Десният екстремизъм през погледа на ЩАЗИ

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Валтер Зюс  -„Възприемане  интерпретация на
десния екстремизъм в ГДР от
ЩАЗИ”
Източник наснимка:BStU

Холгер
Кюлик

В официалната пропаганда  ГДР винаги е била възхвалявана като
антифашистка държава, в която  реакционната
националистка идеология е била унищожена със „всички средства”. При внимателно
вглеждане по-отблизо се вижда , че това е била една самоизмама. След като в
началото на 90-те години след обединението на Германия се стигна до масови
прояви на насилие и ксенофобски настроения в новите провинции на обединена
Германия. Ето защо от службата отговорна за опазването на досиетата на ЩАЗИ
подкрепиха проучването на изследователя Валтер Зюс на документите на
източногерманските тайни служби засягащи дейността на крайнодесните в ГДР. Направеното
от него изследванепоказва , че ЩАЗИ и комунистите в Германия запушвали тези
информации, защото фактите за наличието на десен екстремизъм не пасвали на
социалистическите представи за обществото. Намерените в досиетата на ЩАЗИ
информации показват, че от 1982/83 година се наблюдава увеличение на лицата с
поведение на „неофашистки” по смисъла си скинхедс носещи военнно облекло.
Те се
срещали особено сред  „негативните
футболни фенове” според жаргона на ЩАЗИ. Те се определяли като движение противоположно
на пънкарите и действали с „бруталност” при наличието на противопоставяне между
тях. За такива случаи свидетелстват някои страници от документите от 1987
година в които маниерите им са обозначавани чрез „превишаване на германското
самосъзнание”, расова омраза и враждебното поведение спрямо чужденците свързано
с „възприемането на „фашистки възгледи” -се казва в оценката на ЩАЗИ от 1987
година. От главен отдел ХХ на ЩАЗИ преброяват по онова време към 800 лица на
възраст от 16 до 25 години от около 38 организации , които по външния си вид и
начина им на поведение са оприличени на скинари. Данните показват, че броят им постепенно
нараства. На 1.10.1988 година от тайните служби са преброили вече 1067 скинари.
От тях най-много имало в Берлин /447/, Потсдам /120/, Лайпциг /88/, Франкфурт
на Одер /82/, Магдебург /66/, Котбус /53/,Гера /39/, Ерфурт /38/ и Хале /36/. 

Като „скинхедс” от ЩАЗИ дефинират
младежи които „имат хулиганско поведение, основано на фашистки убеждения”.
Поради  „натиска от страна на държавата
върху тези групи от лица”, мнозина младежи им подръжавали,  „изразявайки това на нормални спортни прояви”.
За дилемата пред криминалната полиция и ЩАЗи според Валтер Зюс свидетелства един
документ, в който офицер от тайните служби е записал позицията си:” Ядрото на
наблюдаваните тук групи са лица от работническата класа.”
Той пише по-нататък в своята студия:
”…  Сблъсъците бяха утежнени от
представителите на системата чрез това, че скинарите се използваха като „основна
цел на моралните стойности на социалистическото общество:”, така се изрази
социоложката от Хумболтовия университет Лони Нидерлендер.Тя дава пример с
отношението към работата. Но също би могло да се мисли и за нормикато „ред” и
„чистота”, в които тези младежи заради „примерното им поведение” са се врекли
при включването им в  паравоенните
общности за спорт и техника.[1]  От ЩАЗИ приписват вината за съществуването на
десен екстремизъм в ГДР  на класовия враг
от Запад, и внимателно 
регистрираните  контакти на
„неонацистите в ГДР” с подобни лица от Хамбург. Активността им „не остава без въздействие
по отношение на тенденциите на развитие сред негативно упадъчната част от  младежите в ГДР, особено при преместването на
скинарите от оперативната област в Източна Германия”- анализира главен отдел XX на ЩАЗИ в
оценката си. Публикацията  „Възприемане и
интерпретация на десния екстремизъм в ГДР от ЩАЗИ” показва състояниието на
изследванията към 1993 година, основани на вече известните документи и на
десетки други документи и доклади на Главен отдел XX на ЩАЗИ в
Берлин.
***
Младежите като фактор на несигурност
„Темата е
развитието на младежите в ГДР през 80-те години, но за да се разбере реакцията
на министерството на държавната сигурност, трябва да се върнем назад във
времето. Възприемането на десния екстремизъм от неговите сътрудници се оформят
не на последно място от един документ влязал в сила през 1968 година. Става
дума за една служебна инструкция касаеща общуването с определени „кръгове от
младежи” , която остава в сила до края на съществуването на ГДР. В средата на
60-те години все още не става дума за десен екстремизъм в ГДР. 58-годишният
тогава Ерих Милке се разгорещявал, когато обяснявал официалната политика на
партията- преди всичко що се отнася до т.нар „Бийт групи” като израз на
„упадъчно и аморално поведение”. Все пак ставало дума за твърде съмнителен
според него и другарите му музикален вкус . Темата в служебната инструкция била
положението на младежите в страната, и в нея можело да се прочете следното: „в
последно време […] се стигнало до хулигански истъпления и струпвания на
младежи” . Това, че при концерти на Бийтълс или Ролинг Стоунс се стигало до
израз на некоординирани чувства от страна на младежите  било ежедневие за САЩ или за Западна Европа, при
все че имало случаи на културнопесимистични жалби. Как все пак се стигнало до
подобно поведение сред подрастващите, които са се оформили като личности в „социалистическа
Източна Германия?”- ”конфликтите и трудностите” в отношението към младежите
според Милке били последица от съществуването на „западногерманската
монополизирана господстваща система”. При това се касае не за някакви рамкови
условия, а за целенасочено”разлагане и отклонение на гражданите на ГДР.”  Ако се вземе аргументацията в тази служебна
инструкция се оказва, че по мнението на шефа на източногерманското МДС
/Министерството на държавна сигурност/ отговорност за това носи координираното
сътрудничество […] на държавната администрация в Бон, западните тайни служби […] и други федерални институции и т.нар „алкохолни злоупотреби  по време на различни партита” в провинцията на
Източна Германия. Това било пример за параноичното възприемане на всички  „трудности”, интерпретирани като неща
привнесени и ръководени  отвън  вследствие на „водената  психологическа война”.. Най-малко това важи
за „обществената работа” на МДС и ГЕСП…. Забележителното във  всяка една служебна инструкция е определянето
на „вътрешните врагове”. В този документ ръководството на МДС изхожда от това ,
собствените им сътрудници да посочат всяко лице към което да насочат  вниманието си, за да го определят като „основно
концентриран обект на оперативен контрол”. При четенето на списъка с имената на
тези  „групи от лица” се усеща как Милке
е увлечен от собствената си представа за света, която той почти приема за
истина. Изолираните социални групи са наречени първо „осъждани в миналото млади
лица”, и „завърнали се от федералната република младежи” и  „шляещи се работници”.След това  спектъра на „основно концентрираните обекти” се
разширява още повече, към тези подложени на обработка групи от лица  вече се включват и „учениците от гимназиялния
курс на обучение”, обучаващите се стажанти и естествено студентите. Накрая не
са забравени и „свързаните с църквата младежи”.[2] Непроизнесеният
извод е ясен: „Младежите навсякъде били считани за фактор на
несигурност.”Положението винаги се разглеждало за критично тогава, когато те отказвали
да следват предписаните структури и ритуали, и се опитат да въведат собствени
нерегламентирани порядки. В каква форма се е случило , остава на заден план. Като
една от последиците от това са неясните доклади на МДС, когато се касае за урегулиране
на различните форми на младежка субкултура. Става дума за срещащите се в
текстовете формулировки като „нелегални пънк-банди” и изразяваните от тях
„фашистки,анахронични и пацифистки твърдения”. 18-годишен младеж бил причислен
от съответния офицер на ЩАЗИ например към групата на пънкарите, заради
подозренията че е автор на една „анархистка драсканица”. Един разсеян десен хулиган
пък бил обявен за „водач на скинхедс” и  „повлиян
от фашизма фен на  берлинското „Динамо””
и му било наложено ограничение да не пее любимите си  песни в края на всеки мач. В досиетата обаче
се намират информации и за младежи мотивирани от крайнодясната идеология . Така
например през 1989 година в Рощок били задържани девет младежи, които били
членове на групата „СС Валтер Крюгер”, у които били намерени униформи и оръжия
от времето на нацистката диктатура.”
Откъс от изследването 
на Валтер Зюс  -„Възприемане  интерпретация на десния екстремизъм в ГДР от
ЩАЗИ” Walter Süß: Zu Wahrnehmung und Interpretation des Rechtsextremismus in der DDR durch das MfS (Analysen und Berichte Nr. 1, Reihe B). Hg.
BStU. Berlin 1993. http://www.nbn-resolving.Org/urn:nbn:de:0292-97839421304240
Превод Мартин
Иванов
журналист на свобовна практика

[1] Обществото за спорт и техника /Geselschaft für Sport und Technik/ е създадено през 1952 година от управляващият в Източна Германия режим по
съветски образец. Целта му е била да подготвя младежите навършили 14 години за
бъдещата им военна служба. След 1956 година организацията минава под шапката на
Министерството на народната отбрана. Към края на 1989 година в нея членуват почти
670 000 младежи. Източник: http://www.geteiltes-deutschland.de/militaer/gesellschaft-fuer-sport-und-technik/index.html
 [2] Според
господстващата в ГДР идеология на „реалния социализъм” не се пораждат
конфликти, а се приема т.нар „антигонистично противопоставяне” , което не може
да се реши в рамките на системата. Срв.: Walter Süß
„Widerspruchsdebatte und Systemstabilisierung. Zur
sozialwissenschaftlichen Verarbeitung der >polnischen Krise< in UdSSR und
DDR“, in: Ilse Spittmann-Rühle u. Gisela Helwig (Hg.), Ideologie und
gesellschaftliche Entwicklung in der DDR. Achtzehnte Tagung zum Stand der DDR-Forschung
in der Bundesrepublik Deutschland. 28. bis 31.Mai 1985, Köln 1985.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар