Черна гора- сълзата на Европа

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

На  19 август се отправих на поредното приключение- пътешествие до Будва- черногорската Ривиера и хърватската перла Дубровник. На определеното място се оказах първи, но скоро след мен дойдоха двама жизнерадостни и също тъй авантюристично настроени люде-  Мишо и Йони, с които набързо макар и полусънено завързах кратък разговор. Разбрах че Мишо познава Норвегия като петте си пръста, а Йони си падаше по круизите и пътуването с автобус, и то точно по избраната дестинация като че ли не и се нравеше. Тя оптимистично прогнозира, че малко след  обед сме там. Аз дадох по-реалистична прогноза- че  не по-рано от  16-17 часа след обед можехме да се надяваме да видим брега на Адриатика. И двамата бяхме сбъркали, защото екскурзоводът Владо закова времето на пристигането ни в Будва на 19-20 часа вечертаь. Тоест очакваше  ни 15 часов път. И се оказа прав. А до Крушевац пътят не беше непознат. Минах го тази година безброй пъти. Интересното дойде след това, след като слязохме от магистралата, и поехме по тесни пътища. Първоначално минахме през няколко села, изключително жизнени, в които не видях една изоставена къща.
В които имаше признаци на живот, което и личеше от движението на хората по иначе добре поддържаните и широки тротоари. Дойде и ред на най-големият град в историческата област Рашка,-Кралево, където са короновани седем от сръбските монарси. След това пътят бързо взе да се променя и от равнинен стана полупланински. Започнахме бавно изкачване, а след като минахме  Нови пазар, завоите се заредиха един след друг. И така осем часа последваха в изкачване и слизане , време през което  преминахме покрай реките Истър, Тара и Морача. Скалите и живописните извивки на реките, които ми напомняха на Искърското дефиле, се заредиха едни след други, докато пътят продължаваше нагоре. Границата между двете бивши  югорепублики се оказа доста нависоко. Интересен е  фактът  че откъм черногорска страна ми се отдаде да мина през два от най дълбоките и широки каньона в света, този на река Тара, наречена Сълзата на Европа, при който на най-високото място височината е над 1000  метра, и на река Морача.

 Единственият каньон, който е по-голям от тях е известният Гран каньон в САЩ. Удивителен е стремежът на черногорците да запазят природата си, дори в конституцията им държавата е определена като демократична, социална и екологично чиста. и не случайно, всички се противопоставят на изграждането на система от централи, които да използват бурните води на реките им,  и  отстояват, природния ландшафт около тях да се запази непокътнат. Още няколко интересни факта за тази страна. Шосейната и  мрежа е малко над 3000 км ., има само 2 железопътни линии, една от които изключително интересна, а в столицата Подгорица живее 1/5 от населението и  . Тази жп. линия  единствената връзка между сръбската столица Белград и град Бар на адриатическото  крайбрежие, и ако човек потегли с влак по нея- преминаването на разстоянието от  476 километра би му отнело 12-13 часа,  защото освен че не е двойна, тя е и неелектрифицирана.  По нея са изградени  254  тунела, от които най-дългият е над 6 километра  минава през споменатите каньони и влакът се движи доста бавно.  Наречена е „гордостта на Югославия”, и ако последната вече я няма на географската карта, то линията си е все още там и се вие по огромни спиращи дъха виадукти. 

Градена е цели 25 години, а в построяването и участие взима и сегашния сръбски президент Томислав Николич. Най-високият участък от железопътната  линия  се намира на 1032 метра надморска височина, а 9 километра от нея минават и през територията на Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, но без да спира там.  На тази линия се намира най-високият мост в Европа-200 метра, а общата дължина на всички мостове по нея   е над 14 километра. Владо ни  запозна с две много интересни хипотези за произхода на каньоните- едната, че скалите  може да са по-стари от реките , а водата благодарение на разрушителната си сила да е пробила пътя си през тях, а другата, че каньоните  са се образували след редуване на периоди  на нагъване на скалите, през които реките бавно са си проправяли път през тях. На места за това свидетелстваха ясно изразените няколко нива на които през изминалите хилядолетия са текли реките. 

Бавно се спускахме през низ от завои и тунели надолу, скалите  отстъпиха място и навлязохме в равнината Зета, където се озовахме в столицата Подгорица, а след това минахме и през Шкодренското езеро, докато не достигнахме последната преграда преди да забележим макар и смътно заради свечеряването очертанията на Адриатическо море и курорта Будва. Предстоеше да се потопим в приказно красивите градове на черногорската Ривиера.
 
Мартин Иванов 

София-Дубровник-Котор-Будва-София 
 

/Следва/

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар