Да похапнем на тъмно

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Скоро става мрачно, наистина мрачно. Гостите на първият тъмен ресторант  в Берлин Nocti Vagus ( нощно движение) вдишват дълбоко,  хващат се за ръцете, или вървят по двойки.  Те са като в шлюз. Пространството представлява преход от светлината към тъмнината, черна като нощ-пише електронното издание на  „Ди Велт”.  Скоро то е препоръчани на хората и са оценени като нещо, което не може да се види и около това място човек не може да се ориентира. И това е така от десет години  в един необичаен берлински ресторант, предлагащ на посетителите си да похапнат на тъмно т.е. на сляпо, който наскоро отбеляза своя юбилей.  

.„Открийте света на сетивата”– е мотото изписано в страницата на ресторанта. Предлагат се три вида меню- класическо, вегетарианско и изненадващо- представляващо „вълнуваща гледка”.

За събитието и галавечерята дойдоха десетки гости. Друга   интересна подробност за този ресторант е, че се намира на територията на… бивш хлебозавод- част от индустриалния квартал на германската столица, където наскоро в намиращият се в съседство клуб Solo Haus безплатен концерт изнесе поп звездата Мадона. За юбилея на Nocti-Vagus се чакаше да дойде и Йоана Цимер- сляпа певица с германски и американски корени, която е фен на ресторанта и го определя като „един чудесен проект”. „Често слепите и хората с намалено зрение се нуждаят от помощта на своите съграждани. Тук в Nocti-Vagus става обратното, незрящите трябва да помагат на виждащите,- една смяна на перспективите, която носи на всекиго по нещо.” При това за виждащите се създава усещането, как например да намерят една маса, която не могат да видят. От друга страна това помага на незрящите да придобият по-голяма самоувереност и доверие в собствените си сили., ако знаят че могат да помогнат. Така ресторантът допринася и за по-доброто разбиране на слепите.

Това особено място е купено от Симоне Гьотч през 2002 година. Тогава преди 10 години решението на специалистката по статистика да направи подобен ресторант,  е поощрено от намиращата се в Хамбург организация „Диалог на тъмно”. Постепенно ресторантът придобива популярност не само в Германия, но и в чужбина и се превръща в утвърдено място на берлинската кулинарна сцена.  „Всички менюта са написани и на английски и френски”- споделя говорителката Мая Кунцемани обяснява как протичат нещата: „Гостът решава, дали иска да се храни при нормални условия (в приземния етаж) или на тъмно (в килера) и в случай че се спре на варианта да похапне на тъмно, му препоръчваме оформения там бар. Гостите могат да видят още веднъж менюто и да поръчат. Ако някой е вегетарианец или предпочита месните ястия може да каже това предварително. При поръчка на менюто-изненада е добре  гостът също да заяви преди това, че по религиозни причини например не трябва да яде свинско месо, иначе ще получи това, което е предвидено в него.  Келнерът може да реши какво да донесе илли не само в случай на отправен въпрос.

Апропо тъмното наистина означава тъмно. „Всички светещи предмети или флуоресциращи часовници се оставят отвън- казва Кунцелман. Интересна подробност е, че келнерите са напълно слепи или с намалено зрение, предпоставка за равнопоставеност  и специално изискване на ресторанта с цел по-добрата интеграция.

 И тук, както и в останалите ресторанти на тъмно няма прибори за нощно виждане. „Слагаш ръка върху рамото на един  от келнерите, и той те завежда  до масата. Същото е и ако искаш да отидеш до тоалетната или да си тръгнеш”– продължава разказа си говорителката.  Персоналът е обучен да помага на клиентите при спешни случаи , когато изпитват страх от тъмното и не могат да намерят местата си, което обаче се случва рядко. В ресторанта работят 10 души –напълно слепи или със зрителни увреждания и 25 с нормално зрение.
Междувремено в тъмното предлагаме и шоупрограма, казва изпълняващата и функциите на културен мениджър Кунцелман. При всички случаи ангажираме професионалисти за подобни програми. Те също трябва да се ориентират в работата на тъмно. Но това се иска и от слепите художници. Заедно с трилърите и криминалните филми се предлага и „Naked Jazz in the Dark“ , като под  naked се разбира чист, без примеси.  За любителите на тръпката се предлага  „любовна” и „еротична” вечеря.  Има дори мрачна комедия. Все едно какво ще преживеят гостите, при излизането си от шлюза, те ще са останали с трайни впечатления от преживяното.

Повече информация за Nocti Vagus може да откриете на официалната му страница- www.noctivagus.com .  

Източник: www.welt.de

ПС: Заглавието е мое
Превод: Мартин Ивано 

сподели бутон

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар