Немски пътеписи

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Пътуване до
Ерфурт
След годна и
половина дойде време и на публикуването на тези записки за едно пътуване
оставило у мен мнго приятни спомени , дало ми възможност да създам нови връзки
и ценни контакти както и помогнало ми да натрупам нов безценен опит в областта
на медиите. Тъй като все пак е минмало доста време и сега при редакцията на
текста у мен отново изплуват някои спомени и случки от онези дни , текстът
който е в курсив съм го добавял сега и не е част от оригиналния текст.Пътуването беше
свързано с една практика която изкарах в редакцията на най-големия вестник в
провинция Тюрингия –„Тюрингер Алгемайне Цайтунг”. Идеята ми хрумна в един горещ
ден в края на май 2009 година докато чаках влакна гарата в Дортмунд  с който започна дългото пътуване до крайната
ми цел Ерфурт.

Началото

30.05.2009г. около пладна малко след 12 часа на гарата в
Дортмунд.Времето е горещо и само лекия ветрец разхлажда .А гарата е може би
най-голямата в Германия.Има 15 перона и 31 коловоза.Влаковете пристигат и
заминават и пристигат един след друг , всеки следвайки своя път.Човек направо
не може да ги преброи.Ако се чудите коя е най-голямата забележителност на
града- това е местният футболен отбор на Борусия Дортмунд както сподели
Райнхард-любезен германец с който се запознах на път от летището до централна
гара. С него поддържам връзка и до момента. Убедих се със собствените си очи
когато на гарата се засякох с върволица фенове облечени в жълто-черни екипи
/цветовете на местния отбор/.Те отиваха на мач на втория отбор на Борусия. Част
от тях се разхлаждаха с бира пред гарата. 

Привърженици на „Борусия Дортмунд“ пийват бира пред централмата гара преди началото на мача. Снимка:М.Иванов

Оказа се че Райнхард работи като автомобилен
инженер в град Тимишоара/Румъния/.Разбира се сред темите за разговор
присъстваха корупцията и лошия транспорт характерни за всички балкански страни.
Иначе Дортмунд впечатлява с размерите си. Той е седмият по големина град във
федералната република с населемние малко над 680 000  души. Голяма част от дпециалисите започват да
се изнасят от града защото още през 80-те години някои от индустриалнитте предприятия
затварят врати. Малко след 20 часа вечерта след седемчасов път с влак достигам
крайната си точка-град Ерфурт. Времето тук е хладно и ръми лек дъжд за разлика
от жегата в Дортмунд. Спомням си сега
докато редактирам текста че в Дортмунд срещнах две рускини които ми помогнаха
при първата смяна на влаквете, тъй като след около час път трябваше да сляз а
на някаква незнайна от мен спирка. Едната беше от Минск  а другата се беше установила в Германия
благодарение на това че успяла да докаже еврейския си роизход.


Улица  „Софийска“. Снимка: М.Иванов
Както се казва всичко мина под двиза: Опознай Германия… за да я обикнеш!
Минах през такива кътчета за които не можех да предполагам че съществуват. Рова
обаче което перави впечатление е че ИЗтокът е много по обезлюден от Запада.
Големи градове не се срещат толкова често. Влакът понякога спираше на малки
гарички с една две къщи около тях които човек едва ли ни могул да възприеме
като малки населени места.
Ерфурт- град на мостове
Кремер брюке. Снимка: М.Иванов

Ако има точно определение което може да охарактеризира град Ерфурт-това
е град на мостове. Наистина ако човек се разходи из града ще разбере защо той
може да бъде наречен така. В центъра на града има доста мостове които са
разположени над виещата се живописна река Гера. Имат си и покрит мост много
наподобяващ нашенски на Кольо Фичето в Ловеч. Не е толкова голям но е покрит..
с къщи. В долната част на които има малки магазинчета и кафенета. Централната
катедрала е внушителна и може да съперничи по размери на Кьолнската, макър че
не изглежда така величествена като нея. Площадът пред нея е наречен „Площад на
катедралата”/Domplatz/.

Пред катедралата на Domplatz

Смелчага се пуска с колело по стълбите на катедралата.Снимка: М.Иванов

Интересен обаче е нейният градеж.Ако човек се качи от задната страна ще
забележи че има едно ниво което остава скрито когато се гледа катедралата от
към площада. То оформя едно малко площадче до което стигат няколко вътрешни
улички. От там човек може да стигне до предните стълби които наподобяват тези
пред Кьолнската катедрала. Градцки център е много добре запазен със старинните
си сгради и малки тесни улички .Административните сгради с изключение на
кметството са изнесени извън тази градска част. Е ако човек пътува до някои от
по отдалечените квартали сигурно ще забележи така добре познатите панелки
характерни и за нас. За разлика от България обаче туй те така добре са обновени
че изглеждат свежи и привлекателни.
Ето как изглежда едно санирано блокче в Ерфурт.Снимка: М.Иванов
България-нищо повече от екзотична дестинация за почивки
С огорчение трябва да кажа че впечатлението което придобих в Германия за
нашата страна е напълно вярно-тя се счита единствено като екзотична дестинация
за летни почивки от местните.Два факта подкрепят това .Първо предложих на
господин Аксел Фик –шеф на редакция  „Политика
и новини” във вестника към която бях зачислен шп време наа практиката да напиша
нещо за проблемите на хората с увреждания 
у нас ,една струва ми се интереснаъема с оглед на това че доколкото
разбрах само в провинцция Тюрингия броят им е около 9000, Трябва да кажа че
изпитвах голям респект и уважение към него и се опитвах да попивам всяка казана
от него дума и следях много внимателно сутрешните планьорки /по-скоро оедни/
коио също допринасяха за обогатяването на моя опит. Той ми каза че тук хората
възприемат страната ми по-скоро като място за летен туризъм и нищо повече.
По-голям интерес за местните читтели би представлявала някоя тема за
нарушаването или неприлагането на някоя евродиректива от България- като тази за
варене на ракия,или за продаване на традиционни продукти като млякото на
улицата например. И втория пример е че когато потърсих в немския вариант на
Гугъл информация за една подобна интересна тема каквато беше тази за забраната
за използван на пластмасови торбички у нас , първото на което попаднах беше
оферта на немска фирма за лятна почивка в България само срещу 140 евро.
Ккво да се пеави като си имаме политици които се занимават само с даавери и
медии за които е по-важно срещу каква гаранция са били пуснати братя Галеви ,
страната ни ще продължи да е екзотична дестинация във всяко едно отношение.
Нищо че не се намираме някъде из далечна Африка, а сме част от общоевропейското
семейство. 

6.06.2009
Малко след 21 и 30 часа.Настроението е леко минорно заради равния мач на
нашите както и времето тук където вали и от няколко дни температурите не
минават 10-12  градуса. Само като че ли
онзи ден за посещението на президента Обама времето беше малко по-хубаво. Но за
него по-късно. Ерфурт е такова място че човек може да се озове навсякъде.Да отиде
до Варшава,Будапеща,Хавана или Берлин. Да кварталът в който живеех беше странен
с това че всяка улица носеше името на дадена столица. Имаме си и улица Софийска
някъде между тези с имената на Ханой и Улан Батор но още не съм я открил. Разбира
се имаше и един огромен търговски център в който спокойно могат да се поберат
три наши МОЛ-а. Само като си представя че до преди 20 годни тук са били на
нашето положение след края на ерата Хонекер и като сравнявам със сегашното
положение у нас лошо ми става.
Да можехме и ние да се похвалим че имаме поне един град без дупки ,уреден
транспорт и алеи за велосипедисти и без билбордове-но ням. Не бива обаче да се
възхвалява всичко тук.Сигурно има негативни 
неща които обаче за външното око остават не толкова забележими , а и за
краткото време прекарано в Ерфурт трудно мога да кажа че видях такива. Еинственото за което се сещам беше
споменатия вече площад москва къдео имаше една изоставена стара постройка, може
би култирен център от времето на социализма, която беше в много лошо
състояние.Самият площад също не се поддържаше особено добре..
Но каквото и
да е сравнение между някой провинциален градец у нас и Ерфурт би дало много
повече предимства на последния. Може би недостатък тук е това че повечето
автобуси са на високостна година и като тръгна за редакцията пнякога изпускам
автобуса но като се научи разписанието нещата пасват. Сега като се замисля след като е минало толкова време това не е чак
толкова лошо решение защото повечето колеги в редакцията имха коли и ползването
на автобуса беше безсмислено.Аз също намерих по-удобен маршрут пътувайки с
S-Bahn-а до последната спирка
след което минавах пеша през едно много китно селце тъй като редакцията се
намираше в края на пистата на летището. А това бе извън града.Дори си спомням
че веднъж забравих да сляза от автобуса на моята спира и той ме откара до едно
отдалечено на 10-на километра селце та трябваше да чакам да се върне обратно. 

Макет на част от армията на Наполеон.Снимка: М.Иванов

Когато в начлоо влизах в търговския център видях че там в стъклени клетки
бяха поставени уникални малки войничета –цели ескадри и кавалерии блокове от
пешаци заедно с обозите.Това беше умалено копие на армията на Наполеон.
Направих доста снимки които пуснах във Фейсбук. Иначе друго забележително място
както вече споменах е площадът пред катедралата. Там на стълните пред
катедралата видях дори едно момче да се спуска с велосипед по тях с бясна
скотост може би заради адреналина. А техния брой е можеби 50 дори и 100. 
Обамамания в Тютингия
И това го преживяхме.На път за Ваймар американският президент Барак Обама
се отби за кратко в Ерфурт. Бях изненаданче ще кацне точно тук защото летището
ми изглежда малко, но се оказа че то разполага с много дълга писта позволяваща
и на най-големите самолети като Еър Форс 1 
да кацат на нея. Тъй като ежедневно пътят ми минаваше покрай летището
видях че имаше необходимата украса .По стълбовете висяха американски флагове. На
път за редакцията слязох и направих няколко снимки необезпокояван от никой
въпреки че имаше 10-тина полицейски автомобила 
нужната охрана. Летището беше затворено но транспорта около него си
функционираше съвсем нормално. Доколкото разбра само няколко отсечки около
лещето щяха да бъдат блокирани по време на престоя на обама на летището. Интересно е да спомена срещата си със петима
снайперисти от спецчастите които със слушалки и огромини съндъци .С тях се
засякох в редакцията.Те отиваха на покрива тъй като сградата на редакцията се
намираше в единия край на пистата. Изглеждаха твърде респектиращо и будеха
страх и респект, въпреки че един колега съвсем дружелюбно се шегуваше с тях в
асансьора.


В очакване на Обама/Снимка: М.Иванов
Изборната кампания
Изборната кампания около евровота в Германия се оказа твърде интересна.
Особено активна беше социалдемократическата партия /СДП/. Ъе пуснаха много
интересни плакати част от които имах възможност да сложа във Фейсбук. Опитах се
да събера и сравня посланията на германските политически партии с тези на партиите
и ми направи впечатление чв тук за разлика от България те са сравнително кратки
и лесни за разбииране, докато у нас политиците използват все едни и същи
изтъркани послания , които не остават разбираеми като например това на
БСП-„Презареждане”. Довечера ни предстои да отидем с моя съквартирант
Давид  ни прдстои да отидем на едно парти
на социалдмократите , на което се надявам също да събера някои впечатления. Но
като казвам парти –подобни прояви бяха започнали от вчера. Едно подонмп събитие
беше това на бившите комунисти на което случайно попаднах в центъра. Там в един
проливен дъжд слушах страхотните песни на един руски ансамбъл. Пееха
страхотно.За пореден път обаче успях да се убедя колко ограничени са в някои
области германците. На мой въпрос от къде идва състава, възрастен германец ми
отговори че е от България. Аз му казах че колкото и двата езика- българският и
руският са близки, то между песните на двата народа има известна разлика. Но
няма защо да се учудва. Когато отидох до ресторант на „Бъргър кинг” да попитам
за работа, там не знаеха дали въонще страната ни е член на ЕС. Това е дразнещо
но няма как да се избегне. 
Колегите в редакцията
Те са супер мили, може би с изключение на гавната редакторка, с която все
пак имах само една 10-минутна среща и не мога да си вадя по –конкретни
изводи.Но тя изглеждаше възрастна суха германка . Имаше една доста
привлекателна и красива колежка , нещо не много типично за местните жени.
Два дни търсех подходяща снимка за материал посветен на евроизборите в България
и все попадах на снимки на красиви нашенки, това че българките са най-красиви е
всеизвестно, но чак толкова не съм очаквал. А аз търся снимка с някой наш ром
готов да продаде гласа си за две кебапчета и една бира, маккър че сега чета че
мизата се е вдигнала на 50 евро.  А и
германците с техните предрасъдъци не използват думи като „цигани” е аз как да
намеря нещо в интернет ?
Разочорования в изборната вечер
7.06.2009г.
Малко след 21 часа с Давид тръгнайме със Давид към центъра за вече
споменатия фест на социалдемократите. Между другуто тук въобще не се усети че е
имало избори. Ако човек не знаеше че се провеждат избори за европарламента
трудно щеше да рабере това. Няма ги разлепените афиши както е у нас или
опашките пред избирателните секции. Така и не разбрах къде се гласува.
Тръгнахме към центъра. Мястото на събитието беше WillyB Cafe на площада носещ също името на
бившият германски канцлер. Кафето неше доста голямо и просторно и явн не само у
нас е популярно бистренето на политика в кафенетата. Беше разположено на два
етажа и всички псетители бяха вперили погледи в големите плазмени монитори като
следяха новините около изборните резултати. Бяхме доста разочаровани от това
което видяхме защото очаквахме еуфория. Хората там обаче бяха разочаровани и
унили от изборните резултати. Малкият процент на участвалите беше в полза на
партии като либералите и зе;ените, като дори бившите комунисти излязоха пред
социалдемократите с почти 27 пункта докато СПД останаха трети с 19,3%, а
християндемократите които спечелиха с 28,5 процента  също регистрираха спад  на броя на избирателите си. Малка утеха за
привържениците на социалдемократите бяха резултатите от  общинските 
избори проведени в някои федерални провинции псрслелно с евровота които
показаха убедителна победа за СПД.
Китайска ракия с БГ ноу хау
Някй сигурно би си задал въпроса защо китайците навсякъде успяват? Е аз
вече намерих отговора му. Причината се крие в тяхната мобилност. Веднъж чакайки
на спирката автобуса  на път за
редакцията се запознах с Уанг работещ като преводач към китайското министерство
на образованието. Е та седим си с Уанги един негов приятел на по кафе в същото
заедение на  „Вили Бранд Плац”.Аз
разказвам за България , а той за Китай. Обясняваше за кризата и за какво ли още
не. Пита ме за ситуацията у нас за това как може да се прави бизнес с алкохол у
нас –внос и износ. Предположийх че е доста сложно да се внася алкохол и то
точно от Китай защото всичко е обвързано с мита и разрешителни.А той и хвали
китайската оризова ракия че била много добра и пита не може ли да се направи
пробив с нея в България.  А аз му казвам
ако искате елате да я варите у нас, ние и без това си варим домашна ракия тъкмо
ще обменим опит-а той се смее. Както правите китайка кухня у нас, така  ще правите и раки. ППосле заговорихме за
текстила и за произхода на името ми. Оказа се че на китайски означавало ездач
на кон и това ми напомни за прабългарската традиция.  Времето неусетно мина и ние се
раздеихме.Обещахме си да се видим следващата седмица и да продължим културния обмен.
 Току виж Уанг измислил друга възможност
за инвестиции у нас. Не се видяхме повече
с Уанг поне до края на престоя ми в Ерфурт. Беше ме поканил да отидем на
екскурзия до Лайпциг с неговите приятели след като ми се похвали че за един ден
са изминали разтоянието от Ерфурт до Хамбург и обратно пътувайки цели 14 часа.
Иначе времето мина и престоя ми в Ерфурт завърш в един адски горещ юлски ден
след бизо два часа закъднение хванах
ICE-то на път за Вупертал.
 София-Ерфурт 2009 година 
Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар