Учени установиха че в Сибир е живял най-старият Homo Sapiens в Европа

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Край река Иртиш художникът Николай Перистов  попада на необичайна находка, която след проведени изследвания с радио-въглеродния метод, включително генетични и такива на ДНК се оказала… най-старата кост на Homo Sapiens намирана някога извън пределите на Африка и Близкия Изток. Това съобщава електронното издание на Gazeta.ru. Учените я датирали съвсем точно, а възрастта и била определена на 45 000  години. Специалистите  били удивени, защото никой не е очаквал подобна находка да бъде намерена точно в Сибир. Нещо повече тя се оказала най-древната кост, със съхранена ДНК, на която учените успели да прочетат целия генетичен код.
Резултатите от изследването на международна група от специалисти са публикувани в списание Nature.  Костта е открита още през 2008 година и близо 2 години събирала  прах, докато на нея не попаднал омския палеонтолог Алексей Бондарев. Той установил  че костта е фрагмент от лявото бедро на човек, чийто пол не можело да се определи. Това би могло да е неандерталец или разумен човек. Оказало се че бил наш съвременник. „Тогава работех като хирург в Омск, и паралелно се занимавах с антропология”, разказва пред изданието Сергей Слепченко, който с много голяма точност успял да определи, че костта е на човек от съвременен тип. От морфологичната структура на костта се разбрало, че тя не е била на неандерталец. За това подсказвало и наличието на месо на задната повърхност т.нар. пиластър, към който са се прикрепвали мускулите. При неандерталците нямало подобно нещо. Напречните сечения на костта при тях били  с кръгла или овална форма, докато при човек от съвременен тип са във формата на сълза. И още една разлика- неандерталците нямали развит седалищен израстък. За да се установи точната възраст на костта, тя била изпратена в Института по геология и минералогия на РАН. Точната датировка е определена в една от лабораториите на Оксфордския университет. Впоследствие допълнителни изследвания на фрагментарната кост били направени в лабораторията по еволюционна антропология в Лайпциг. Благодарение на това находката е отнесена към периода на горния Палеолит, последният етап от старокаменната епоха (40 000 -8 000 г. пр. н.е.). С помощта на радиоизотопи учените определили и с какво се е хранел древният жител на Сибир- освен ловуваното от него месо и събираните растения в менюто му присъствала и речната риба.
С изследването на ДНК се занимал китайският специалист по генетика Шаомей Фу. Проведените изследвания както на молекулярно, така и на ядрено ниво потвърдили изводите на антрополозите, че става дума за кост на човек от съвременен тип и разкрили че тя е била на мъж. Учените отишли  още по-напред- сравнили ДНК на сибирския човек с ДНК на неандерталеца и с такава на няколко поколения от наши съвременици. Те установили че в ДНК-то на сибирския човек се съдържат около 2,5% от гените на неандерталеца, колкото и в нашата ДНК. При нас обаче генетичните следи от неандерталеца са фрагментарни, заради настъпилите в периода на еволюцията на човека изменения и мутации, докато при човека от Сибир генетичните следи от неандерталеца били значително по-дълги. Благодарение на генетичните изследвания учените са успели да намалят времевия период, в който разумният човек и неандерталеца са се срещали и обменяли гените по между си. По-рано се е смятало, че това е ставало в периода 80 000 -37 000 г. пр. н.е., а сега вече се счита че това е станало между 60 000 и 50 000 години  преди нашата ера. Освен това те установили, че човекът от Сибир е живял 20-30 000 години преди периода на разселението на хората- на кроманьонци останали в Европа и на монголоиди, живеещи в Югоизточна и Югозападна Азия.

Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар