Нова индустриална революция може да сложи край на кризата

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Икономистите все още смятат,
че има светлина в края на тунела. Икономиката на фондовите пазари и дериватите
изгоря в огъня на кризата, но на нейно място ще дойде една нова прромишлена
революция, чийто лидер ще е не Китай а САЩ.
В продължение на две десетилетия
промишленият потенциал на страните намалява. Оказа се че Китай и неговите
съседи в Югоизточна Азия здраво държат в ръцете си жезъла на световната промишленост.
Но икономическите модели при които американци и европейци купуват китайските
стоки срещу пари взети на заем  от целия
свят сега се провалят пред очите на всички. На дневен ред е нов икономически
модел, обещаващ светло бъдеще на развитите икономики.
Преди всичко става дума за
това, че придобитият от САЩ в навечерието на кризата иновационен потенциал
умножава глобалните размери на стоковите пазари ( локализация, отделяне
внимание на личните предпочитания, социалните мрежи), скоро ще даде мощен
синергичен ефект. Промишленото производство ще се върне зад океана и ще възроди
американския пазар на труда и цялата икономика на страната. Това ще е началото
на нов икономически цикъл, който ще продължи през следващите три десетилетия.
На новата икономическа революция
е посветена книгата на Питър Марш-редактор във Financial Times, в която
той описва основните тенденции довели до необходимостта от нова промяна в индустриалните
отношения. Озаглавена е- „Новата индустриална революция, потребителите,глобализацията
и края на масовото производство”.
През 2000 година на богатите
страни се пада 73% от промишленото световно производство- пише той, а на
развиващите се- 27 процента. За следващите пет години този показател при
развитите страни спада на 69 процента, а през 2011 година балансът окончателно
се променил. На развитите страни вече се падали едва 54% от световното производство.
За всичко е виновен Китай. Ако делът му в световното производство през 2000
година възлиза на 7%, то  през 2005
година той нараства на 9,8 пункта, а след още шест години на 19,8
процента.  Сега делът на Китай в
световното производство е по-голям от този на САЩ. Това е историческо събитие
защото до 2011 година в продължение на 100 години САЩ успява да задържи
лидерската позиция в световното производство.
Причините за новата индустриална революция
Но както смята Марш –
лидерството на Китай ще отиде в миналото през следващите няколко години. Той
изброява причините за връщането на производството в развитите страни:
Новите технологии. В света например се наблюдава промяна в новите технологии. САЩ и Европа
постигнаха успехи в областта на 3D технологиите на печата. Това им даде възможност да
развият цяло ново производство. На тяхна страна са и новите възможности на
автоматизацията и роботизацията на производството.
Индивидуализация на продуктите. Потребителите нямат нужда повече от масови стоки, на
тях им трябват гаранции, че всички съвременни приспособления до промишлените
машини ще са съобразени с личните им специфични нужди. Ако производството е там
където ще се продават стоките  след това,
то внасянето на промени ще стане много по-лесно. Компаниите ще трябва да
произвеждат стоките си в развитите страни, ако искат да ги продават на жителите
им, които ввсе още са най-богатите на планетата. Веригата на доставките
изглежда твърде сложна. Управлението на доставките на дълги разстояния става
все по-трудно и по-трудно. Цената на доставките е голяма а и те пораждат редица
съпътстващи проблеми като например еконологични (биоикономически) такива- т.е.
проблеми на организмите и средата която обитават.   
Ръстът на заплатите в развиващите страни. Разходите за производство в развиващите се страни
бързо нарастват заради увеличаването на заплатите, което ги лишава от единственото
им конкурентно предимство. В резултат на това компаниите все по-рядко намират
причини да прехвърлят производствата си в тези страни.
Първите признаци на
промяната. На пръв поглед изглежда, че няма никаква промяна. От 2010 до 2011
година делът на развиващите се страни в световната икономика нараства от 43,4
на 46 процента. Увеличение с 2,6 пункта- това е значително постижение.
Въпреки това Марш смята, че
промяната се случва. Голяма част от ръста на дела на развиващите се страни се дължи
на Китай. Китайският дял в световната икономика е нараснал с 2,2 пункта, докато
общият дял на развиващите се страни е отбелязал ръст от 0,4 пункта. Редица
показатели обаче сочат, че китайската икономика е отбелязала забавяне за
последните шест месеца и запазването на досегашния тем на растеж ще е трудна
задача.
От 2010 до 2011 година делът
на САЩ в световното производство също е отбелязал спад от 19,2 на 18 процента.
При Япония спадът е от 11% на 10,2% . Но дори и сега големите американски
концерни като , General Electric, Caterpillar и Ford обявиха плановете си за
рязък скок на инвестициите си в производството. Това може да доведе до
значително ускоряване на икономическия ръст на страната през следващите няколко
години. Ето защо слабите резултати за 2011 година не дават пълната картина. Разбира
се трудно е да се твърди, че делът на развитите страни ще достигне равнището от
1900 година от 87 процента или това от 2006 година от 66%. Но има всички
шансове американската икономика да отбележи ръст или в най-лошия случай да не
продължи да се понижава със сегашните темпове. Следователно растежът на
развиващите се страни като цяло и на производството вчастност ще се пренесат
малко по-бавно към Китай. Ако първата индустриална революция засегна
икономиките само на развитите страни, то новата индустриална революция ще се
отрази на индустрията в световен мащаб. Първоначалният ефект обаче ще бъде
забелязан предимно в богатите страни. Както и през 19 век индустриалната революция
ще стане двигател за ръста на производството на Запада.
Цикли на промишлената революция
Тенденцията за която става
дума вече се наблюдава в световната икономика. Става дума очевидно за
цикличните процеси. До 19 век в продължение на няколко века Китай е сред
страните с най-добра промишленост. Все пак това не привлякло вниманието на икономистите
тъй като по онова време световното производство е било изцяло свързано с
човешкия фактор а не с технологиите. През 1800 година страните, които сега
считаме за развити са били движещите сили на световното производство.
Населението им било голямо, а това означавало и че техното производство щяло да
нараства по-бързо. През 1900 –та година делът на развитите страни в световното
производство е 71%. На страните от Запада се падат 29 процента. Делът на Китай
по това време е 33%, което е малко повече от показателя на Индия.
Тогава се случила първата
индустриална  революция; рязко  нараснала производителността на труда, появили
се първите крупни фабрики, които можели да произвеждат всичко – от текстил до
станове. В резултат на това страните с по-малък брой на наслението, а с това и
на потенциално по-малко работна ръка за пръв път не успели да увеличат дела си
в световното производство. Плодовете на технологичната революция били
разпределени много неравномерно. От Великобритания, станала нейна родина  те се разпространили в САЩ и Западна Европа.
Съвременните развиващи се страни дефакто останали в куоарите на революцията. И
в рвзултат на това към 1900 година делът на Китай в световното производство се
стопил на 6 процента. Делът на развиващите се страни спаднал до 13% , а те се
превърнали в един вид „Спящи икономики”. Обратно делът на Запада в световното
производство нараснал на 87%.
Превод Мартин Иванов
Източник: finmarket.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар