ГЕРБ спечели властта, но не и доверието на хората

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Плакати показват победителя в изборите за президент
Росен Плевнелиев. „Наблюдатели на ОССЕ критикуваха
изборите в България“- гласи заглавието на публикация на
германският „Ди Цайт“.Източник на снимката: zeit.de
След изборите, в които управляващите спечелиха и
президентския пост и голяма част от общините в страната , се направи
заключението, че партията на Бойко Борисов спечели цялата власт. Факт, който
едва ли може да се оспори. Спорно е обаче, дали те спечелиха доверието на хората,
защото в едни избори организирани под силов диктат и изпъстрени с множество
нарушения от най-различен характер, избори, в които те взеха властта със страх
и медиен конфорт, създаван от „правилните медии” напомнят само и единствено за
едни други времена , когато бяха ограничавани свободомислието и правата на
хората.

Страхът от наложения силов модел на управление, който властва сред хората
не напомня на нищо друго, а на Путинова Русия, 
където инакомислещите са преследвани безцеремонно. Така обаче не се
печели престиж и доверие, а се всява страх и полицейщина. В нощта след края на
втория тур, вътрешният министър в отпуск Цветан Цветанов изброи 92 общини, в
които партията му е спечелила изборите.Преди 60 години  Чърчил говори за спускащата  се над Европа „желязна завеса”. Не ви ли се
струва, че сега чрез установяването на цялостен контрол над всички власти,
управляващите от ГЕРБ се опитват да разпространят една невидима завеса върху
цялата страна- изплетена от натиск, пълен контрол и поемане на цялата власт. Струва
ми се че казаното тогава от Чърчил, сега е валидно за територията на цялата ни
страна.От Видин на Дунав до Варна на
Черно море върху България се е разпростряла „желязната завеса“ на
ГЕРБ. В тези градове се е разпростряла полицейщината, натискът върху
свободомислещите и страха. Там партията на Борисов получи сила значително превъзхождаща
възможностите и. Стремежът и е да постигне във всяка една сфера от живота
тотален контрол, като се почне от съсредоточаването на всички видове власти-
изпълнителна,законодателна и съдебна. Под неин контрол е и четвъртата власт-
медиите. Нищо добро не чака общество, в което малка група хора с потъпкване на
демократичните ценности и заглушаване гласа на свободомислещите се опитва да се
докопа до властта- цялата власт. Реалистично нали?
Ето така сигурно би
описал Чърчил днес ситуацията в най-бедната страна на Европа. Гледайки
репортажите по телевизиите ми направи впечатление, че някои от „печелившите
кандидати” сякаш са събирани от кол и въже и не показаха с нищо, че осъзнават
какво са направили и какви са идеите им за бъдещето на градовете и общините,
които предстоят да управляват. С реторика, добре позната от екрана- за
приоритети, програми и градеж. Подобно на новоизбрания президент Росен
Плевнелиев, който в нощта след изборите показа че все още не е готов за новите
отговорности, които трябва да поеме в качеството си на държавен глава. Защото
той говореше не като бъдещ президент, а като настоящ министър. Защото правото
да се определят приоритетите на страната е дадено не на президента, а на
правителството , а народното събрание е органът, който можеда ги облече в
законова форма. Президентските функции са съвсем други. Както е известно
президентската институция у нас е натоварена изключително и само с представителни
функции и лицето заемащо президентския пост не може да участва нито в
изпълнителната, нито в законодателната власт. Може да оказва влияние, но не и
да се меси пряко в работата на правителството и парламента.

Въпреки критиките, управляващите определиха изборите като
честни, без да обръщат внимание на редицата нарушения, не само тази, но и
предишната неделя. Ето само някои заглавия на репортажи за подобни нарушения. „Ново:Партия
купува за друга партия”- в.”24 часа”, „Психичноболни гласуват с придружители,
не знаят за кого”- пак там, „Шпицкоманди в Лом Полиция забрани на журналистка
да снима изборите”- „Д-фактор”, а на сайта fairelections.eu пък са подадени
десетки сигнали за подобни нарушения като най-честите са свързани с побой на
поддръжници на един или друг кандидат като случая в Лом, лошата организация, купуване
на гласове, терор над представители на малцинствата, контролиран вот и други. На
нарушенията на изборите обърнаха внимание и наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество
в Европа ?ОССЕ
/.В материал на „Ди Цайт” се цитира техен доклад  от София, в който се казва че изборите в
България са преминали при „съмнения за купуване на гласове и оказване на натиск
върху избирателите”. Във втория тур на изборите според тях се наблюдавало все
пак най-малкото „спазване на основните свободи”. Те отбелязват че ЦИК е била „неспособна
да вземе правилни и навременни решения по важните въпроси”. Особено важен
проблем бил този с купуването на гласове в София. Наблюдателите отбелязват
хаоса с изборните документи в нощта особено след първия тур. Когато чувалите с
документи са били оставяни без надзор,  и
до тях е бил позволен достъп на външни лица.
Всички тези примери показват , че последните избори у нас
не само са минали с нарушения, но, и че е доста спорно, доколко честни са били
те. Резултатите от тях доказват само,че управляващите постигнаха победа, но не
успяха да убедят хората, че тя е резултат от честна и почтена игра. Игра в
която те бяха неспособни да предложат нито ясни правила, нито  конкретни идеи за развитие на страната и
отделните региони.
Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар