Геополитика

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Побратимяване по сметка
Ярослав Шимов              
Gazeta.ru
Явно Запада вече не може да защити собствените си ценности и икономическото
си и политическо влияние за сметка на конфронтацията с авторитарни режими като
тези в Китай и Русия.

Последните събития в отношенията на Запада със бившите
съветски републики показаха че прагматизма на европейската политика взе превес
над декларираните икономически и геополитически интереси.Нашумялата сделка
между ВР и Роснефт за имотите на Юкос хвърли сянка върху привидно  критичния тон на Запада  по отношение на делото срещу Ходорковски и
Лебедев. Недоволството на Европа след последните избори в Белорус и
последвалата вълна от репресии срещу представителите на опозицията бяха
последвани от позната за ЕС реакция- забрана за влизането на Лукашенко и
обкръжението му  на негова територия и
замразяване на банковите им сметки. Накрая лидерите на НАТО и ЕС посрещнаха
пищно в Брюксел президента на Узбекистан Ислам Каримов- човек с чието име се
свързва разправата с опозицията през 2005 година в Андиджан надминаваща по
жестокост антиопозиционните действия на властите в Москва и Минск.

„Любовта идва и си отива но винаги искам да ям”.Това правило важи и за
политиката . Би било абсурдно да се мисли че между САЩ и основният им търговски
партньор-Китай може да настъпи рязко влошаване на отношенията заради
нарушаването на правата на тибетците или заради свободата на Нобеловия лауреат
Лио Ксиао . Както добре е известно – „America’s business is business” . В
същото време не трябва да се спекулира с безкруполността на западните
политициМежду практицизма и идеализма,интересите и идеалите в политиката има дълга
и сложна връзка. Едни от най-големите и най-цинични политици на 19 век като
Талейран и Метерних са колкото и да ни учудва и едни от най-принципните.
Първият променил много от правилата в страната си без да предаде интересите на
Франция. А вторият създал множество съюзи и коалиции и останал верен на
принципите на консерватизма и равновесието на силите в Европа. Всички твърдения
са реалистични ако има средства за тяхното реализиране. В противен случай това
е само найменованието на длъжността. И не ми харесва това което правите.” След това всичко зависи от другата страна, която
ако иска може да приеме съответните искания или грубо да ги отхвърли. Санкциите
в международната политика играят ролята по правило на „обозначаване на
позициите”.Те сравнително рядко носят победата на страната която ги прилага. Има
много опити за неуспешни санкции от континенталната блокада на Наполеон от
преди 200 години над Англия , до американската блокада над Куба преди около 50
години.
Има и друг съществен момент –Насмано-хамовниченското правосъдие ,
андиджанското оръжие или правата на талибаните – всички субекти на спора за
ценностите на Запада в продължение на много години водят на Изток , Русия е
особен случай защото нито тя нито света като цяло са решили дали е на Запад или
на Изтокк. В този спор Западът спечели много 
успехи- налагането на универсални човешки права и граждански свободи
,формално признати от целия свят и намерили място не само в в конституциите на
САЩ или Франция, но и на тези на Русия,Китай или Конго. На практика обаче е
по-сложно. Износът на социалните ценности основани на техните режими се оказа
доста сложна и опасна задача. Ако в същото време демократизацията в Германия и
Япония се извърши успешно  под сянката на
„приятелските щикове”, след като те претърпяха военно поражение , то нещата в
Ирак сега изглеждат подобни,да не говорим за Афганистан където положението не е
толкова розово. Още по-трудно протича демократизацията там където има влияние
на външни фактори- в страни като Турция и Мексико. Вероятно за бъдещото си
развитие те трябва да почерпят опит от бившите съветски републики .Проблемът е
не само в някои културни несъответствия между Запада и Изтока и отхвърлянето на
наложените от тях идеи и институции. За отричането им е необходима поне една
основоположна ценност която не винаги може да бъде намерена. В
постсъветските  авторитарни режими  внесените отвън ценности напълно отстъпват.
Техният патриотизъм е намалял както е казвал император Александър I  оправдавайки се за отказа си от либерални
реформи:”Това което е добре за другите страни , считано там за необходимо, все
още не значи че е необходимо за Русия”. Но това е достатъчно за властите за да
съхранят една сравнително голяма степен на популярност. Работата е и в това че
са склонни да следват лидерите уверени в идеите си. През последните години
Западът е загубил значителна част от своята политическа и идеологическа воля и
с настоящата криза припонни на света че дори и страните с най-големи материални
благополучия могат да имат проблеми.
Най- видими са тези промени в политиката на САЩ през 90-те години повреме
на управлението на президента Клинтънкогато Америка започва да увеличава
увереността си в себе си и да показва еднозначно че иска да господства над
света. Последва драматичната им замяна с една „нула” когато на фона на
назряващата криза американската политика започна да страда от липса на успехи.
Тогава Джордж Буш –младши обяви „кръстоносен поход” на тероризма в името на
универсалните демократични ценности. При управлението на Обама САЩ като че ли е
в период на медитация опитвайки се да разреши вътрешните си проблеми  без да усложнява излишно външнополитическата
ситуация наследена от неговия предшественик. Няма обаче специална причина поради
която Запада да загуби вяра в своите ценности. Но той вече не е подготвен за
тяхното насърчаване и защита а с това и на собственпто си икономическо и
политическо влияние поради преплитането им с дори с цената на конфронтация с
тези на авторитарните режими в Русия и Китай. Вълната на така наречените
„цветни революции” премина с надеждата за повторение на демократизацията на
страните от Източна Европа през 1989 година. Надежди които имаха както
западните лидери, така и не малка част от гражданите на тези страни както
например в Украйна демокрацията изглежда явно победена. Днешната политика на Запада
спрямо авторитарните му партньори и конкуренти изглежда се свежда само до споменатото  маркиране на позициите по въпросите за
правата на човека съчетано с по-големи ангажименти за бизнес сътрудничество.
Можем да считаме това или за цинизъм или за реализъм. В края на крайщата на
Запад достатъчно добре разбират че си имат работа с хора които играят по
различни правила. Историята с митарствата на бившият московски кмет прекрасно
илюстрира това. Въпреки че той и семейството му са направили немалки инвестиции
в страни като Австрия, Латвия или Чехия тези страни не бързат особено да вземат
решение дали да му предложат убежище след като изпадна в немилост. Както пише
Макиавели:”ако човек се занимава с изучаването на особеностите на държавното
управление трябва да се отчете това дали управляващият може да се защити сам
или има нужда от странична защита”. Към днешния момент голяма част от авиоритарните
държави на постсъветското пространство , тук не става вече дума за Китай или
Иран  изглеждат способни да защитят
властта си . Но вътрешните опоненти се обръщат за защита отвън демонстрирайки
собствената си слабост и липсата на подкрепа в обществото. А украинската
„оранжева революция”  е била силна не
защото е била подкрепена от Запада, а заради стотиците хора които можаха да
излязат на улицата за да провалят фалшифицирането на изборните резултати Но
последвалото конфузно поражение на представителите на същата тази оранжева
революция не може да се обясни с факта че Европа им отказа подкрепа ,  а защото от действията им се разочароваха
по-голяма част от предишните им поддръжници. По ирония на съдбата липсата на чужда
помощ може да даде надежда на привържениците на демокрацията в страните с
авторитарно управление , защото при подобни условия би могла да оцелее само
опозиция която притежава политици с качества ,волята да управляват и
възможностите да привлекат на своя страна голям брой симпатизанти.   
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар