ДИЛЕМА

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Източник на снимката
http://www.sxc.hu/photo/1222896

Кой ще плати
цената за кризата?
Когато цената е висока, често се питаме кой ще е плати,
за да не стигнем до положението на Гърция, където ножът е опрял до кокала, и
сега въпросът е не кой ще плати, а кога. Когато живеем в едно общество като
нашето-разделено на малък процент прекалено богати, и огромен процент много
бедни хора, без наличието на надеждна социална система, която да поеме удара от
кризата и със доходи, които са с пъти по ниски от тези в останалите страни
членки на ЕС, тогава е много трудно да се даде еднозначен отговор на този
въпрос. Настоящият текст всъщност представлява компилация от постинги , с които
коментирах тази тема на страницата на предаването „Нашият ден” на програма „Христо
Ботев” във Фейсбук.

Ако дилемата е дали бедните или богатите трябва да платят
цената , то очевидно е, че бедните и да искат, няма с какво да платят. Пенсионерите, майките с деца които сега ги карат да
връщат пари на държавата и хората с увреждания няма с какво да платят. Логично
е тогава, че богатите трябва да платят с цената на това да се разделят с част
от богатството си.
„Няма държавник
който би посегнал на активите на богатите”
Естествено нали те им финансират
кампаниите. Едва ли обикновен човек би могъл да отдели 10 000-15 000
дарение за кампанията на даден политик или партия. Тях членския внос на
избирателите, които все още са членове на една или друга партия не ги храни. А
бизнеса финансира политиката с определена цел и надежда, че като дойдат „нашите
хора” , инвестициите в политиката ще се възвърнат под един или друг начин и то
в многократен размер.
„Доколко подобна стратегия ще се окаже печеливша в страни като Гърция –
предстои да разберем.”
В Гърция са стигнали до там, че
нямат друг избор  защото точно заради
бездействието на политиците им страната е пред фалит. У нас трябва да има
преразпределение на богатствата.А за да стане, трябва да се създаде средна
класа.
„И защо не се е случило до сега?”
Не може някои да карат джипове
последен модел и да имат по 10 имота, а хората с увреждания като мен да се
чудят как да свържат края , щото работодател като чуе че си с увреждане ти реже
главата и се оправдава с ниското ти КПД. А аз да съм двойно по-мотивиран и да
работя по 10 вместо по 8 часа за да компенсирам, и пак да ме изхвърлят. Това справедливо
ли е? Не се оценява това което можеш, а това което не можеш.Това е
грешно.
Дали икономистите могат да
отговорят,  кога ще се създадат условия
за нормална работа на хората с увреждания например, дали в някоя от така
наречените фирми от топ 100, които днес обявиха имат специализирани HR отдели за служители с увреждания, за да знаят тези хора
какви потребности имат на работното си място? Както например е в Германия.
Бил съм на стаж в немски медии и
знам как там работят с колегите и служителите с увреждания. В „Дойче
Веле“ имат специален отдел за служители с увреждания. MDR пък предлагат специализирана програма за
обучение на служителите с увреждания за обработка и архивиране на материалите, за журналистическа работа, а у нас няма такива неща.
Говоря конкретно за медиите , защото там имам известни познания и опит.
Дали политиците могат да
отговорят, осигурени ли са  на
служителите с увреждания в държавната администрация нормални условия на работа?
Имам познат колега незрящ, който работи към образователното министерство и от две и повече години чакаше да му бъде закупен
легален софтуер за работа с компютър. На Запад са създадени механизми които да
улесняват работодателите в подобни случаи, защото подобни софтуерни продукти
никак не са по джоба на обикновения човек, у нас има програма  за приспособяване на работните места за хора с
увреждания , но бюрократичните спънки са толкова големи че работодателите не
искат да си губят времето да инвестират в подобни неща. И тук става въпрос за осигуряване
на нормална архитектурна среда  за хора с двигателни увреждания и други.
За да излезем от кризата, трябва
да положим всички общи усилия, но когато общество като нашето има подобна
пропаст между много бедни и много богати и никой не прави нищо за да се намалят
различията, тогава ще излизаме още дълго от кризата и то само на думи. Когато
за хората от рискови групи като майки с деца, хора на предпенсионна възраст,
пенсионери и хора с увреждания не са осигурени нормални условия на живот и на съществуване,
няма как да се иска да се плати цената за кризата от онези които няма с какво,
а и не те са виновни за нея. Да припомня ли че именно банкерите и финансистите
са онези които с недалновидната си финансова политика доведоха първо до криза в
строителството, която се разпростря в различни други сфери като,туризъм
,автомобилостроене, търговия и други.
Икономисти,политици и експерти
често обаче изпадат в теоретични спорове, от които няма никакъв смисъл и
никакъв практически резултат.
Мартин Иванов
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар