Ничия война

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Войната която всички искат да спечелят но никой да ръководи

Липсата на страна
която да поеме ръководната роля в кампанията срещу Либия може да се счита  за рядък прецедент в историята на войните.
Много рядко се случва при водене на военни действия да няма страна която да поеме
ръководната функция. Обикновено това е някоя от великите сили но сега се оказва
че нито една от тях не желае това. В случая обаче споровете около това кой да
понесе основната тежест вземат връх и се оказва че са започнати военни действия
без да се знае кой ще плаща сметката.
Франция която
започна военните действия срещу режима на Кадафи отказва да даде политическото
ръководство на северноатлантическия пакт. До сега Париж искаше  съвместно с британците да поеме  отговорността.Външният министър на страната
Ален Жупе  вчера направи предложение НАТО  да остане само като инструмент за планиране
на военните действия а политическото ръководство според него трябвало да остане
в ръцете на един комитет на ниво външни министри в който да се включи и
Арабската лига. Страните от  „коалицията
на желаещите” за сега безуспешно се опитаха да склонят пакта да приеме водещата
роля , след като стана ясно че Вашингтон ще се съсредоточи само в „оказване на
военна подкрепа” на операцията без да поема лидерството както се случваше в кампаниите
срещу Ирак и Афганистан. След ддълги преговори САЩ, Великобритания и Франция
според твърденията на британския „Дейли Мейл” са се споразумели за това :НАТО
да поеме военното командване по операцията за контрол над зоната забранена за
полети и  че политическото ръководство
трябва да остане в ръцете на „коалицията на желаещите”, което само по себе си е
едно твърде неясно определение. Френското предложение от вчера може да се окаже
решение за политическото ръководство на операцията но може и да доведе до
усложняване на положението основно заради Арабската лига която в началото
подкрепяше „Зората на Одисея” но изведнъж обърна позицията си и срещу военните
действия се появиха критики в повечето арабски страни които смятат че те са с
много по-широк спектър от това да се осигури „зона забранена за полети”.
Предложената от
Париж  схема за поемане на контрола има
една по-далечна перспектива а именно създаване на военна мисия подобна на тази
в Афганистан която „технически” да остане в ръцете на НАТО , а „политически” в
ръцете на  арабските страни. Основната
причина за френското  нежелание
северноатлантическия пакт да поеме водещата роля в операцията е че той вече бил
 се дескредитиррал в арабския свят.
За пълната
безисходица и превръщането на войната в ничия допринася и позицията на САЩ.
Чрез създаването на „коалицията на желаещите” той се опитва да преразпредели не
само разходите но и отговорностите между отделните страни и така да спести част
от своите ресурси.  
Турция от своя
страна предложи операцията да мине под шапката на ООН. Обама се опита в
телефонни разговори във вторник  да убеди
Турция и Катар да подкрепят военните действия като се надяваше именно Турция
като член на НАТО и мюсюлманска страна да поеме ръководната роля. Единственото
ясно сега е че НАТО ще поеме само  операцията  по осигуряването на оръжейното ембарго над
Либия. Бившият генерал от НАТО Клаус Науман задава един напълно логичен въпрос
– „Защо ни е тогава НАТО като не можем да го ползваме когато ни трябва?” Според
него сегашната операция е доказателство че Европа изглежда като един беззъб
тигър.  Безисходицата около ръководството
на военната операция е коз в ръцете на Кадафи който се опитва да го използва с
пропагандна цел в битката срещу кръстоносците. Именно НАТО според генерал
Нойман е организацията която притежава необходимия апарат за ръководене на операция
от подобен мащаб но пакта за сега отказва и това е само от полза за режима в
Триполи. И излиза че никоя от страните в „коалицията на желаещите” не желае да
поеме сама отговорността за военните действия и така войната се превръща в
ничия. Една война която никой не иска да води но всички искат да доведат до
успешен край.
Мартин Иванов  
  
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар