Музеят на баварските крале- показва блясъка на една от най –старите династии в Европа

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Ако имате път през Бавария, ще забележите освен безбройните зелени и тучни пасища, и две други типични за тази германска провинция неща. Не може да не ви направи впечатление, че китните селски къщички навсякъде са украсени с цветя. Саксиите с пъстри цветя сякаш са  „накацали” по прозорците им и създават усещането, че  къщичките са част от приказките на братя Грим.  Още нещо няма как да не забележите- синьо-бялата украса на прозорците на повечето къщи. 

А защо в тези цветове ли?  Защото те са част от герба на династията Вителсбах, чиито представители, носейки различни титли са управлявали тук в продължение на повече от 7 века. Именно част от тяхната история в множество артефакти на ювелирното и оръжейно изкуство, дрехи и картини е разказана в Музея на баварските крале, намиращ се в Нойшвангау. В продължение на няколко часа и благодарение на новите технологии, и аз се пренесох в миналото на тази славна династия, свързала името си не само с Бавария и Германия , а и с почти всички западно и централноевропейски страни.  Защото в периода между 12 и 20 век нейни представители са били владетели  на Свещената римска империя, северните страни-Норвегия, Швеция и Дания, и малко по-близките до нас Полша, Чехия и Гърция. Легендите свързват произхода на династията на Вителсбахите с Карл Велики, а някои отиват още по-надалеч, като ги свързват с троянците. 

G

 Гербът на династията Вителсбах

 Основател на династията е херцог Ото I през  1180 година, а последният владетел е крал Лудвик III. Списъкът на владетелите от династията на Вителсбах е толкова подробен, че мястото да се изброят имената им едва ли ще стигне. Ето защо ще се спра на някои от най-известните  представители на династията. Първият представител на династията, издигнат за крал, а впоследствие и за император на Свещената Римска империя е Лудвиг IV Баварски, (1282-1347г.), който от 1314 година е римски крал, а 14 години по-късно е провъзгласен и за император на  Свещената Римска империя. По негово време към Бавария са присъединени Брандембург, Тирол, Холандия (част от днешна Нидерландия), Зеландия (провинция в днешн югозападна Нидерландия) и Фризия (провинция, обхващаща част от германските, нидерландските и датски брегове на Северно море). От края на 14 до началото на 16 век Бавария е разпокъсана на няколко мини държави, обособени около по-големите градове- Ландсхут, Инглощад и Мюнхен. През 1505 година след обединяване на всички части на страната от Албрехт IV е създадено Баварското херцогство, просъществувало до 1623 година. След това до 1777 година Бавария е курфюрство. Първият курфюрст на Бавария е Максимилиян I (1623-1651 г.). Негова е заслугата за превръщането на Мюнхенската резиденция, днес един от значимите европейски музеи по изкуството в един от най-импозантните дворци по негово време. 

Мюнхенската резиденция

Някои от многобройните владетели от династията са имали и не само интересни съдби, но и доста любопитни прякори. Така например заради това, че заповядва да екзекутират съпругата му, Лудвиг II, пфалцграф на Рейн между  1253 и 1264 година е наречен Строги. За да изкупи греха си впоследствие постъпил в манастир. Друг представител на династията също пфалцграф на Рейн пък е наречен Слепи, защото в края на управлението му, продължило между 1329 и 1353 година ослепял. Неговият син Рупрехт I (1353-1390 г.) е наречен Червени. Той остава в историята с това, че на 1 октомври 1386 година основава едно от най-старите германски висши училища- университетът Хайделберг. 

Максимилян I Йозеф (1806-1825 г.) е първият крал на Бавария.  Повлиян от идеите на френското просвещение, по време на управлението си извършил множество реформи в областта на икономиката, земеделието и образованието. Верен съюзник на Наполеон I Бонапарт скрепява съюза си с него давайки една от дъщерите си Амалия за съпруга на доведения му син Йожен дьо Боарне. 

 Максимилян II 1848-1864

Индустриализацията на Бавария се свързва с името на Максимилян II, управлявал кралството между 1848 и 1864 година. По негово време в Бавария е изградена и мрежа от железопътни линии, а Мюнхен е превърнат в един от най-значимите културни центрове на Европа. Някои артефакти от този период също могат да бъдат видяни от посетителите на музея на баварските крале. 

 Занъкът Нойшванщайн

Драматична е съдбата на синът му Лудвиг II (1864-1886 г.), станал известен със строежите на своите дворци, един от които е и прочутият замък Нойшванщайн. Поклонник на изкуството и културата, а не на политиката, Лудвиг финансира създаването на Вагнеровата тетралогия „Принцът на Нибелунгите”. Изпитвал силно привличане към мъжете, като сред фаворитите му били кралския коняр Рихард Хорниг и актьора Йозеф Кайнц. На 8 юни 1886 година е определен за нелечимо болен от параноя и безумие, без да е прегледан. Ден по-късно баварското правителство го определя за неспособен и го сваля от престола. След заседание на комисия, провело се на 11 юли  в спалнята на краля в замъка Нойшванщайн той е заловен и затворен. Сутринта на следващия ден е заведен в дворецаБерг на езерото Вюрмзее, във водите на което на 13 юли е намерено тялото му. Смъртта на Лудвиг II остава неизяснена и до днес. Управлението на династията на Вителсбах в Бавария приключва с края на Първата световна война през 1918 година , а с него и на съществуването на кралството, което става част от Ваймарската република. В продължение на повече от седем столетия тя е свързвала името си с този регион на Германия. Следите под формата на множество паметници, изискани дворци и сгради, в които се преплитат най-различни архитектурни стилове, можем да видим и днес и то не само в Мюнхен. Изключително богатите културни традиции, останали запазени до наши дни правят  Бавария една от най-предпочитаните дестинации за туризъм в Германия. Алпите са привлекателно място за всички любители на ските и силните усещания. Музеят на баварските крале  пък остава сред най предпочитаните места за незапознатите с историята на този край пътешественици.

Мартин Иванов

София-Любляна-Мюнхем-Нойшвангау-Залцбург-София

(Следва)

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар