За двете лица на пандата или как еко кампаниите допринасят за модерната колонизация по света

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Докато у нас към настоящия момент екологичните организации са на гребена на вълнаттака стоят нещата в по-глобален план. През последните няколко месеца една книга разбуни духовете в Германия. Какво се крие зад тъмната страна на пандата или иначе казано WWF/ Световен фонд за защита на дивата природа/ ? Това се опитва да разкрие в наскоро излязлата в Германия книга  Schwarzebuch WWF Dunkle Geschäften im Zeichen des Panda/Черната книга WWF Тъмните сделки под знака на пандата/   журналиста и филмов продуцент Вилфред Хуисман. Книгата е резултат на многогодишен труд и посещения в страни като Аржентина ,Индия,Непал,САЩ, Швейцария и Чили и събиране на най-различна информация. Тя е предхождана от документалния филм  ”Der Pakt mit dem Panda” /Пактът с пандата/.
Реакцията след появата на книгата от страна на германското поделение на  WWF е незабавна. Върху големите интернет книжарници е оказан натиск и те са принудени да я изтеглят от продажба. Наложила се дори намесата на местния съд в Кьолн, който излезе със становище, че книгата може да се продава, но практически тя е отстранена от пазара.[1]
Проблемът се прехвърли и на политическата сцена. Говорителят по медийните въпроси на фракцията на свободните либерали в Бундестага – Бурхард Зонксен алармира за самоцензурата на големите търговци на книги. „Дали в книгата се излагат неверни факти ще реши съда след изслушване на страните и на база на проведеното следствие.”- заяви той за неделното издание на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Според него налагането на самоцензура от търговците  на основание само на адвокатите на световния фонд води фактически до ограничаване на свободата  на изразяване на личното мнение. [2]
От WWF приемали всякакви критични позиции, но не и излагането на неверни факти, се казва в специално изявление по случая. Книгата спорет еколозите описвала множество проблеми на околната среда, за които фондът не носел отговорност.
За разлика от други подобни организации като Greenpeace, WWF не залага на конфронтация, а се опитва чрез сътрудничество с индустрията  да промени концепцията на отделните концерни.[3]  WWF се различава от другите екологични организации и по това, че е склонна да получава дарения от големите компании.
„Зюддойче Цайтунг” припомня че Световният фонд за защита на природата често използва за кампаниите си големи енигматични животни като тигри ,слонове или бели мечки, а дори  крал Хуан Карлос е почетен председател наиспанското подразделение на  WWF.Друга персона със синя кръв, свързана с организацията е принц Филип /президент на WWF/, участвал в откриването на ловния сезон в резервата Каванго в Замбези. Хуисман пише:”Дивата Африка отново принадлежи на големите бели ловци и компаниите занимаващи се с организиран лов, така,  както и по-рано”[4]  
принц Бернхард Нидерландски
Авторът- продължава Ларс Лангенау –  разкрива  кървавите връзки на първия президент на WWF принц Бернхард Нидерландски[5] с режима на Апартейда в Южна Африка, и доказва личните връзки между wlastta, без значение дали са представители на хунтите , управлявали Латинска Америка, или на средите от петролната търговия.
WWF -”алианс на парите и кървавата аристокрация”
Той показва как WWF се превръща в  ”алианс на парите и кървавата аристокрация” и влиза в тайния „клуб 1001”. Този клуб е известен  и като „мрежата на старите момчета”, и е свързан с имена като: Хенри Форд, барон фон Тисен[6], Ага Хан[7], Хуан Антонио Самаранч[8], Алфред Хайнекен[9], Бертолд Байц[10], Фридрих Карл Флик [11]и военнопрестъпници като Мобуто  Сесе Секо[12].
Сред примерите, които посочва Хуисман е кампанията на WWF по спасяването на тигрите. Организацията събирала дарения за акцията си „Спасете тигрите” и 100 екземпляра трябвало да бъдат заселени в индийския национален парк Каха…. където някои от туристическите компании партньори на кампанията предлагали оферти за организиране на сафари за 10 000 долара ,а в парка ежедневно кръстосвали почти 155 джипа. В резултат на кампанията десетки хиляди жители, свикнали да живеят от древни времена с дивите котки, трябвало да бъдат изселени от парка и да напуснат завинаги родината си. Естествено масовото изселване било подсигурено и със решение на съответния съд. Днес от изселване са заплашени към 1 милион души, тъй като се планира разширяване на националния парк, както и строителството на нов- пише авторът.[13] Само в Африка според Хуисман изселническата кампания заради това, да се създаде място за дивите животни придобива колосални размери. Там 14 милиона души трябва да бъдат изселени против волята им. Упреква WWF, че от самото начало гледа на опазването на околната среда като налагане на един вид колониализъм, но с други средства.

Зюддойче Цайтунг”  цитира и неназован говорител на WWF, който признава, че гонението на хората от местата обитавани от тях от векове била тъмна глава в историята на организацията, но тя вече  била научила урока и отдавна не практикувала принудителното изселване. [14]

Вилфред Хуисман обаче документира една друга реалност. Той разкрива връзките на WWF с компанията   ”Марине Харфест”[15], дял в която има и  Йон Фридрексен- финансов инвеститор, собственик на една от най-големите флотилии от танкери в света и човекът контролиращ 1/3 от производството на сьомга в света. Една от компаниите му се занимава с улов на сьомга по чилийското крайбрежие. Рибата била държана в огромни  кафези и използвана за производство на антибиотик. Хуисман нарича тези кафези „плаващи аптеки”.[16]
За производството на един килограм месо от сьомга били убивани между 4 и 6 килограма риба, която била преработвана в  рибен фураж- пише авторът. Въпреки това през 2008 година WWF сключил договор за партньорство с тази компания.
В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”  Хуисмансподеля, че няма нищо против WWF, но при търсенето на информация за екологичната катастрофа засегнала производството на сьомга в Чили се бил натъкнал на тесните връзки на организацията  с тази индустрия. [17]

Сред стратегическите партньори на WWF били и концерн-производител на палмово олио, както и небезизвестното ”Монсанто”.  В Индонезия, например споменатият производител превърнал големи територии на Калимантан в плантации за добиване на палмово олио. Хуисман критикува това, че от фонда считали за успех това, че световният концерн Wilmar обявил 2% от обезлесената от него гора с площ от 300 000 хектара за защитена територия. От WWF дори взели участие в специална кръгла маса заедно с компании като Bayer и Unilever , която имала за цел понататъчното узаконяване на изкореняването на горите. Нещо повече, чрез разпределението на сертификатите разрешаващи подобна дейност, каквато била целта на кръглата маса, никой повече не можел да контролира дали компаниите спазват своите стандарти. Това накарало останалите екологични организации да я напуснат. От WWF успели да предотвратят най лошото. В какво се състоял успехът все пак? Един от местните еколози направил следното заключение: „ WWF  допринася за увеличаване броя на замърсителите на околната среда, за което получава пари.”[18] 

Що се отнася до „Монсанто” , там връзката е Джейсън Клей, вицепрезидент на американския клон на WWF, участвал в съвместна лобистка организация заедно с технологичния концерн Cargill и „Монсанто”. Така той се превръща в един от първите защитници на генните технологии. Сядайки пак на кръглата маса и участвайки в повторното раздаване на печатите за повсеместна употреба, WWF си изгражда един прогресивен зелен имидж. Според Хуиссман тези печати не са универсалното лечебно средство. Те осигуряват единствено минималните стандарти. ”Биопечатите често са с по-висока стойност.”- казва и вече цитираният говорител на екологичната организация. Книгата на германския журналист поставя редица въпроси, които се нуждаят от отговори, а не от изявления и скъпоструващи жалби.

По нататък във вече споменатото интервю журналистът твърди, че не е срещу сътрудничеството между големите концерни и екологичните организации, но последните трябва да защитават позициите си и подобно на Greenpeace и BUND да не получават дарения от тях. Само така те биха могл ида участват с високо вдигнати очи в преговорите. Той твърди че заплатата на една от експертките по въпросите свързани със сьомгата е плащана в продължение на години от „Марина Харфест”.

Според германското подразделение на Световния фонд, фирмените дарения съставляват само 7% от общите приходи от дарения в организацията.   В международно измерение нещата са още по-сериозни. Една от най-големите банки в света, базираната в Лондон HSCB Bank отпуснала 100 милиона долара за съвместен еко проект с WWF, които не са били отразени в баланса на фонда като дарение, а са били преведени директно за общия проект. В замяна на това от фонда давали на партньорските фирми специални рекламни лицензи.
WWF имала непрозрачно ръководство
Трудно е да се каже кой точно стои зад WWF. Организацията според Хуисман представлявала мрежа от регионални представителства, като шапката се намирала във Швейцария. В САЩ например ръководителят на местния клон на WWF се избирал от специален комитет. Начело на WWF там в момента стоял бивш шеф на Coca Cola. Членовете на споменатия също по-горе „клуб 1001” били един вид зеленият елит на фонда. [19] Хуисман също се опитал да отиде на годишния панда-бал, организиран от WWF и да направи снимки, но му било отказано. Той определя fonda като един вид „шизофренична организация”, чиито негативни последици от дейността и са повече от положителните. Организация в която, ако добрите неща не функционират, значи не работят и другите. Какво би се случило с концерни като Coca Cola и „Мариен Харфест”, получили знака с лика на Пандата, за да продават по-добре своята продукция, ако WWF изгуби зеления си имидж ? В организацията по-голямо влияние имат водещи мениджъри и PR специалисти, отколкото еколози. Годишната заплата на търговския директор на американското представителство на фонда например възлиза на 500 000 долара.[20]  Световният фонд според Хуисман е търговски модел, който няма никакви шансове да се слее с големите петролни концерни. В Германия организацията тепърва се развива и разчита основно на държавни средства като например за проекта Heart of Borneo, поставил си за цел създаването на палмови плантации там. Проблемът според журналистът е, че за да има такива, трябва да се прибегне до изсичане на гори.
Еколозите допринасят за узаконяването на генномодифицираната соя в Европа
Това става благодарение на сътрудничеството на WWF в проект предвиждащ използването на  генномодифицирана соя за производството на биогорива. Това било от особена важност за Европа, където се концентрира производството на подобни горива. Ангела Меркел и други политици често са заявявали, че ако за производството му е необходимо да се изгарят десетки хиляди декари гори, то те ще поискат от ЕС издаването на разрешително за соята. И това станало факт на специална кръгла маса посветена на соята, като се оказало, че то третира и генно модифицираната соя. Така тя елегантно със съдействието на фонда и без много шум навлязла и на европейските пазари.  

/по материали от германските медии/  
Мартин Иванов

[2] Пак там
[3] Umweltstiftung  WWF in der  Kritik -Die Dunkle Seite des Panda von Lars Langenau, 28.05.2012, in: http://www.sueddeutsche.de/wissen/schwarzbuch-wwf-die-dunkle-seite-des-panda-1.1366518
[4] Пак там
[5] Бернхард Нидерландски / 1911-2004/– баща на сегашната кралица на Нидерландия-Беатрикс. Той е първият председател на Световния фонд за дивата природа.
[6] Хайнрих Тисен /1875-1947/ – унгарски предприемач и колекционер на художествени предмети с немски корени. До смъртта му през 1947 година колекцията му достигнала 575 ценни произведения на изкуството.
[7] Вероятно става дума за Карим Ага Хан IV, глава на мюсюлманите шиити от 1957 година.   Роден е в Швейцария през 1936 година. Получава образование в Харвард, а през 1964 година участва от името на Иран на Зимната олимпиада в Инсбрук като ски бегач. Стойността на имуществото му почти не може да бъде измерена. В момента живее край Париж.  
[8] Хуан Антонио Самаранч /1920-2010/– испански спортен функционер и президент на МОК между 1980 и 2001 година. 
[9] Алфред Хайнекен /1923-2001/ – холандски предприемач и пивовар. Приживе е считан за най-богатия холандец. Внук на основателя на компанията „Хайнекен”.
[10] Бертолд Байц /1913г./ крупен бизнесмен, участвал в изграждането на концерна „Круп” и един от наследниците на Алфред Круп. След смъртта му като изпълнител на завещанието му създава специална фондация, която да управлява наследството му.
[11] Фридрих Карл Флик /1927-2006/– син на предприемача Фридрих Флик. Баща му е осъден на Нюрнбергския процес, където са му повдигнати обвинения за престъпления срещу човечеството. До 1960 Карл Флик поема ръководството на концерна за производство на стомана, основан от баща му. В холдинга Friedrich Flick KgaA  по това време влизали около 300 предприятия с над 300 000 служители.Годишният оборот  възлизал на 18 милиарда марки.  
[12] Мобуто Сесе Секо /1930-1997/ Един от най-дълго управлявалите диктатори в Африка. Той е начело на Демократична Република Конго между 1971 и 1997 година.  Установеният от него режим, подобно на този на Маркос във Филипините е истински пример за клептокрация. В резултат на корупционната си дейност по времето на своето управление, Мобуто натрупва по оценки на „Трансперънси интернейшънъл” капитал от около 5 милиаррда долара. 
[13] Вече цит. публ, виж бележка 2
[14] Вече цит. публ, виж бележка 2
[15] Норвежката компания „Марина Харфест” е основана през 2006 година. Това е най-големият концерн за прерабодка на сьомга в света с оборот от 13,5 милиарда норвежки крони и със 7 500 служители. Компанията има свои клонове във Франция, Шотландия, Чили, Япония,Канада и Фарьорските острови. Йон Фридриксен влиза през 2006 година в концерна чрез вливането на Pan Fish и „Марина Харфест”.
[16] Вече цит. публ, виж бележка 2
[17] „Der WWF ist schizophren“- интервю на Щефан Тоник с Вилфред Хуисман за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” от 3.06.2012 г. в:: http://www.faz.net/aktuell/politik/inland/umweltschutz-der-wwf-ist-schizophren-11772066.html
[19] Виж бележка 11
[20] Виж бележка 11

сподели бутон

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар