Любляна- градът на колела

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Тръгнах из столицата на Словения- Любляна рано призори, когато по улиците освен някой и друг велосипедист нямаше никого. Имах достатъчно време да обиколя още спящия град. Докато чаках да отвори туристическия център успях да се разходя покрай реката. Стигнах и до местната гордост млекомата, намиращ се до пазара, откъдето си купих литър вкусно студено мляко. Посетих францисканската катедрала, където неколцина вярващи  слушаха разказа на свещеника за благочестивата Света Клара. Прииска ми се да се потопя в истинския живот на града, като и аз взема да обиколя с едно колело под наем.
След като обиколих и разпитах, безуспешно се опитах да разбера как става, но единственото, което научих, е, че годишният абонамент е 3 евро. Реших да не губя време, и се отправих по стръмната пътека към крепостта.

 Достигайки до нея пред мен се лткри прекрасна гледка към града. Тя е изключително добре запазена, дори в момента в нея текат реставрационни дейности. Човек може да посети няколко сбирки свързани с историята и географията на Словения. Във вътрешността и се намира и сцената на феста „Кино под звездите“. Връщайки се обратно изведнъж установих, че градът се беше разбудил. Върволица от хора и велосипеди. Колелетата бяха навсякъде, хората дори не ги заключваха. Оставяха ги буквално навсякъде- на улицата, до тротоара или опряни на някоя сграда. Това ме изуми. Срещу катедралата чух познати ритми на стари градски песни. Пееха трима нашенски роми, които само повтаряха че са от България. Пазарчето което сутринта бе пусто, сега бе изтинска разноцветна смесица- цветя, сувенири  и местни традиционни храни.

За несъвършенствата на местната система за наемане на велосипеди ме убеди едно момиче, показвайки ми пътя за гарата, когато се опитвах да си изградя бърз маршрут за утрешния ден, тъй като ми предстоеше пътуване до Мюнхен. Тя я оцени като глупава, и на вметнатото от мен, че тук се карат много велосипеди, отвърна с усмивка, че хората предпочитат този транспорт, защото в Любляна автобусите били без климатици. В ранния следобед при мен се настаниха две момчета. Лошия ми английски ми попречи да завържа етнокултурен диалог, но разбрах че са от Австралия, и че пътуват за Будапеща. Естествено на мен Австралия ми говореше повече, отколкото на тях България, само дето не успях да им обясня колко знам за Зеления континент. Сигурно не можеха и да подозират за знанията ми, които в последните две години се бяха обогатили с такива  за австралийското  производство на аграрни култури, мляко и месо. Все пак след обед ми се отдаде възможност да яхна един велосипед, като помолих наемателя му да ме снима.
Не успях да наема такъв, защото както споменах идеята беше хубава, но с  лоша страна-велосипед можех да наема за минимум 7 дни или за година и при наличие на кредитна карта. Нямах такава, която направи мисията невъзможна.

Мартин Иванов
 
София-Любляна-Мюнхем-Нойшвангау-Залцбург-София

(Следва)

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар