Пазаруване

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Евтино, по-евтино, най-евтино

В надпреварата между големите вериги хипермаркети най-печеливш може да се окаже крайния потребител. Конкуренцията между веригите логично трябва да доведе до сваляне на цените и предлагането на все по-изгодни промоции и отстъпки . Докато в страните на Западна Европа те са нещо нормално, и всеки клиент знае че в края на работното време може да си напазарува на по-ниски цени , големите магазини у нас нямат практиката вечер да свалят цените на хранителните продукти за да привлекат повече клиенти. Това беше въведено в „Кауфланд” едва след агресивният старт на френската верига „Карфур”. Сега с навлизането на пазара на германската верига за евтини стоки „Лидл” , конкуренцията между тях става още по-сериозна.

 Опашки от хоранетърпеливо очакващи реда си , хаос, полиция и пълни с храна колички на излизащите от новооткрития хипермаркет на „Лидл” в близост до Захарна Фабрика , а и в останалите 10 търговски обекта, отворили врати през миналата седмица. Дори в усилията да се доберат по-напред и да влязат първи възрастни хора пострадаха след принудителна намеса на полиция и охрана. Всичко това и поредната потребителска истерия води до въпроса –заслужава ли си? Ниските цени на плодовете и зеленчуците, на месото и другите най-важни хранителни продукти като олиото , чиято цена стана причина за сблъсъците с охрана и полиция са истински магнит особено за по-бедните слоеве от населението. Заради мизерните си заплати и пенсии все повечето българи търсят най-евтиното и най-изгодното, понякога забравяйки поговорката че не винаги най-евтиното е и най-хубаво. Така се губи балансът между цена и качество, но пък от друга страна хората с по-малко доходи могат да си вземат банани-макър и зелени ,но на цена три пъти по-ниска оттази в кварталния супер или на пазара. Това показва че нашенският модел на пазаруване се обуславя повече от това че нямаме достатъчно за да си позволим по-хубавото и по-качественото и за това търсим евтини плодове, по-евтини зеленчуци или най-евтиното олио и месо за да скърпим бюджета някак си да оцелеем. За разлика от повечето западноевропейци, които имат средства и могат да си позволят да избират между пазаруването във вериги с по-евтини стоки или в такива поддържащи малко по-високи цени. Заради ниския стандарт на живот обаче голяма част от българите са лишени не от правото, а от възможността да избират какво и къде да купуват, защото трябва да оцеляват търсейки най-евтините продукти. Въпреки че понякога улисани в потребителската треска хората не знаят какво да пазаруват и купуват само за да се похвалят че са купили нещо.Има и такива като един потребител , който в случайно дочут разговор призна че не бил отишъл в „Лидл” заради пазаруването а заради качеството разчитайки че по-голяма част от стоките са с немски произход . А дали е така? Разбира се че не . Преди няколко месеца германската телевизия NDR излъчи репортаж във вечерното си предаване за разследваща журналистика „64” за политиката на доставяне на стоки от евтините вериги магазини като „Лидл” и „Алди”, които си набавяха евтини домати от Андалусия, компютри със съмнително качество произвеждани на конвейр и текстил от страните в Централна и Югоизточна Азия като Бангладеш и Китай. В производството на тези евтини стоки често бяха използвани емигранти от марокански произход в Испания или хора от най-бедните слоеве на обществото в азиатските страни , които работеха в пренаселени фабрики и помещения за да създават облекла на които поставяха след това етикет „Качество от Лидл” . Можем само да се надяваме че разнообразието от големи магазини ще доведе до предлагането на качествени стоки на разумни цени. За да пазаруват по ефективно потребителите обаче не трябва винаги да гледат най-евтиното , а да умеят сравнявайки цените и стоките да направят най-точния баланс между цена и качество. Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар