Кои са някои от най-значимите научни достижения на 2014 г?

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post


Електронното издание на Gazete.ru се допита до някои от най-известните руски учени, за да разбере кои са най-значимите постижения в различни сфери на науката за отиващата си година. Всеки от тях отговаря на въпроса: „Кое е най-значимото научно откритие за 2014 година?”

 
Алексей Моисеев- астрофизик, сътрудник на Руската академия на науката (РАН)
„Като астрофизик често поставям акцента не на откритията като такива, а на експерименталния подход към тях, въпреки  че той не винаги дава окончателен резултат. Имам предвид събитията свързани с проекта BICEP 2.
Беше обявено, че е открита поляризацията на микровълновия фон, което е свързано с гравитационните вълни, и с помощта на която може да се предскаже модела на вселената. Уви, можеби наблюдаваният ефект е в резутат на галактическия прах, и повечето учени се съгласиха с това. Дискусията излезе далеч от специализираните кръгове. Второто важно постижение в тази сфера е направената с помощта на телескопа Хъбъл констатация за сегашното разширяване на Вселената. Благодарение на тях в института „Макс Планк” се правят прецизни изчисления на електромагнитните излъчвания за да се разбере дали е необходима някаква преоценка, дали става дума за грешка в методите, или дали е необходимо да се коригират сегашните представи за модела на Вселената. Много красиви са и две други постижения- резултат на наблюдението на свръхнови звезди в други галактики, които определиха следата на радиоактивния кобалт в спектъра SN2014J, която потвърждава сценария на термоядрения взрив на свръхнови звезди, и откритието на една свръхнова звезда, която е формирала гравитационно поле. И разбира се кацането на „Розета” на кометата „Чурюмов-Герасименко”.”

Александър белоусов- старши научен сътрудник по вулканология към РАН
„Главният и нерешен и до момента въпрос в областта на естествознанието си остава този за произхода на живота. Тук дори учените не знаят „къде да копаят”. И копаят основно в космоса, където има някакъв макар и малък технически прогрес. Кацането на „Розета” на кометата обещава да даде нови данни за структурата на органичните елементи. Дори само технологията за доставяне на сондата е сама по себе си едно голямо научно постижение, което може да има колосални последици за човечеството. Информацията ще е полезна в бъдеще, когато се налага унищожаването или промяна на орбитата на комети или астероиди, които носят опасност за Земята. А марсоходът „Кюрисити”  достигна до гигантска планина, като започна да изучава детайлно структурата и. И ако на Червената планета в миналото е съществувал живот, то той е в състояние напълно да открие следи за това.”

Николай Мюге- завеждащ лаборатория по молекулярна биология

„Сред най-интересните постижения в моята сфера през 2014 година може да се определи публикацията в списание Nature за геномите на пет африкански цихлиди. Това са вид риби от семейство Бодроперки, които до момента включват около 1300 описани и класифицирани видове риби. Предполага се, че с все още неоткритите и неописани видове, това семейство може да достигне до около 1900 вида, което да го направи трето по големина семейство на гръбначни животни. (бел. ред.). Те се явяват уникален модел за образуване на видовете в три от най-големите африкански езера- Танганайка, Малави и Виктория. Те формират т. нар. speciesflooks- букет от комплекси на няколко стотици ендемични вида, при изключително висока скорост на видообразуването. За целта са били взети по една риба от трите езера, и две от притоци на Танганайка. Учените се натъкнали на интересни неща- като високо ниво на дублиране на гените, бърза промяна на микрониво в рибонуклеиновата киселина (РНК) и др. . Но най-важният резултат от тази публикация е, че данните за геномите ще послужат като отправна точка за определянето на това, как се е развил всеки един от видовете.”

Ярослав Кузмин- старши научен сътрудник към Института по геология на РАН
„В сферата на интердисциплинарните изследвания- основно в биологията, геологията и археологията през тази година имаше някои значими резултати. През януари в списание Nature беше публикувана статия с пълно описание на геномите на открития неандерталец в Алтай, чиято възраст може да се определи на 50 000 години. През октомври и ноември в същото списание се появиха две публикации, представящи пълният геном на палеолитния човек, благодарение на открития „сибирски човек”, чиято възраст е 45 000 години, и той е най-древният прародител на човека, в който е открито ДНК, доближаващо се до това на съвременния човек. Тези открития ще позволят на учeните да се заровят като никога досега в дълбините на нашето минало и да се разбере по-добре процеса на формиране на съвременния тип човек. И накрая научната публикация за изследването на ДНК на английския крал Ричард III (1483-1485г.), което потвърди автентичността на откритите в град Лестър останки. Това е блестящ пример за съчетаване на изследванията в биологията и археологията с писмените свидетелства.”

Максим Никитин – сътрудник към Института по биохимия на РАН
„Според мен най-значимото постижение от гледна точка на науката през 2014 година е кацането на „Розета” на кометата Герасименко, което се явява голям напредък в развитието на човечеството. От гледна точка на отделните личности, мен ме интересува конкретно съдбата на лекарите, занимаващи се вируса Ебола. Възхищавам се на тези хора, които сами рискуват здравето си, и чиито имена по правило остават неизвестни за широката общественост. Надявам се през 2015 година проблемите с вируса да намерят своето разрешение. Освен това намирам за доста интересни постиженията в областта на невротехнологиите- контрола на парализираните крайници посредством умствени усилия чрез които да се заобиколи гръбначния мозък.”

Юлия Ковас- професор по генетика и психология
„През тази година бяха направени много открития в редица области на науката. Според мен най-важното е друго- установяване на универсален подход за сътрудничество и обмен на данни В моето направление- областта на поведенческата геномика, това доведе до много нови открития. То доведе до възможността за използване на по-голям набор от данни, и по-ефективно използване на ресурсите за да се направят нови открития. Така ще започнем по-добре да разбираме геномните процеси, и да индентифицираме различните болести.”

Татяна Хохлова, физик от МГУ, работи в Сиатъл
„И според мен най-голямото научно събитие на годината е кацането на „Розета” на кометата „Чурюмов-Герасименко”, и взетите оттам проби на органичния състав.”

Сергей Троицки- водещ специалист по ядрени изследвания
„Впечатли ме едно откритие, което е далеч от моята специалност, и затова не мога да дам точна оценка. Става дума за откриването на хиралната асимерия при унищожаване на сложните молекули на  бета електроните. То може да хвърли известна светлина върху някои въпроси свързани с произхода на живота на Земята. Сред другите постижения са откритите следи от кобалт и никел в гама лъчението на свръхновите звезди, за което се разказва в две статии в списанията Science и Nature. Първо то доказва, че блясъка на свръхновите звезди от тип la  е свързано с радиоактивното разпадане на кобалта и никела, както се е смятало, и де факто представлява първа проверка на теоретичните схващания за взривовете на свръхновите звезди. Второ- следите от никел се появиха значително по-рано от очакваното, което изяснява до известна степен неяснотите около несиметричността при взривовете. Това от своя страна улеснява механизма на изучаването на взривовете на свръхнови звезди. Точно този вид свръхзвезди спомага за това da se raybere, дали правилно се измерват  най-големите разстояния във Вселената.
Третото откритие свързано с това, че неравните импулси се разпространяват като солитонове- т.е. преминават един в друг без да се променят за разлика от конвенционалните електрически вълни, е още по-далеч от моята област на интереси. Това откритие дава възможност да се оцени ефективността на математиката в естествените науки. И естествено на последно място кацането на Розета” на кометата Герасименко. То разбира се не е откритие, но е от голямо научно значение за човечеството.“

Павел Мусиенко-научен сътрудник към института по физиология в Санкт Петербург
„В изтичащата година може да отбележим сериозен напредък в изучаването на мрежите от неврони в гръбначния мозък, участващи в контрола на ходенето и поддържането на равновесие. Предложените ефективни модели на влияние на тези мрежи от неврони са тествани върху животни и пациенти с проблеми на гръбначния мозък.”

Фьодр Моисенко- сътрудник към Научно-практичния онкологичен център в Санкт Петербург, и участник в създаването на генетичен атлас на рака
„Най-големите научни достижения в областта на онкологията през 2014 година според мен са свързани с появата на първите данни за антитуморна ефективност на препаратите- инхибитори PD1, PD-L1, CTLA4 (immune checkpoint blockade).Оказа се че съществува подобен антитуморен имунитет. И това само по себе си се явява крайно важно откритие. Нормално туморните клетки предотвратяват активирането на имунните механизми и образуването на автоимунни състояния, блокиращи действието на имунната система върху тях. Новите препарати намаляват това блокиращо влияние на туморните клетки на различни нива и представляват един вид антитела.  Най-интересното е, че и сега тези препарати показват своята активност при много сериозни тумори като рак на белия дроб, на пикочния мехур, меланом и много други, което говори за тяхната универсалност. Това е един изключително нов механизъм на действие, и тези препарати са активни дори при случаи, в които са изчерпаnи стандартните възможности за помагане с химиотерапия. Друг ефект от тези препарати, е че при 10-15% от болните се наблюдава значително забавяне на заболяването с повече от 5 години, което практически беше изключено при съществуващите досега методи на лечение на разпространение на твърди тумори от VI степен, и е равносилно практически на излекуване на пациентите. Без съмнение изучаването на тези препарати се намира още в начален стадии. Голяма част от пациентите все още умират от високата им токсичностсвързана с неконтролируемата автоимунна реакция, и само при  20-25% от болните липсват маркери, които да индентифицират каква е чувствителността им спрямо тези лекарства.”

Максим Тимофеев директор на Института по биология към ИГУ
„С работата си всяка година учените откриват нови и нови факти, за обкръжаващия ни свят. И за съжаление в последно време те все повече свидетелстват за нарастващото влияние на т. нар. „антропогенен фактор” т.е. с човешката дейност. Сред редицата научни информации, които се появиха през тази година бих искал да отбележа тези, свързани с езерото Байкал. Избухна голям научени обществен скандал във връзка с така наречената еуторфикация на езерото (превишаване на нивото на химически вещества), или както журналистите го нарекоха „заблатяване” на Байкал. А то съдържа 1/5 от запасите от чиста вода в света. Следва обаче да отбележим, че спираловидният жабуняк (род зелени водорасли б.р.). погрешно са определени от журналистите като нещо чуждо за езерото, и те са се срещали и по-рано в Байкал. Въпреки това, констатираното напоследък силно разширяване на площите с този вид водорасло силно обезпокои учените, които се грижат за опазването на разнообразието на флората и фауната в това уникално езеро. За съжаление острите спорове за състоянието на Байкал потънаха в останалите проблеми от тееологично и икономическо естество. Много лесно е на фона на политическата и икономическа ситуация да объркаме, или дори изгубим този уникален обект, но след това възстановяването на езерото Байкал ще е невъзможно. 

Превод: Мартин Иванов 

Със съкращения
По  материали на Gazeta.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар