До Боженци и назад

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Преди месец, когато посетих Дряново за ден с
една група, ми се прииска да тръгна по екопътеката за Боженци. Тогава екскурзоводката
ми каза, че подобен четиричасов преход е само за ентусиасти. Едва ли можех да
предполагам, че само след месец ще се озова на същото място на път за Боженци.
Въпреки че имах известни притеснения поради непознаване на маршрута, твърдо
реших да поема предизвикателството.
Стопанката на хижата „Бачо Киро“
леля Атанаска ми каза, че наскоро едно момче от Русе- самотна душа минало по маршрута
без проблем и се върнало с автобус през Габрово. Реших да повторя „подвига“
на момчето и сутринта поех на път. Минах през манастира да запаля свещички за
здраве за мен и още един скъп за мен човек, който много обичам, и поех нагоре
по пътеката, която излиза над скалите и пещерата. Оттам се откриват чудно
красиви гледки към нея. Всъщност в района има още една пещера- Андъка.
Навремето двете са били свързани, но тъй като Андъка е водна пещера, там се е
намирал основният водоизточник за град Дряново. Връзката е била зазидана, и
сега не може да се открие точно къде е пласта с бетон. Времето е отмило всички следи.

Когато пътеката се изкачи над скалите, се
разделя на две. Правилната посока е да се тръгне на ляво, където се достига и
минава покрай останките от средновековната крепост „градът“,
заобикалят се и се  навлиза в гората. В
началото е леко стръмно, но се върви. Маркировката е добра, и не би имало
проблеми с преминаването на този участък. Както споменах не познавах маршрута и
вървях бавно, за да не изгубя маркировката. И в началото на септември, гората
изглежда пленително красива, все още не надянала есенните си одежди а  на места дори още се усещаше уханието на
билките. Излизането от гората  ми отне около час, след което пътеката продължи
по поляните. За съжаление цветята вече бяха прецъфтели и тревата бе пожълтяла.
След като се преминат поляните, където пътеката прилича на окосена следа, се
излиза на асфалтов пътя и след доста завои и спускания, се излезе на пътя
Царева ливада- Боженци. Правилното решение е да се пресече пътя, и да се
продължи. Аз обаче не видях маркировка или табела, която да оказва, че пътеката
не свършва до тук и продължих по пътя първо към Царева Ливада, и после се
върнах на изходния пункт. Решението тук е било да се тръгне надясно. След
повече от час при доста стръмно изкачване достигнах до село Горно Върпище.
Пътят трябва да се следва направо макар че най-вероятно тук бях пресякъл отново
екопътеката, тъй като видях маркировка на стълба с табелата. Тръгнах направо и
след доста време по указанията на един човек минах едно мостче и след него се
отклоних вляво по черен път. След близо час достигнах до село Харачерите. На
входа и изхода има кладенци предлагащи ледено студена вода, особено нужна за
подобни дълги преходи. Единствения признак за живот бяха един възрастен човечец
и изненадващо за мен, жена с малко дете на ръка. Пътят минаваше покрай малки
схлупени и на места явно необитаеми къщички. Ако се доверим на интернет, в
селото трябва да има 29 жители. Продължих по пътя и едва след селото се появиха
първите указателни табели за Кметовци и Боженци. Там разбрах, че до крайната ми
точка оставаха още 6 километра.

Така вървейки по пътя заобиколен от гъста гора, достигнах Кметовци. Тук
признаците за живот бяха значително по- големи. Имаше и доста информация за
къщи за гости и свободни легла, както и хотел в център на селото.

с. Кметовци

До Боженци
оставаха още две села Черневци и Трапезковци, които минах сравнително бързо.
Както разбрах в Боженци според легендите, те са основани от братята на знатната
Божана. Малко преди Боженци насред пътя изниква луксозен и лъскав хотел. Нещо
необичайно за подобно място, тъй като загрозява иначе дивния горски пейзаж.
Следва поредното изкачване и пред мен най-накрая изниква табелата
„Боженци“. Преминавам през широкия прясно асфалтиран паркинг и влизам
в селото и така към 14 и30 след шест часа достигам до крайната си точка. Селото
не впечатлява особено с друго, освен със старите си къщи.

с. Боженци

От информационния
център разбирам, че уличните ремонти в малко необичаен период като началото на
септември се правят със средства от Европа. Някои от местните силно се
съмняват, че всичко ще приключи до зимата. Докато почивам срещам още двама
ентусиасти, дошли пеша от Трявна. Замислям се дали да не тръгна с тях , но вече
съм твърде  уморен. Решавам да спра. Иначе както разбирам по-късно от
Диана, заклетите почитатели на пешеходния туризъм често избират обратния
маршрут Трявна-Боженци- Дряново. А пътят назад вече ми е познат. С такси
преминавам пътя през трите села преди Боженци и се добирам до Габрово, оттам с
автобус до Дряново.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар