Как ЩАЗИ извършила най-голямата национализация на имущество в историята на ГДР

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Автори: Конрад Фелбер, Мария Хебш и Холгер Кулик
Извадка от протокол на Министерството на финансите на конфискуваните
ръкописи (BStU, MfS, HA XVIII, Bd. 13327, Bl. 94) Източник: BStU
Само година след построяването на Берлинската стена режимът в ГДР и ЩАЗИ решават, че е дошло времето да се проведе една от най секретните операции –акция „Светлина“. Тогава се взема решение да се отворят тайните сейфове на източногерманските банки. С това започва един от най-големите грабежи на ценности. Тя е била дотолкова засекретена, че дори  отделните заповеди е трябвало веднага  да бъдат събирани обратно. На 3-4000 рискови места по оценка на ЩАЗИ са били отворени бронирани трезори, депа за съхраняване на ценни книжа или  сейфове, чиито притежател  е бил неизвестен, или пък които дълго време не са били проверявани. 
Целта според един поверителен документ на министъра на държавната сигурност Ерих Милке от 20.12.1961 година била  издирване и осигуряване на „досега необявени според правилата ценности на обществени собственици”,  за да се прекъснат всякакви мними далаверджии или спекуланти. За да се планират детайлите на операцията Милке кани ръководителите на всички отдели на служебно обсъждане на 3.01.1962 година, след което три дни по-късно трябвало да стартира „операция Светлина”. Данните трябвало да бъдат предадени до 12 часа на 9 януари в главната оперативна група. (Източник: BStU MfS BV Erfurt, Allg. S 101, Blatt 03) Конфискуваните в рамките на тази операция ценности били основно бижута, сребърни съдове за храна, колекции от пощенски марки,рисунки, ценни ръкописи като например текстове на Гьоте,Герхард Хауптман,Дарвин,Густав Фрайтаг и др., животозастраховки, спестовни книжки и акции.

По оценка на ЩАЗИ общата стойност на плячката тогава възлизала на  4,1 милиона  западногермански марки. Тази сума е включена в един „строго секретен” списък от 11.07.1962 година. На следващите страници бързо е описана употребата на предмети „при някои от които съществува опасност за намаляване на стойността им или за тяхното разваляне”.
              
Затова целта на комунистическата партия и ЩАЗИ била бързата смяна на ценностите за пари. Това би могло да стане чрез доставката на фондовете от благородни метали на републиката или чрез експорт. Заграбените бижута трябвало да бъдат модифицирани чрез преработка така че да ги направят възможни за износ. Това става ясно от документи от 14.09.1962 година на  участвалото също в операцията източногерманско министерство на финансите. Отговорните фактори в ГДР и службите за сигурност почти не споменават открито за това, че се касае за плячка на легални притежатели и собственици сред жертвите на националсоциализма ,Само се повтаря общото указание, че става въпрос за придобивка на  „ безследно изчезнали по време на войната лица”, както и за ценности с „фашистки” или „капиталистически” произход  Все пак сред конфискуваните неща имало и материали от следвоенния период.               
 Така например в материалите на източногерманското министерство на държавната сигурност /МДС/ отнасящи се за планираната в последния момент акция,  са документирани издирванията на един главен лейтенант от ЩАЗИ, който протоколирал как трябва да се действа  „при конфискуването на сейфовете на лица избягали от републиката и за кой от сейфовете е наличен втори ключ”. ( Източник:BStU, MfS; BV Magdeburg; Allgemeine Sachablage Nr. 6, Bl. 145) Така също там са протоколирани и  раздадените ключове на сейфове на  „лица наемани от съответния бранш”. Засегнатите сигурно са описани погрешно и „в хода на обновлението и изграждането на новия ред  били изхвърлени по погрешка  различни стари сейфове, чиито рафтове е трябвало да се отворят.” (Quelle: BStU, MfS; BV Magdeburg; Allgemeine Sachablage Nr. 7, Bl. 91) 
Заедно с източногерманските финансови инструменти  са претърсени и сейфове от времето преди 1945 година. Подобна е съдбата на старинни замъци и музеи, които като част от същата игра на криеница са конфискувани.  За ценности били претърсени  и тайни входове на стари мини, превърнати в депа по време на войната. „Всички реквизирани предмети били включвани в списъци от участвалите в акциите по претърсване  районни отдели  на ЩАЗИ и са били докладвани на работния щаб на Ерих Милке. През октомври 1962 година плячката  на държавния грабителски поход е предадена на финансовото министерство на ГДР, не е констатирано обаче, дали ценностите са предадени частично или изцяло. Стойността на вещите, влезли в трезорите на министерството на 16.10. 1959 година  се оценява общо на 2,37 милиона западногермански марки.  За вещите от времената на нацисткия режим е организиран специален пазар- федералната република. Пощенските марки които били определяни от ЩАЗИ като „особено опасни” били предназначени за „продажба в Западна Германия или Западен Берлин” и се препоръчвало „ реализирането на ценностите, чиито произход е от времето на фашизма и за които според специалистите могат да се получат повече западногермански марки.” (Източник: BStU MfS HA XVIII, Bd. 13326, Bl.7)
За неизползваните сейфове било преценено да се  претопят и да се  използват за „нуждите на народното стопанство ”получените стомана и висококачествени метали като бакър,месинг и калайдисано желязо. “ (Източник: BStU, MfS; BV Magdeburg; Allgemeine Sachablage Nr. 6, bl. 61)
Всички финансови служители участвали в „акция Светлина” трябвало  да подпишат декларация за запазване на информацията в тайна,  подобно на всички работещи в сферата на изкуството,филателистите и бижутерите, които е трябвало да оценяват заграбените ценности.  Опасността от погрешни държавнически действия накарала режима нарочно да се обърне към ЩАЗИ и да я натовари с планирането и провеждането на акция „Светлина”, която трябвало да протече в два етапа. Шефът на Министерството на Държавна сигурност Ерих Милке се заел лично с операцията, като възложил  „писмените и устни” указания за  „провеждането на политико-оперативни мерки по акция Светлина”. (Източник: BStU, MfS; BV Magdeburg; Allgemeine Sachablage Nr. 6, Bl. 58)
Всички мерки да бъдат проведени с „ оперативна съобразителност и разум при постоянно спазване на конспиративното поведение”, наредил Милке. (Източник: BStU, MfS, BdL 30/62 vom 9.1.1962) Това се отнасяло  и за обектите на „Дойче пост”, „Дойче райхсбан” в универсалните магазини и „бившите капиталистически концерни и големи предприятия”. Акциите в банките и спестовните каси  били подготвяни „конспиративно” и с помощта на неофициални сътрудници /. Според практиката на ЩАЗИ те били известни със съкращението IМ – от Inofizielle Mitarbeiter -бележка моя/.Честа била практиката те да не уведомяват за подготовката на акцията дори щатните сътрудници и съответните ръководители. Секретарите на местните структури на ГЕСП /Германската единна социалистическа партия/ също научавали за акцията непосредствено преди нейното начало.  С помощта на неофициалните сътрудници по време на акцията били откривани алармените системи на банките и били изваждани от строя. Отделно било планирано извършването на конспиративни кражби с взлом в частните домове, където да се търсят забравени сейфове и „обществено имущество”.
При провеждането на акция „Светлина” били намерени  и документи за нацистки престъпници като например партийни книги и отличия на националсоциалистическата партия. В  един протокол от предприятието  VEB Fahlberg-List е записано, че били конфискувани 25 лични досиета, от които „ 5 досиета на отговорници за техническата безопасност , оказали се бивши членове  на СС. Двама били отговорници на Гестапо в предприятието, други двама са шпионирали за Гестапо , с което е била свързана и секретарката. 16 са били фумкционери на националсоциалистическата партия. (Източник: BStU, MfS; BV Magdeburg; Allgemeine Sachablage Nr. 10, Bl. 4)
Такива документи са били използвани „оперативно” при  определени случаи и са били препоръчани в повечето материали. Дали нацистките престъпници са получили някакво наказание или са били принудени да станат неофициални сътрудници на ЩАЗИ, остава въпрос без отговор. Шефът на ЩАЗИ- Ерих Милке оценява въодушевено акцията още в междинните доклади. и според него  тя имала „очакван успех”. ”Политически оперативната оценка на документите, както и на другите ценности беше сигурна.”  (Източник: BStU, MfS, BdL 30/62 vom 9.1.1962) 
Девет години по-късно през 1971 година дори ЩАЗИ се отнася критично към проведената акция. Капитан от  главен отдел XVIII в МДС порицал на 23.02,1971 година  хаотичното и провеждане, което е дискредитирало министерството. „Произходът на отделните ценности конфискувани в резултат на акцията оставал неизвестен. Дори в случаите, когато бившите собственици са били известни при конфискуването на различните предмети , впоследствие са останали извън резюмето след като ценностите са влезли в употреба… тези данни вече не са налични. Също и документи и други материали за погрешно възприети оценки на чуждестранни имоти ” вече са изгубени. (Източник: BStU MfS HA XVIII, Bd. 13328, Bl. 37) Той изказва загрижеността си, че МДС  като „провеждащ орган”, както става ясно от предадените  на 13.10.1963 година протоколи  на финансовото министерство, е извършило „неправомерно конфискуване”. Било е необходимо допълнително заличаване на следите. „Чрез благонадежни сили е направена проверка  във всички финансови институции на ГДР  дали се намира някаква документация касаеща акция „Светлина” ”-е записал капитан Вилберг. (Източник: BStU MfS HA XVIII, Bd. 13328, Bl. 38) За хладнокръвната експроприация от 1962 година не трябвало да останат никакви следи. Но такива  както се вижда все още са останали в архивите на ЩАЗИ, съхранявани от федералната служба отговорна за това.
Превод Мартин Иванов

сподели бутон

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар