Проф. Иван Станков: Необходимо е ясно разграничаване на дейността на ИАСРЖ и развъдните асоциации

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Проф. Иван Станков, зооинжинер, бивш министър на земеделието, сега депутат и член на парламентарната комисия по земеделие в интервю за Агро Пловдив.
 
Проф. Станков, споменахте за известни проблеми свързани със селекцията и развъдната дейност в животновъдството. С какво са свързани те?

Основният проблем е, че изградената в момента структура от Изпълнителната агенция за селекция и репродукция и развъдните асоциации  работи трудно, и дори бих казал че въобще не работи. Агенцията се занимава с някои несвойствени за нея дейности. Например  от една страна провежда селекция, а от друга- осъществява контрол върху самата себе си. Дейностите по селекция и репродукция на животните трябва да се осъществяват от развъдните асоциации, а тя да ги контролира.  Трябва ясно да се разграничат функциите им. От страна на фермерите има достатъчно критики и към развъдните асоциации, сред които има добре работещи като например тази на кафявото говедо и асоциацията на Михаил Михайлов.

Бихте ли посочили примери за неработещи развъдни асоциации?
Няма да дам такива за да не обидя колегите, но има асоциации, които са формални. Там не се провежда контрол , а само се надписват данни. Онези които съвестно си вършат работата заслужават да получават субсидии за селекционен контрол. Не е правилно обаче до тях да се наредят и организации, в които има само заведен произход без да осъществяват друг контрол на репродуктивните качества. Ето защо трябва да се изгради ясна структура, като на върха на пирамидата да стои тази агенция или дирекция, и оттам насетне да се изгради на всички нива да речем А-контрола или селекционните стада, които да се отличат от останалите. Да се направят репродуктивни стада, но да има и чисто стокови стада. Това е нормалната структура. Така работят в развитите страни. Във Франция например асоциацията на Шароле контролира не само овце, но и говеда. Те се занимават освен със селекция и репродукция, с хранене на животните, маркетинг и много други дейности. И фермерите се обръщат не към агенцията или министерството, а към развъдните асоциации. Това трябва да се направи и тук.

Казахте, че научните среди  ще подпомагат селекционната и развъдна дейност у нас. А депутатите от своя страна като представители на законодателната власт какви инициативи и мерки предвиждат?

У нас вече 25 години липсва аграрна политика. Ние не сме определили ясно и точно приоритетите си в земеделието, каквито например биха могли да са зърнопроизводството, животновъдство, производство на плодове и зеленчуци. Докато бях служебен министър постигнахме известни договорки в тази насока в Брюксел, но ги нямаме като политики към които да се насочат средствата. Затова в момента разработваме стратегия, чрез която най-напред да определим аграрната политика на страната, а след това и политиката по отделните направления. След това идва ред на законодателството. При всички случаи например трябва да има закон за браншовите организации. Това е крайно необходимо и належащо.  Ние ще се ангажираме и с това. Аз съм разговарял със земеделското министерство, и те имат готовност да направят този закон. Предвиждаме изменения и допълнения в закона за животновъдството, на закона за организация на ветеринарното дело, на закона за съсловните организации. Водим преговори и сме в процес на подготовка и на закон за биологичното производство, защото много говорим за него, но нямаме ясни и точни правила. За да има такива, трябва да има закон.

В тази връзка наскоро австрийски биопроизводители споделиха с мен, че там има ясни правила, и те знаят че могат да продадат всичко каквото произведат.

Да, така е. Това са ключови проблеми, които и ние трябва да решим. Подобен проблем е и този с изграждането и възстановяването на напоителни системи. Въпреки че подкрепяме политиката на кабинета, проявяваме доста критично отношение към управляващите например за това, че инвестициите не се насочват в правилната посока. А един от големите проекти, който може да бъде финансиран от Световната банка е точно изграждането на хидромелиоративната система на страната. Решаването на този проблем е от ключово значение за да имаме плодове и зеленчуци, сеитбооборот в зърнопроизводството и фуражни култури за животновъдството. Без поливане няма да стане.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар