Документи разкриват

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Свещеници и
учители подпомагали  войските на Хитлер в
Русия
Уве Клусман
„Дер Шпигел”         
Вермахтът убиваше и палеше при похода си срещу Русия. Въпреки
това, там имаше и такива които приветстваха окупаторите. Неизвестни до сега
документи разкриват как  колаборационисти
са се грижели за разрастването на пронацисткото настроение и са представяли
Хитлер като приятел на Русия.  

Ходатайството за свещениците звучи почти невероятно за руските
уши. „Молим се на Всевишния да даде на Хитлер сили и мощ за крайния успех над болшевизма.”-този
призив на митрополита и екзарх Сергей а документирани от вестник „За родину” в
северозападния руски град Псков през 1942 година. Дълго време темата за
колаборационистите в Русия е била неудобна за историографията. Те са били
десетки хиляди руснаци верни на германските окупатори.
Ново изследване на руски историк, което се основава на
засекретени до момента дори от сегашните тайни служби-ФСБ документи, могат да
разкрият как нацистите са мобилизирали цяла армия от тайни помощници при
окупацията на териториите на Съветска Русия.
Германските власти са предали на митрополита на Псков
1026 библии и други ценни ръкописи през юли 1941 година. Документите
свидетелстват, че съветските власти са затворили и последната църква в Псков
няколко месеца преди това- през април 1941 година, като са подложили на
преследване местните свещеници и вярващите.
Войниците на
Хитлер отварят църквите
След началото на операция Блицкриг силите на Вермахта
отново отварят църквите в окупираните от тях територии. След навлизането им на
руска територия само в северозападните части на страната е възстановена
дейността на 470 храма.  Новите власти
разрешили богослужебната дейност и поклонническите пътувания, за които обаче
руснаците сами трябвало да поемат разходите.
След дългогодишно ровене в архивите Борис Ковальов-
професор по история на правото от университета в Новгород достига до резултата,
че заедно с окупаторите в Псков е установена една свързана с тях „ортодоксална
мисия”, която е оказвала „силно влияние” върху местното население.
Това, което наивните вярващи не са знаели е било ясно за
руските архиви. Православните мисионери са си сътрудничели интензивно с частите
от СС и СА, за да подкрепят окупаторите в Съветския съюз. Те са призовавали „руските
патриоти”  да помагат „с всички средства”
за унищожаването на корените на комунизма, защото нацистите били подходящата
сила която да стори това. Свещениците от „освободените” руски територии
разпространявали своите апели в списания като „Православни христяни” и радиото.
Местни журналисти се опитвали разбира се под надзора на германците да изградят
един нов образ на окупаторите сред населението-като „приятели на Русия”. В
издания като псковския вестник „За родину” се събирали пропагандатори и бивши
сътрудници на комунистическия печат.
Съветски журналисти
възхвалявали политици принадлежащи към нацисткия режим
Бивши другари възхвалявали висши политици на нацистка
Германия като Алфред Роземберг, министър за окупираните източни земи, който „прекарал
младежките си години в предреволюционна Русия, и най-добре познавал нуждите на
хората там”.
Така руските агитатори помагали на нацисткия режим на
Хитлер да „освободи” руските земи и искали да помогнат на руското население
по-лесно да приеме немския начин на живот.
За да подклаждат тази илюзия германците организирали
групови посещения в Германия на местните селски кметове,журналисти и учители.
Така съветските граждани, на които било забранено да пътуват оставали силно
впечатлени от Хитлерова Германия.
Руските провинционалисти посещавали индустриални компании
като „Сименс” в Берлин,  „Къщата на
германското възпитание” в Байройт или местното бюро по расовите въпроси в Тюрингия.
Връщайки се в родината си те разказвали впечатленията си от видяното.
Иван Бородин- кмет на селце край Псков описва в „За
родину” Германия като „страна на градините и първокласните авто и железопътни
магистрали”. Младият руснак хвали „безупречния ред” в имперската столица Берлин
, изобилието от стоки в магазините и строителството на жилища, които според
него изглеждали „чисти и хубави”.
За повишаване на вярата на руснаците в това
благосъстояние трябвало да помогне и генерал Андрей Власов, който изградил една
руска освободителна армия. При посещението си в редакцията на „За родину”  през февруари 1943 година, той призовал под
бурните аплодисменти на присъстващите за  борба за „националните идеи на Русия” и срещу
Съветите. Той заявил в типичен за Гьобелс стил че времето за една обща борба „в
съюз с англамериканските капиталисти” е дошло.
Руските
учебници отделяли специално място на нацистките ръководители
Германците използвали и учебниците, за да се представят
като по-добрите социалисти пред съветските граждани. В учебник за трети клас Хорст
Весел, щурмовак от СА, който бил убит през 1930 година от комунистите бил
представян в положителна светлина като защитник. Учебникът представя „мирната”
революция на „работника и войника” Хитлер като  революция срещу ужасния болшевишки режим.
Въпреки пропагандата, колкото по-дълго продължавала
окупацията, толкова повече загуби регистрирали нацистите. И докато в окупираните
територии  децата учеха антисъветската
версия, населението измираше от глад в разграбените от германците територии. А
в изгорените селища на Псковска област постепенно се формират партизански
отреди, които да се противопоставят на окупаторите.
В края на 1944 година, когато руснаците си връщат
контрола над Псков,  за
колаборационистите по думите на Ковальов „настъпила смяна на диктатора с късите
мустаци , с този с дългите мустаци”. Така съветската машина се стоварила с
пълната си мощ над тях. Те трябвало да избират между растрела или в най-добрия
случай заточение в лагерите.
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар