Трявна- българският Нюрнберг

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Дали Трявна прилича на Нюрнберг не зная с точност, защото не съм бил в последния. Но известния австрийски етнограф и археолог Феликс Каниц  (1829-1904г.) нарича малкия планински градец точно така- българският Нюрнберг“.  Доста по-рано летописецът поп Йовчо ни е оставил   за тогавашното малко  селце следното описание: „В лето 1680-то человек на име Димо дошъл да купува говеда и като доходил в село Трявна, което било свободно и на тихо място и не плащало данък – имали да пазят големия път – и безбурно живеяли, заради това този Димо решил да се засели тук и си взел девица на име Бела и после купил селище, та си направил дом и градини.“ (Изт. Венцислав Константинов Трявна- поезия и истина)

Град Трявна не прилича на никой друг град. Впечатлява с чистотата, зеленината и спокойствието което излъчва. Хората се разхождат спокойно без да се страхуват, че някое бездомно куче с поглед на мечка стръвница може да ги нападне отнякъде  и без  да вижда типичните за големия град клошари да преравят препълнените контейнери. За да се потопи човек във възрожденския дух на старата градска част, която според мен спокойно може да съперничи ако не на Нюрнберг, то на Пловдив, са нужни повече  от час- два.  Освен градския символ- часовниковата кула която е видима почти от всяка точка в центъра, си заслужава да се види музеят на дърворезбарското изкуство в Даскаловата къща,Славейковата къща и уникалната църква Св. Архангел Михаил, строена според преданието от най-малкият брат от Асеневци- Калоян. Сигурно изпускам нещо, но за краткото време човек не може да обиколи всичко. Старата част е обсипана с многобройни живописни магазинчета и ателиета, където може да се видят как се изработват прекрасни дърворезби. В едно от ателиетата зърнах  съвсем младо момиче да се труди над изящна дърворезба, и както един турист сподели „това трябва да ти идва отвътре“. Споменах ли за центъра?  Той ме грабна с чистотата и красиво оформените като разноцветен килим от растения и зеленина площи.  Допълнителен колорит в този ден създаваха десетките хорове, дошли в града за традиционния фестивал „С песните на България“. Трявна между другото  беше домакин на проявата за първи път. Песните на хористите,  облечени в различни костюми – зелено-бели, жълти или червени и лилави, огласяха центъра на града. Те продължаваха  да пеят и при отпътуването ни, въпреки надвисналите тъмни облаци и  започващият дъжд. Чудейки се в кое заведение да вляза и да опитам нещо, се натъкнах на едно кафене в типичен възрожденски стил, което ме изкуши с това, че наред с редицата вкусотии, предлага и кафе приготвено върху пясък по-тайна технология. Поне така споделиха от персонала. Кафето става за около 5 минути и се сервира в малко джезве. Притежава превъзходен вкус и аромат. А за награда получаваш височайша грамота от местния чорбаджийски съвет че си „овладял пиенето на кафе на пясък и яденето на баклава и други господарски кефове“. Оказването на подобна чест допълнително те пренася поне три века назад във времето.  Тръгнах си от Трявна удовлетворен, че поне за два часа попаднах в една малко позната, но много желана атмосфера на спокойствие и тишина и си обещах пак да се върна тук за по-дълго. Защото има още какво да се види, и за какво да се разкаже.

Мартин Иванов

София-Дряново-Трявна-София

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар