Едно пътуване до необикновения Дубровник

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Макар и облачно, времето край Будва не предвещаваше подобно развитие, каквото се очерта в определяният  от мнозина като перлата на Адриатика  Дубровник. Град с хилядолетна история, за който са изписани тонове хартия, и който в миналото- към края на съществуването на Втората българска държава е имал доста активни търговски връзки с нашите земи. Сутринта бе подходяща  само за една кратка разходка край брега на морето, където  ми се искаше да прекарам повече време за да се потопя поне слухово в него чувайки  плясъка на вълните, макар и водата да бе топла, и да имаше и плажуващи. Но ме чакаше път за Дубровник, отгоре на всичко станах неволна причина за забавяне на тръгването.  Така е, когато човек пътува с група, не може да разполага с времето и трябва да се съобразява с останалите. Извиних се сконфузено за закъснението, и потеглихме. 
Пътят в повечето участъци преминаваше край бреговата ивица, и разкриваше прекрасни  гледки към морските заливи. Последва впечатляващо макар и за  10 минути, возене с ферибот, което се  оказа не по-малко вълнуващо. Първите капки дъждец вече предвещаваха лошото време, което ни очакваше в Дубровник. И то не закъсня.  Заваля още преди да сме стигнали.

 Из тесните улички на града

 Дъждът през тази година явно беше моят основен спътник навсякъде, където отидех. Това не попречи толкова на снимките, колкото на настроението, а липсата на слънце май малко помрачи блясъка на иначе уникалния град, където поглеждайки тесните улички на старата част, както и типичната  за Венеция архитектура,  човек поне мислено се пренасяше на Сан Марко.. 

Макар и идентични на пръв поглед, сградите не са загубили от своето очарование, и въпреки че  централната улица бе като своеобразен мултинационален котел, имах усещането, че сякаш на места времето е застинало и спряло.  Направи ми впечатление, че на централната улица Страдун има нещо като канали , явно предвидени за оттичане на водата от стръмните уички. 

Мостът Франьо Туджман

Те представляваха всъщност низ от стъпала, които отвеждаха до централната градска част. В тях бяха сгушени малки магазинчета за сувенири, а на места и заведения, които сякаш оставаха встрани от всеобщата шумотевица. На  няколко места се откриваха гледки към морето и огромните лайнери, акустирали на новото пристанище. А белите яхти бяха накацали сякаш чайки край брега. Крепостта и църквите в града също впечатляваха с размерите си. Поради дъжда обаче разглеждането му мина на етапи, и не предложи очаквания заряд от възклицания, още повече, че заради лошото време си спестих разходката по мрачно изглеждащите крепостни стени. 

 остров Локрун

 яхтеното пристанище на дубровник

Мартин Иванов
София-Дубровник-Котор-Будва-София 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар