Акция „Пламък”, ЩАЗИ и Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Снимка, източник:  BStU
За пръв път през 1972 година ГДР изпраща олимпийски отбор на игри, които щели да се състоят в западногерманския град Мюнхен. Спортните отношения между двете германски държави до този момент се развиват доста трудно. Между 1956 и 1964 година Западна и Източна Германия имат един общ отбор. Това обаче не допринесло за подобряване на отношенията на спортното поле  между двете страни. Оказало се, че искането от страна на западногерманците за еднолично представяне, и усилията на източногерманската държава за признаването им не можели да се съгласуват.

Така на олимпийските игри в Мексико през 1968 година ГДР решава да участва  със собствен отбор, представян под олимпийския флаг и с олимпийския химн (Одата на радостта).Страната получава пълното си признаване от МОК  едва за следващите игри в Мюнхен през 1972 година, където можело да използва собственото си знаме и химн. Олимпиадата в Мюнхен е използвана за допълнително обтягане на отношенията между двете германски страни. ГДР искала да представи на избрани зрители чрез своите състезатели, пътуващи фенове и символи доколкото е възможно предимствата на социалистическата система. От федералната република правели точно обратното, като се опитвали да ограничат доколкото могат тези възможности ,а ФРГ да се покаже като демократична, модерна и отворена към света страна.

Акция „Пламък”
За източногерманските тайни служби олимпийските игри са били една всеобхватна сцена за предприемане на мерки, които е трябвало да са в действие много преди началото им. Вътре в ЩАЗИ течала подготовка за игрите под името акция „Пламък”. В нея се включвала пълната проверка на олимпийския отбор за наличието на потенциални туристи и тяхното наблюдение чрез неофициални сътрудници. Освен това източногерманските граждани трябвало да бъдат предпазени от западногерманската пропаганда свързана с предстоящия спортен форум. Още през 1971 година е констатирана тенденция за навлизането на територията на ГДР на артикули с вързани с предстоящата олимпиада. От един документ[1] от Главен отдел VI (HA VI), разбираме например че в периода 16.04-15.05 1972 година са били регистрирани общо 59 724 входящи пратки от които 211 са били свързани с олимпиадата. Сред конфискуваните рекламни материали били фотоапарати Revus 200, транзистори Telefunken, носни кърпички с петте олимпийски кръга и надпис Made in Hon Kong, питиета, принадлежности за баня и др. . Казвали че с изпратените западногермански рекламни материали се целяло да се причини „негативно поведение и отношение” сред източногерманците. От митническите служби предотвратявали вноса особено на шоколади със снимки, защото на тях се съдържала информация, която можела да създаде представа за дискриминиране на ГДР. Те показвали все пак източногерманските спортисти заедно с техните колеги от Западна Германия и така противоречали на стремежите за самостоятелност на ГДР. Иззетите материали били предоставяни за оценка и употреба от органите на ЩАЗИ.
Изборът на зрители
За осъществяване на стратегията по представяне на страната в Мюнхен били изпращани специално подбрани и обучени зрители. Според официалните данни ГДР получила за състезанията от олимпиадата към 100 000 билета от Международния олимпийски комитет. Само така наречената туристическа делегация наброявала към 2000 души. Режимът образувал по места специални кадрови комисии, които след строг контрол трябвало да подберат кандидатите да наблюдават игрите в Мюнхен. Минималната възрастова граница била 25 години, а членовете на младежкия съюз (FDJ) можели да се включат в подбора от 20 годишна възраст. Кандидатите трябвало да са женени. Такива при които е установено, че имат роднини в Западна Германия, срещу които течало предварително следствие или имали „неморално поведение” били изключвани от подбора. Тайно подбраните зрители  трябвало да влизат в контакти с членовете на туристическата делегация колкото се може по-рядко. Настаняването в частни квартири по време на игрите въобще не стояло на дневен ред. Вместо това били намирани удобни жилища на място в Обераудорф, Мюлбах и Киферсфелден, които се намирали извън Мюнхен. Между подбраните зрители имало и неофициални сътрудници на ЩАЗИ, които  трябвало да докладват на представители на делегацията в случай на нужда.
Анализиране на мерките за сигурност
На анализ били подложени и предприетите от западногерманските власти мерки за сигурност за спортистите и посетителите по време на игрите. ЗА източногерманските тайни служби интерес представлявало между другото и това, какви  мерки предприемало западногерманското разузнаване срещу противниковите служби на останалите социалистически страни и делегациите на страните от Източния блок. От ЩАЗИ предполагали също, че са възможни акции от националистически или крайнодесни екстремистки групи срещу социалистическите страни и особено срещу спортисти носещи символите на ГДР. Тогава, когато ставало дума за спортистите, спортните функционери и избраните туристи в „капиталистическа чужбина”, мерките трябвало да са от най-висока степен. ЩАЗИ наблюдавала за активността на западногерманското разузнаване ,водещите политици на ФРГ и правели други проучвания за предприети срещу ГДР мерки по време на Олимпиадата. Страхували се от оказване на идеологическо влияние и вербуване на водещи политици. Информациите до които се добират от ЩАЗИ са включени в специален документ от 13 страници с планове, мерки и други намерения срещу ГДР и останалите социалистически страни.[2] Данните на ЩАЗИ показват, че западногерманските служби не са могли да предвидят или предотвратят атентата срещу израелските спортисти от 5.09.1972 година. След края на олимпийските игри Главен отдел XXII (HA XXII) се занимава с изучаване на опита на западногерманските служби. През 2000 година от службата за архивите на ЩАЗИ са върнали документите на Баварския държавен музей.
Наистина през 1969  ФРГ получила възможност да се представя като отделна държава, но ГДР трябвало да получи колкото се може по-малко възможности за представянето си. Игрите трябвало да бъдат силно денационализирани. Оформянето и представянето им не трябвало в никакъв случай да напомня на Олимпиадата от 1936 година. Те трябвало да са „чистите игри”, които да представят федералната република като демократична страна- отворена към света. Атентатът срещу израелския отбор обаче хвърлил сянка върху „чистотата” на олимпийските игри в Мюнхен.
Девет дни след края на Олимпиадата Ерих Милке изпратил благодарствено писмо до всички отдели на министерството на ДС, в което с облекчение констатирал, че „значимото изпитание” на „територията на западногерманския империализъм в реваншисткия и подривен център Мюнхен” е успешен.
Превод Мартин Иванов     

Източник: BStU


[1] Schreiben der Hauptabteilung VI über den Stand der Maßnahmen zur Verhinderung der Einfuhr von Gegenständen mit Olympiawerbung auf dem Postwege, Quelle: BStU, MfS, HA VI 17061, Bl. 62, http://www.bstu.bund.de/DE/Archive/FundstelleArchiv/Beitraege/olympia/ha_vi_17061/olympia_bild_ha_vi_17061_61-62.html?nn=1704132
[2] Pläne, Absichten, Maßnahmen und andere gegnerische Aktivitäten gegen die DDR und verschiedene sozialistische Staaten unter Mißbrauch der Olympischen Sommerspiele 1972 in München, Quelle: BStU, MfS, ZAIG 2060, Bl.1 http://www.bstu.bund.de/DE/Archive/FundstelleArchiv/Beitraege/olympia/zaig_2060/_tabelle_zaig.html?nn=1704132

сподели бутон

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар