Преди 70 години съюзниците разрушават Флоренция на Елба

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

13  февруари 1945 година въпреки че не се падал в петък, станал един от най-трагичните дни в човешката история. Точно тогава преди 70 години съюзниците нанесли първата си бомбардировка по германския град Дрезден- наричан Флоренция на Елба. Ударите продължили цели три дни и довели до изпепеляване на някога цветущия град, от който не останало практически нищо. За мащабите на разрушенията в града днес свидетелстват многото достигнали до нас снимки. Учените все още спорят за точния брой на жертвите, но снимките ясно ни дават да разберем, че загиналите са били изключително много.
Спорове се водят и около това, дали е било необходимо унищожението на Дрезден, още повече, че към февруари 1945 година вече се виждал края на вoйnтa, а съюзниците вече са разпарчетосали своите сфери на влияние на срещата в Ялта. Те обаче решили да бомбардират града край Елба за да разрушат комуникациите на Райха, което да доведе до нарушаване на снабдяването на германските войски и тяхното предвижване. Но тук освен гарата и няколко фабрики за производството на противогази и специална оптика не е имало нищо друго. Дрезден е бил по-скоро град музей, отколкото военна крепост. Освен това към началото на 1945 година Дрезден останал един от малцината незасегнати от съюзническите бомбардировки германски градове. Вследствие на това, той станал притегателен център за големи маси от бежанци. В бойната операция се включили над 700 британски и американски машини, в това число и „летящите крепости” Boeing B-17. За огромния разрушителен ефект допринесло използването на фугасни и запалителни бомби. От лицето на земята бил заличен историческият център на града и 28 от 35 хил. домове. Въпреки че се смята, че при бомбардировките са загинали 25 000  души, тази цифра противоречи на данните от разследването на назначената специално за целта комисия. Смята се, че точния брой на загиналите е десетократно по-висок.
Един от преживелите бомбардировките е и писателят Кърт Вонегът, който по това време е в плен на германците. По-късно ще опише тези събития в романа си „Кланица 5 или кръстоносния поход на децата” (1969 г.). Ето какво пише той:  „Какъв бе общият резултат от тези борби? Европа похаби милиони от своите съкровища и проля кръвта на два милиона от своите синове, та шепа свадливи рицари да завладеят Палестина за около сто години. … Надявам се, че тази малка книга ще бъде полезна. В нея правим опит да дадем на англоезичните читатели обща представа как Дрезден е добил сегашния си архитектурен вид; как благодарение на гениалността на неколцина се е развил музикално, за да достигне сегашния си разцвет; тя обръща внимание също върху някои от неговите художествени колекции, които правят Дрезденската галерия привлекателно място за онези, които търсят неизличими спомени.”
Голяма част от жертвите се оказват именно бежанци  дошли в Дрезден, бягайки от Червената армия. С бомбардировките на града съюзниците така и не успели да осъществят основната си цел- разрушаване на германските комуникации.  Движението през призрачния град било възобновено още на 15 февруари вечерта. Заводите също си стоели. Нищо обаче не останало от историческия център на някога славния Дрезден. Възстановяването му станало възможно едва през 2004 година, шест десетилетия след бомбардировките.

Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар