Залцбург-градът на Моцарт

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Колкото и тривиално да е, но град Залцбург  се свързва единствено с името на великия композитор Волфганг Амадеус Моцарт ((1756-1791 г.) – роден, и израсъл тук. Отвсякъде се чува само негова музика. Навсякъде могат да се видят обяви за прояви и събития посветени на него. Вечер спокойно можеш да избереш, къде да послушаш малко класическа музика. Родната му къща на  „Гетрайдещрасе”  9  изглежда скромно сгушена сред различни магазини и заведения. Само надписът със златни букви и австрийското знаме, както и навалицата от хора от всякакви националности ми подсказаха, че това е родното му място. Защото в Залцбург има още една къща, в която е живял той.  Посетих родната къща  веднага след пристигането си от Мюнхен. Експозицията е разположена на два етажа, включва негови известни портрети, най-известният от които рисуван от италиански  художник. Най-голямо впечатление ми направиха портрет от детските му години, с дрехи подарени му от императрица Мария Терезия (1717-1780 г.), малкото пияно по размер колкото днешните йоники, ръкописа на световноизвестен учебник по цигулка и картината изобразяваща композитора в последните дни или часове  от живота му.
Част от помещенията бяха с много оскъдна светлина, и за да разбера повече подробности се обърнах към един от служителите. Като разбра, че съм от България, каза много хубави думи за Пловдив, където бил през 70 -те години. В експозицията видях и някои почернели листове хартия, на които нотите едва личаха. Причината за почерняването  се оказа проста- възрастта им. Съхранявали се в специални помещения. По принцип както навсякъде, снимките в музея бяха забранени, но винаги има и изключения. Група японски туристи известни със страстта си към снимането щъкаха, и снимаха навред. Явно както разбрах бяха получили специално разрешение.

След музея на Моцарт времето не стигна за нищо, и бавно се ориентирах към отсрещния бряг на реката, където трябваше да открия хостела, в който имах резервация. Оказа се малко кокетно хотелче в тих спокоен квартал в южната част на града, потопено в зеленина, като минаващите наблизо автомобили и тролеи не смущаваха тишината и спокойствието дори за миг.  Допълнителен стимул за спокойствие и откъсване от света създаваше и липсата на интернет, нещо без което по принцип  човек не може да живее в съвременното общество. Оказа се че може… поне за два дни.

Мартин Иванов

София-Любляна-Мюнхем-Нойшвангау-Залцбург-София

(Следва)

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар