Бъдещето на българския Северозапад е в неговото минало

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Когато
разбрах за инициативата „Изоставеният Северозапад – Маршрут за един необикновен туризъм.” искрено се зарадвах, че някой най-малкото
говори нещо за този смело мога да кажа забравен край на страната. Изразих
задоволството си в една от страниците, посветени на събитието в социалната
мрежа Фейсбук: „Страхотен проект, наистина има много неща с които българският
Северозапад е не само изоставен, но иизостанал

. Дано да се наваксат някой ден.
Това е място с особена културна и историческа тежест, което е незаслужено
забравено. А има огромен потенциал, най-вече с близостта си до голямата река.”И
наистина замисляйки се върху заглавието се запитах защо изоставен? Очаквах да
получа отговора на самото събитие. Идеята ми се стори добра, стига да може да
се реализира , а не както в други случаи става да се пошуми два- три дни и
после край. Защото наистина Северозападът се нуждае от свежи идеи в голям
спектър от области.Там трябва първо да се развият активно различните
транспортни коридори на местно ниво и най-вече основния по който може да се
чакат туристи и гости- река Дунав. Имено близостта до Големия воден път на Европа
е предимството на региона.

Липсата на инвестиции и жизненият стандарт на
местните хора който е  на социалния
минимум са сериозните му недостатъци. Всеки се е свил в черупката си и гледа да
изкара за насъщния. Друг потребител- Георги Георгиев беше написал на същата
стена:” За мен „изоставеният северозапад“ не е маршрут за един
необикновен туризъм а начин за един необикновен живот.”Да и за хората от
Северозапада да живееш в Лом,Видин,Враца, Димово,Белоградчик или селата  „това е необикновен  начин на живот”.За тях той е далеч от
динамичния живот и МОЛ-овизацията на обществото в големите градове. За тях
времето е спряло някъде малко след края на предходната епоха, в която ни
обещаваха светли бъднини.Те минават всекидневно покрай руините от онова време,
без дори да им обръщат внимание. За тях останките от хирургичня блок в Монтана
са същото, както тези  от „новата болница”
в Лом  или неработещият завод за химикали
във Враца- просто  белези от миналото. Белези,
които са оставили своя отпечатък върху мнозина от тях.
Идеята на авторите на
проекта да провокират мисленето към миналото в хората свързани с този край е
хубава, но в българския Северозапад има много какво да се направи, преди хората
там да обърнат поглед назад към по-близкото или по-далечно минало. Необходимо е
създаването на успешен модел за изграждането на един нов образ на региона, за
който сега клиширано се казва, че е „най-бедният в Европа”.Това обаче е клеймо,
което пречи не само на местните, но 
създава дисконфорт и на гостите, особено на онези идващи от Запад. Спомням
си сюжета на един филм на Фатих Акин със заглавието „През юли”, в който двама
германци решават да тръгнат на пътешествие до Истамбул. Влизайки през Дунава в
България, те дори не разбират къде са попаднали.
 Идвайки от Сърбия и Румъния  подобно на героите от филма всеки западен
турист вижда в България  един беден,обезлюден
и обезкървен район и това е нашата визитна картичка за тях.Попадайки в някой от
големите родни курорти, те  обаче виждат
една друга лъскава и богата България, докато споменът за бедната визитка
остава  някъде дълбоко в съзнанието им. Северозападът
трябва първо да промени своята визитка, преди да погледне към миналото и да види
в него своя бъдещ просперитет.  
Мартин Иванов
журналист на
свободна практика

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар