Да си политик- мечтател у нас, безценно…

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Да си политик-мечтател, безценно…
Напоследък родните политици се надпреварват да мечтаят. Обичният и боготворен от по-голямата част от нацията и медиите премиер Бойко Борисов публично заяви при откриването на най-новия участък от гордостта на управляващите- магистрала Тракия, че си мечтаел за слънчогледи и магистрали. А впрочем какво стана с магистралата? Тя според думите му вече трябваше да е готова и така да допринесе за великото летно преселение към морето. Но и това поне за сега се оказва нереализирана мечта, като много други. Сега и президентът Плевнелиев от  известно време взе да си мечтае за всякакви виртуални и реални магистрали и хайтех паркове. Лошо няма. Дори отиде при най-добрите в Европа- германците за да ги запознае с мечтата си, след като първо го направи с Бил Гейтс. Не, не да почерпи опит, защото ако беше така, щеше да прозре, че икономическият просперитет на федералната република се основава не само на технологиите, но и на индустрията, каквато ние всъщност отдавна нямаме. Вместо това ще се превръщаме във високотехнологична силициева долина на Балканите. Не съм ходил в „Адлерсхоф“, но едва ли той се намира на пъпа на Берлин, каквито намерения има за построяването на родното му копие у нас. 
в.“СЕГА“: „Хайтех парк плюс стадион? Ощ една лудница на 4-ти километър“

Ще припомня, че най обсъжданото място за изграждането на подобен парк е на 4-ти километър, за което вече се появиха критики, че не е най-подходящо с оглед натова, че там май ще се гради и нов стадион. По-рано пък там трябваше да е разположен новият правителствен комплекс. Според критиците на 4-ти километър обаче няма място за реализирането на архитектурни проекти от подобен мащаб. Ако ни е необходим технологичният парк, зародил се в мечтите на Росен Плевнелиев за да събере накуп всички софтуерни компании, то ние и сега си го имаме и то изграден именно с негово участие. Защо ни е втори Бизнеспарк?  

В „Адлерсхоф„, както показва актуалната справка на сайта на технологичния парк, към момента  работят около 15 000 служители, а в пределите му са разположени 902 компании от всички високотехнологични сектори- от биотехнологиите,през телекомуникациите до фотоволтаиката и оптиката. Заедно с тях там се намират шест природнонаучни института- част от хумболтовия университет. И всичко това на площ от 4,2 кв.км.[1]  Всеки минавал поне веднъж през 4-ти километър може сам да прецени, доколко там има място за подобно начинание. Да не говорим за необходимите за реализацията му инвестиции.
Така изглежда кампусът на Хумболтовия университет в технологичния парк „Адлерсхоф“ край Берлин

Но мечтите са безценни. Те се изричат от родните политици, независимо от цветовата им окраска без първо да е мислено, кое и как може да се реализира. Те  отдавна са доказали, че не си падат по действията, а по мечтите. За тях е важно да се говори и да се генерират мечти. Българските политици се надпреварват да влизат в най-различни образи и да показват колко са талантливи в тези си превъплащения. Те са археолози,футболисти,тенесисти, спасители на природата, хулители на нацията и какви ли още не. Поредният им и сигурно не и последен образ, е този на мечтателите. Те се преобразяват в него с нескрито задоволство , защото този образ им позволява винаги да говорят условно или в бъдеще време и така да печелят нови червени точки.
Образът на мечтателя политик не ги задължава с нищо, защото както знаем не всички мечти могат да се реализират , още повече в политиката, когато не знаеш дали утре ще си на власт или не. Чрез него обаче, те трупат нужният им рейтинг, за да продължат да мечтаят, поне до края на мандата им. После ще дойдат други мечтатели. Спомняте ли си вече минахме през мечтите за розов социализъм, за това че ще ни оправят за 800 дни, за това че ще станем рай след като влезем в ЕС и НАТО. Въобще все си мечтаем, че ще ни оправят, пък все си оставаме недооправени. Ако перефразираме една позната реклама, то изречена от политика- мечтател тя би звучала така:   „Слънчогледи и магистрали –безценно, технопаркове-безценно, да си политик- мечтател  у нас- безценно…” 

Мартин Иванов
журналист на свободна практика 

[1] Според публикуваните на официалния сайт на технологичния парх Адлерсхоф данни, инвестициите в него за периода 1991-2011 година са в размер на около 1,9 милиарда евро. Източник: http://www.adlershof.de/datenfakten/

сподели бутон

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар