Един неочакван излет до връх Голям Кръстец

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Понякога човек не знае, какво може да му поднесе съдбата, и докъде могат да го доведат пътищата. „Добре дошъл в Индия“ ми каза усмихната една жена. „То няма телефон, ти търсиш банкомат”. Не, не беше Индия, а една малка гара на сред нищото- най-високо разположената по линията Пловдив -Русе- гара Кръстец. Там ме посреща бившият спелеолог Тодор, който ме пита какво е станало. Казвам му че току що са ме свалили от влака, след като не успяха да ме глобят по тарифа №14 заради нередовно издаден билет. „Едни лоши хора го свалиха” казва Диана, с която току що съм се запознал. И аз какво съм виновен, че служителката на гарата в Дряново явно още не изпила сутрешното си кафе, ми е издала нередовен билет? „
Спокойно, железниците са най-социалното нещо“, ме убеждава възрастният железничар. Социални, социални, ама началника на влака и кондукторката съвсем не бяха такива, казвам му аз. Предлага ми вместо за Дъбово да пътувам за Трявна. До влака има два часа време и Диана, която се оказва член на туристическото дружество в Дряново ме кани да отидем до параклиса „Св. Иван Рилски чудотворец”. .
Кръстец е бивше миньорско селце, което запада след затварянето на мините. Че тук е имало живот личи от останките от някогашното кметство и магазин. Имало е и дискотека -това ми разказва Диана и добавя, че сега на гарата слизат само туристи, които отиват до хижа Българка. Минаваме по пътя и навлизаме в гората сред огромни дървета. Пътеката криволичи край тях и продължава нагоре. На места тя ми показва следите, оставени от скорошна буря счупени клони и предпазни парапети. Последните са поставяни от членове на туристическите дружества във Велико Търново и Дряново. По-рано районът е би резерват. Диана ми показва почти разрушена клетка за примамване на глигани. неусетно стигаме до едно прохладно местенце с кладенец, известно като Царския кладенец. Преди време били откраднали веригата за кофата, казва Диана, докато вадим от кладенеца ледено студена вода. Пием по чаша студена вода и продължаваме до параклисът. Той се оказва до самия връх Голям Кръстец ( 1007,5 м). Оттам се открива чудна гледка към връх Чумерна над град Елена. Параклисът е направен в чест на светеца, тъй като се смята, че тук са останали за малко мощите му при пренасянето им от Търново до Рилския манастир през 1469 година. Под параклиса има доста скални късове, които се предполага, че са останали от окопите на руските войници. Заварваме малка група туристи. Правим кратка почивка и се връщаме сред прохладата под дебелата сянка на дърветата тъкмо навреме за влака. Така приключва един малко очакван излет до връх Горни Кръстец.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар