Нойшванщайн -замъкът на лебедите

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

„Ти си донесъл дъжда”, каза ми една жена от Саксония Анхалт на опашката, докато чакахме да влезвм в замъка  Нойшванщайн. И целият ден не спря да вали. Човек не можеше да се скрие никъде от стихията. Всички бързахме да се скрием, но пътя до замъка беше дълъг. Навсякъде се виждаха чадъри и дъждобрани. Който можеше да си го позволи, можеше да стигне до замъка с автобус или файтон. Поспрях да пиша малко за да се полюбувам на връщане към изходния пункт- градчето Пайсенберг  още на идиличния пейзаж на Бавария и  зелените поляни с тук таме пасящи безгрижно  мократа  трева  крави. И да поговоря още малко с двама нови приятели-Джорджина и Петер. Срещнах ги още на път за Нойшвангау,  когато освен ние с тях в автобуса пътувахме с  шумна група китайци. Човек логично ще попита, къде ти китайци в тез затънтени краища на Бавария.  Оказа се че и там ги има. Дали се  бяха заселили е из тези райски кътчета, или бяха  туристи като мен, само можех да гадая.

 Пайсенберг 
Иначе на връщане отново се засякохме с Петер и Джорджина. Тя се оказа родом от Букурещ,  преселила се в Германия преди 30 години. Двамата живеят край Франкфурт и бяха дошли на почивка в Обергау, недалеч от Ноййшвангау. Припомних на Джорджина . че в българската кухня се срещат и типично румънски ястия като качамака, Тогава мъжът и подхвърли с  усмивка, че това било храна за свине,  а не за хора.  Поговорихме и за известния курорт Гармиш Партенкирхен, намиращ се недалеч от Нойшвангау. 
Изглед от замъка
Време е да кажа няколко думи за творението на нещастния Людовик II  (1845-1886г.)  наречен „кралят от приказките”, който  след като  твърде млад заел  престола, побързал да извади от финансови затруднения своя кумир Рихард  Вагнер. Тъкмо в стила на неговите произведения е инспириран и замъкът Нойшвангау, замислен като лятна резиденция в неготически  стил, с островърхи кули. Единствено изключение прави спалнята в бароков стил с тежки  балдахинови завеси. Тронната зала е изящно украсена във византийскистил, с шест изображения на владетели  светци и над  тях Исус Хризтос, а от другата страна на Свети Георги. 
концертната зала /снимка-интернет/

7
Кое е най- ценното в тронната  зала?  Не, не е тронът, какъвто  въобще не е  имало. Нещастният Лудвиг е живял едва 27  дни тук, преди да бъде обявен за луд и отстранен от престола, и преди мистериозната му  смърт. Най- ценното тук според екскурзовода е „под краката ви“. Това е мозайката, съставена от 2 млн. елемента.
тронната зала /снимка-интернет/ 
Защо  го нарекох замъкът на лебедите?  Защото заедно с персонажите от Вагнеровите опери, лебедът -любимото животно на Лудвик, присъства навсякъде . Сигурно кралят   с е е наслаждавал на грациозните птици от терасата на своя дворец. Това може само да се предполага. Но лебедите присъстват навсякъде,  особено в дневната стая.  Друго място,  останало неизползвано никога приживе на Лудвиг  е концертната  зала. Кралят е искал  да създаде театър, в който да се поставят оперите на  Вагнер, но и това му намерение останало нереализирано. Само Нойшванщайн е  кацнал  като самотен  лебед сред прекрасните хълмове.  По времето на Лудвик II са построени още два замъка, а строежа на друг  е  бил само замислен. Самият Нойшванщайн остава недовършен, защото след смъртта на краля проектите му биват замразени.  
Този прекрасен лебед е част от безценния интериор на замъка Нойшванщайн. Само строежът му по последни оценки в съвременни средства се оценява на 20-30 млн. евро. снимка/интернет/
Пътувайки до Нойшвангау се замислих, дали все пак бях избрал правилния маршрут?  Можех да стигна до целта си през  Швангау  или Фюсен, но тогава едва ли щях да мина през  малките поселения, намиращи се между Пайсенберг и Нойшвангау, които може би донякъде съвпадат с нашите махали. Уверих се и в това, че и най-прецизно подготвените планове могат да бъдат съборени от най-малките камъчета.  Все пак  не живея в Пайсенберг,  където автобус,  и  то  транзитно минава само на всеки  час, колкото  и влак, за да знам, че има ремонт, и спирката е променена. Това ми коства време. Изпуснах моя автобус и трябваше да чакам  час на дъжда, и да  доплатя за да се предвижа. Както нямаше как да знам, че влакът, с който пътувах по линията Мюнхен-Вайлхайм се състоеше всъщност от три мотриси, една от които пътюм се разкачваше и поемаше в незнайна за мен посока. И ако там уцелих да се кача в правилната, тъй като колкото и многолюдна да бе гарата в Мюхен, то това не важеше за шест сутринта, то в последствие се наложи заради изпуснатия автобус да пререгистрирам резервацията си. Иначе ме чакаше опашка от 2000 туристи, сред които и аз трябваше да се наредя без резервиран  предварително билет.  При условие, че резервацията на билета ми бе подновена, изчаках не повече от 10-тина минути пред гишето. А дъжда продължаваше да се лее като из ведро, и времето не бе никак благосклонно. 
Великолепният замък Нойшванщайн  отблизо 

Както с Джорджина по-късно  стигнахме до извода, причината а си платя допълнително за автобуса бе, че  съм хванал друг номер автобус, покриващ обаче частично маршрута, защото на едно място трябваше да се прехвърля на дру. .Но всичко е добре,когато свършва добре. Вечерта под  проливния дъжд се озовах в Мюнхен. За музея на  баварските крале, който също посетих в този ден си заслужава да раскажав  отделна публикация  по-нататък.

Мартин Иванов

София-Любляна-Мюнхем-Нойшвангау-Залцбург-София
(Следва)

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар