Биологичното земеделие има нужда от държавна подкрепа за да се развива

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Интервю за agroplovdiv  с Благовеста Василева, съпредседател на Българска асоциация биопродукти
 
Госпожо Василева, кое е по-лесно за българските производители да продават у нас или на външните пазари?
За голяма част от родните биопроизводители вътрешния пазар е с предимство. Има единици от ях, които изнасят, но те са много малко. Това е така защото повечето биоферми у нас са малки от семеен тип, и те именно виждат своето място по-скоро на българския пазар. 

Казахте в презентацията си, че ставките в програмата за селските райони за новия програмен период още не са определени. Какъв е размерът на европейските субсидии, които един производител на биологична продукция получава в момента?
Различните производства имат различни ставки. Например за развитието на биоживотновъдството или по-скоро на редките породи животни тъй като цялостна мярка се предвижда да влезе в сила от новия програмен период се предвиждаше 200 евро за животинска единица, приравнено към хектар земя, за овцете 20 евро. Най-голямата ставка е 865 лева за хектар за отглеждане на трайни насаждения като орехите. Най-много варират между 60-70 лева за високопланинските райони.  

Производителите на конвенционални плодове и зеленчуци се оплакват от лошата 2014 година, от това че продукцията им пострадала от различни вредители. Как стоят нещата с биопроизводителите? Те получават ли някакви компенсации?
Не. Сега преди месец направихме предложение за включване в схеми за подпомагане на няколко биопрепарати които използваме за пролетни пръскания, защото ние понасяме още по-големи щети от производителите на конвенционална продукция. Ето защо имаме нужда от подобаващо подпомагане, за да си купим необходимите препарати, които за щастие вече ги има на пазара. 

Какъв е процентът на биофермите спрямо конвенционалните?
До момента по мярка 21 са кандидатствали 4200 производители, като една голяма част от тях не са истински биофермери. Реално броят им е между 1500 и 2000. За сравнение всички фермери у нас са 98 000. 

А като декари земя какво е съотношението между биологични и конвенционални стопанства?
По малко от 1%. Сега разбрах че в  Европа само биоживотновъдството е 1% от общото,  унас цялото биоземеделие е под 1% от цялото земеделие по отношение на обработваемата площ. 

Основните проблеми на биопроизводителите са свързани с неуредицата в нормативната база, с липсата на държавна подкрепа. Дали въведените у нас практики за подпомагане могат да стимулират все повече хора да започнат да се занимават с биоземеделие?
Да, могат, но в момента субсидиите са намалени двойно. И ако продължаваме да се разрастваме ще намалеят още повече. Това означава., че държавата в лицето на ДФЗ трябва да пренасочи средства от други мерки. Самата нормативна уредба трябва да бъде минимизирана. На един дребен производител на биопродукти основната работа трябва да е земеделската, а не попълването на различни документи. Разбира се критериите и правилата трябва да се спазват, но на Запад производителите си имат хора които им помагат за оформяне на документацията, докато те се занимават само с производството. 

Наскоро няколко аграрни министри предложиха Брюксел да въведе специален регламент за смесените биологични стопанства. Ще бъде ли в в плюс подобен регламент за българските биопроизводители?

Да защото не всеки може да сертифицира напълно земята си. Това може да става на етапи. Една година да се сертифицират за биопроизводство 10 или 20 декара например.  Подобна дейност като сертифицирането на земята е доста скъпо начинание за българските биопроизводители, ето защо считам , че трябва да се приеме подобен регламент.
Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар