Роланд Ян: „Защо хората са толкова вманиачени в идеологията ?”

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Роланд
Ян е журналист и правозащитник от времето на ГДР в родния си град Йена. През
2011 година е избран от германския Бундестаг за отговорник на службата за
досиетата на ЩАЗИ. Преди него този пост са заемали бъдещият федерален президент
Йоахим Гаук и Мариане Биртнер.

Роланд
Ян говори в интервю за „Тюрингер Алгемайне Цайтунг”  за крайнодесните екстремисти в родния си град
Йена и правото на политическо и морална обработка. 





Господин
Ян от какво се страхуват най-много разузнавачите от тайните служби- от
признанията за съществувалата в Тюрингия неонацистка терористична клетка, от
убийствата в родния ви град Йена извършени от членовете и, или от немарливата
некомпетентност на германските пазители на конституцията, или дори още
повече  от тяхното объркване?

Нещата не бива да се противопоставят
едно на друго. От една страна като йенчанин съм ужасен от това, че съгражданите
ми са способни на подобно нещо, Питам се как се е стигнало до това. Как и чрез
какво е могло в различни периоди от време в ГДР и след това в периода на
промените да възникнат такива неща? А от друга страна е ясно: Там където е
имало спиране на издирванията, държавата трябва да установи прозрачност. И  да покаже че е в състояние да опази гражданите.
След като обърнах внимание на това, искам да внеса едно пояснение по темата. Тя
е многопластова – защо хората са толкова вманиачени в идеологията, че заради
нея да убиват. Мислите и действията на крайнодесните също бяха под взора на
ЩАЗИ, но в края на крайщата всичко се потули.


Създаде
се впечатлението накрая че тримата убийци са били изровени от ЩАЗИ и този  „удар на бившите източногермански служби” е
бил за отклонение от дефицитите на съвременото общество. Смятате ли го за
полезно?

Аз не виждам подобен
„удар на ЩАЗИ” важна е свободната информация. При търсенето на причините трябва
да разгледаме всички аспекти. Вече съм имал случай, в който твърденията ми да
са били поставени в погрешен контекст. Истините не трябва да се съкращават или
опростяват. За това и медиите трябва да носят своята отговорност.


След
като станахте шеф на службата отговаряща за документите на ЩАЗИ, се наблюдава
истински бум по темата за тайните служби на Източна Германия.Такова ли беше и
вашето желание?

Продължителният интерес показва само че
нищо не трябва да се изтиква. Темата трябва да продължи да занимава хората.”


Кои
хора?

„Например тези, които са пострадали от ЩАЗИ.
Срещнах се за кратко с една жена, която е лежала в женския пандизв Хоенек. Тя е
била затворена на младини  заради 19 или
20 опита за бягство от демократичната република. Ако днес пожелалата да избяга
някога жена иска, може  да чуе
обвиненията на своя син, който тогава е трябвало да  усети липсата и, защото тя е смятала живота
на Запад за по-добър. Това показва актуалността на темата. Тези хора са
засегнати. Тук не става дума за наказателно, а за политически и морално структуриране.То
не познава никаква давност.

Какво
е станало с онези хора, които не са били непосредствено засегнати?
През 
януари получихме 12 000 заявления за достъп до досиетата, от които
две трети са подадени за първи път. При това никой не ги е заставял.Мнозина от
хората, идващи при нас са хора на пенсионна възраст, които желаят да подредят
съдбите си. Повечето от тях искат да разкажат на роднините си какво е било
някога като се вгледат в документите. Не познавам човек , който да е съжалявал,
че е видял досието си.
Защо
тези, които знаят до момента за ГДР само от учебниците по история да се
интересуват от ЩАЗИ?
„Интересно им е, аз го преживявам всеки
път. Те поставят най-различни въпроси на родителите си и повъзрастните си
роднини, и искат да знаят всичко. И когато дойдем до дискусията – в смисъл
когато говорим за ЩАЗИ и общия гняв срещу службите, и това че при социалните
мрежи като Фейсбук също става дума за старателно събиране на информация, хората
искат пълна яснота по тези въпроси. Последно когато говорим по темата ЩАЗИ,
винаги става дума и за демокрацията.” 
Смущава
ли ви това, че проверителят и правозащитникът Роланд Ян би се изживял като
обвинител? Дори на едно място се изказахте за притежанието на гражданските
права.
Като отговорник за документите на ЩАЗИ
аз не се приемам като проверител. Досиетата са предоставени за свободно
ползване. Те служат за проверка. Аз не съм нито обвинител,нито проверител,
искам само да се балансират нещата. Не мога да се изживявам като такъв. Искам
само  да има  откровеност и разграничаване.”
Какво
е отношението Ви към хората уредили живота си по времето на ГДР, които днес
казват, че преди не е било чак толкова зле?
Разбирам ги защото същп съм преживял
тези времена.Тъй като и аз известно време се движех в предписаните коловози и
не съм се замислял достатъчно за това, какво е да си част от пионерското
движение, социалистическия младежки съюз, задължителната военна служба или
майските демонстрации. Тогава като младежи само гледахме по момичетата и всичко
беше чудесно. Знам колко бързо става нагаждането. Толкова повече, че когато
собственият ти баща който заема авторитетна позиция в Карл Цайс Йена[1], и
работи с известната мултиспектрална камера ти е казал: Момче запази си мнението
за себе си, поставяш цялото ни семейство в опасност. За това замен беше важно да
разбирам хората като баща ми.  
 
Защо
тогава това не важи за шофьора или домакина на ЩАЗИ, които доскоро работеха в
учреждението ви?
Става дума за ясни критерии.
Нагаждането е само субективно оценено.Всеки човек действа тогава между другото
според условията и натиска. Но ако е работил само за ЩАЗИ, и основната му
професия е била свързана с това да подтиска хората в дадена организация или
да  ги държи под контрол, то взетото
решение е ясно. ЩАЗИ не беше само един репресивен  апарат, а се състоеше от съответните хора. Някой,
който тогава като офицер на Държавна сигурност е контролирал личните документи
на хората, днес не трябва да прави повече това в нашето учреждение. Тук става
дума за правдоподобното ни отношение спрямо жертвите на ЩАЗИ.
Още
преди две години Йоахим Гаук се изказа, че работата по свързаните със ЩАЗИ лица
трябва да продължи. При осветляването им те били подпомагани…
Той винаги е гледал на това по различен
начин, и аз често съм го критикувал за това. Доказателства за това дали те
наистина са били използвани никога не са постъпвали.  Разбирам го като ясно послание към жертвите.Само
така можем да създадем предпоставки за един обществен климат, в който е
възможна една оценка на източногерманското минало на хората.
       
Възможно
ли е според вас помирение между жертвите и техните палачи? Знаете ли за случай
при който за някой от извършителите  информацията се е оказала отрицателна?
Да. Впрочем всеки неофициален сътрудник
на службите на ДС, който правдоподобно е разяснил дейността си има  уважението и подкрепата ми. Аз също виждам,
че  има известни критики. Малките ловят
големите оставяйки ги да тичат. Всеки се е взрял в шпионите, но за онези, които
са издавали решенията почти не се говори. Всички ние трябва да допринесем за
повече прозрачност и за постигането може би на едно помирение. Знам че това е
един процес който изисква много усилия и че ще продължи още години.
Къде
виждате задачата си в това?
Тя се състои в това, като пълномощник
на службата за документите на ЩАЗИ да прокарвам ясна линия между бившите лица
заемали висши позиции в ЩАЗИ и службата която оглавявам.Използвам случая да
кажа, че ние не искаме да поставяме всички под един общ знаменател. Искаме да
огледаме всичко внимателно.
Ще
продължи ли ГДР да се отъждествява с диктатурата и със ЩАЗИ?
По-голяма част от хората заявяват,
че  понятия като диктатура и неправова
държава не са част от житейския им опит.Трябва да разгледаме внимателно
детайлните действия на ГЕСП /Германската единна социалистическа партия/ и
тайната полиция. Хората трябва отново да опознаят ГДР, онази в която са живели
някога. Слънцето грее също и по време на диктатура. Не съм оставил на ЩАЗИ да
ми вземе желанието за живот, няма да оставя и на досиетата и да го направят. Аз
съм както и преди един радостен човек, който се наслаждава да живее в подобна
свобода.
Превод Мартин Иванов
Интервюто е от 11.2.2012 година

[1] Карл Цайс е футболният отбор от родния град на Роланд Ян.Баща му рабоъти за
клуба.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар