Демокрация на тълпата

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
„Тълпата е като стадо, което не може да мине без господар.”– пише Густав льо Бон. Точно така изглеждаше тя в ден трети от протеста срещу спорните лобистки промени в закона за горите. Разнородна, разиденена и без ясни водачи. Едни се разграничаваха от други, еколози от граждани. Някои се опитваха да вземат думата и да се наложат като оратори. Други като един видимо пиян младеж обясняваха, колко са готини, трети подкрепяха мирно и без агресия случващото се, четвърти истерично крещяха против политиците , заради това, че са хванали горатаи не искат да слязат при хората. Освен многото млади хора – често с бира или кола в ръка, на протеста имаше и „стари пушки” като Йоло Денев, обясняващ разпалено какво мисли бог Тангра по въпроса с горите. Доказателство за царящия сред тълпата хаос е  това, че докато едни тръгнаха към Президентството, други започнаха да се връщат обратно. В крайна сметка масата поиска само едно – ВЕТО. Явно през последните два дни ставаме свидетели на нещо необичайно- разрастването /поне у нас/ на демокрацията на тълпата, или иначе казано на тази на улицата. Окупациите на Орлов мост показаха, че хората са недоволни от онези, които ги управляват. Защото тук не става дума само за недоволните еколози, а за гражданите. Защото в ден трети на протеста имаше и хора, дошли да изразят гражданската си позиция срещу цялостното управление на държавата. Обикновените хора надигнаха глас срещу несъвършенните решения на властимащите. Гражданското общество показа че е будно. Лобисткия закон срещу горите изкара на улицата хиляди хора, които поискаха да се чуе думата  им. Този закон, обаче се оказа само повода за гневната реакция на гражданското общество. Демокрацията на тълпата се случва  обикновено тогава, когато механизмите на установената власт зациклят. Когато тя  вече не е в услуга на обществото, и не се съобразява с исканията на обикновените хора.
Примери за демокрацията на тълпата историята е дала и дава  достатъчно – от Френската революция до окупирай Уолстрийт, от протестите срещу ACTA и шистовия газ, до протестите в Германия срещу проекта за нова жп. гара на Щутгарт и атомната енергия. Някои ще попитат може би, защо намесвам Френската революция във всички тези примери. Ами много просто защото тя е началото на поставянето пред властта на правата на гражданите, права, които  както се вижда и днес властта в модерния свят не се свени да нарушава. А когато това става, хората престават да мълчат и излизат на улицата. За да покажат, че те са носителите на демокрацията, и че понякога промяната може и трябва да се състои дори и с по-радикални мерки. 
Мартин Иванов
журналист на свободна практика 

сподели бутон

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар