Олимп, Орион или фирмите около Доган. Едва ли бихме могли да видим нещо подобно в страните с утвъррдени демократически принципи като Германия . Там появата на нова политическа партия си е цяло събитие както със случая преди няколко години , когато отцепили се социалдемократи като Оскар Лафонтен се сляха с бившите източногермански комунисти и образуваха нова лява партия. Ако там на всеки десетина-двайсет години се появява по един нов политически играч с претенции да отхапе от баницата, то у нас кандидатите за властта се сменят като носни кърпички и на всеки четири години има по някой нов. Ако там първо в края на 70-те и началото на 80-те се появиха зелените, а съвсем наскоро и споменатата партия на левите за да оформят сегашния политически ландшафт на страната от пет политически играча , то у нас броят им сигурно е минал 300 само от 1989 година насам.

Възраждане –или поне това е мотото на движението на Първанов ,И това е нещо познато. Гледахме го по време на Българския великден, когато у нас се появиха така наречените юпита деца на бивши номенклатурчици като Милен Велчев, които по-късно прегърнаха царистките идеи и влязоха във властта под крилата на НДСВ. Подобно на НДСВ сега АБВ се обгръща за цвят с малко обществени и спортни фигури за да се каже че има нови лица, но всъщност онези които ще дърпат конците са си все старите като кмета на Благоевград Костадин Паскалев-бивш министър от кабинета на тройната коалиция от квотата на БСП. Социалистите са тези, които изпитват най-големи страхове от раждането на АБВ защото се очаква президентската партия да се настани по-скоро в център-ляво на сцената и да отнеме част от техния електорат. Защото Първанов едва ли ще се откаже от ролята си на социален политик макър и не вече като президент. Остава ни само да видим дали АБВ подобно на някои други играчи ще прегърне популистките лозунги и ще девалвира, или ще замести партията майка в ляввото пространство.
Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар