Мисия Доброволец

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Едва ли можех да предполагам, какво щеше да се случи през двете седмици, които ми предстоеше да прекарам на „сцената” и около нея по време на организацията на събитие от подобна значимост, каквото е Евровизия (ESC). И така всичко предстоеше да започне след като дори без да очаквам, бях одобрен за доброволец след подбор на кандидати, организиран от австрийската телевизия ORF. Тъй като не знаех с какво ще се занимавам позицията на Springer отъждествявах единствено с „момче за всичко”. Но какво пък, и в това си имаше предимства. Щях да видя цялостната организация на ESC 2015 от различни гледни точки.
Разбира се като журналист най-много ме теглеше към пресцентъра, където с нетърпение очаквах да попадна, и да попия опит от работата на колегите от неизброимо количество медии от цял свят. Както щях да разбера в хода на нещата, доброволчеството си е цяла зараза, и кастата на хората полагащи труд по желание за ESC си върви със конкурса всяка година, Някои от колегите вече имаха богат опит най-малко от конкурса в Дюселдорф. И тъй като аз бях единственият българин, отишъл като доброволец на подобно музикално събитие, не заради самото него, а заради възможността да се установят нови контакти, и да се намерят нови приятели, определям сега само часове след края на одисеята всичко като една мисия. Защото организацията на подобни прояви независимо дали музикални или спортни са немислими без труда на доброволците. Това важи и за Евровизия, без значение дали се организира за възрастни, или за младежи. За предстоящото 60-то издание на Евровизия в австрийската столица Виена се бяха записали над 1500 кандидати за доброволци, сред които трябваше да се отсеят 800, които да помагат с работата си в най-различни сфери дейността по организация и провеждане на конкурса. А той се оказа истински маратон. Ние виждаме само лъскавата част- финала, или най-много още двата полуфинала. Но това не е всичко. Преди тях има седмица на репетиции на отделните изпълнители, както и още 9 концерта, в които да могат да бъдат привлечени повече зрители, Два от ях бяха специални- за деца от цяла Австрия и за виенчани. Но за тях като им дойде времето. И всичко това изискваше огромни човешки ресурси за да тече нормално. В самото начало прочетох някъде в местните медии, че 55% от виенчани одобряват провеждането на конкурса. Сигурен съм, че до неговия шеметен край, той е привлекъл още поддръжници, защото за две седмици Виена живя само с едно събитие- евровизия. Всички, или поне почти всички говореха само за нея. Навсякъде реклами, а дори и в един от моловете  имаше огромна картина на местната звезда и причина за провеждане на конкурса в Австрия- Кончита. Страната приемаше Евровизията за пръв  път от 1967 година насам, след като наскоро починалия легендарен певец Удо Юргенс печели конкурса с песента „Мерси Шери”.

Едно е сигурно, че след края на Евровизия, Виена ще стане още по-привлекателна за туристите, и че от провеждането му ще спечели индустрията, тъй като цялата сцена започна да се разфасова само часове след последния акорд, и ще отиде за рециклиране. Въобще екологията и разумната употреба на суровини сякаш тук са издигнати в култ. Но и за това по-късно.

Началото
След десетчасово пътуване, в изненадващо за мен малък автобус, който все пак предложи неподозирана екстра като мини персонални телевизорчета за всеки пасажер, отново се озовах във Виена за старта на голямото приключение наречено Евровизия. Не че по време на пътуването се възползвах много от споменатата екстра, но друго си е да можеш да си пуснеш нещо по желание. Иначе през цялото пътуване ме занимаваше диалога на пътниците пред мен. Сънародник занимаваше комшията си по седаллка с БГ действителността. Чудех се какво ли го интересува един австриец това, че заради безпаричието военният парад у нас минал много семпло, и то без черешката на тортата- техниката.
Този път не само Виена бе сънена, но и аз, и за разлика от преди месец и половина времето се очертаваше да е прекрасно. И за да се разсъня направих бърз преход през местната Била за да сравня основно цените на плодовете и зеленчуците. И тук се оказаха доста скъпи особено ябълките и крушите. Седнах за минути в местния мол за да уговоря едно интервю. Получих инфо докато пътувах, че ме чакат големи изненади.
Още сутринта видях, че сред децата тук е разпространено да ходят с тротинетки  на училище. Те са сред предпочитаните транспортни средства и за възрастните, като могат да се комбинират без проблем и с метро. Потвърди ми го и Марина, чието по-голямо дете Йоханес ходи всеки ден на училище с колело. Оказа се че във Виена има 120 километра велоалеи и близо милион велосипеди. Нещо за което в София само може да си мечтаем. Отседнах за няколко дни у скромното и семейство, което включваше още съпругът и Йоаким и малката Мая. Попаднах на тях  благодарение на сайта Couchsurfing. Подобна практика да приемаш гости без да ги познаваш е колкото и рискована, толкова и вълнуваща. Имах огромни притеснения, но те изчезнаха веднага щом видях тези жизнерадостни и приятелски настроени хора. И никак не е случайно, защото аз не бях първият отседнал при тях. Имали са гости от Австралия и Япония. Една от най-добрите приятелки на семейството е от Румъния. И двамата се занимават с уебдизайн, като работят от вкъщи. Впечатлиха ме с огромното си количество книги, разположени на големи лавици из цялата къща, и с това , че за разлика от повечето семейства не гледаха телевизия, а предпочитаха срещите с познати и непознати приятели.
Разказвайки с какво се занимавам,Марина веднага позна, че използвам велосипед, когато и казах, че разнасям пратки. За съжаление бях принуден да призная, че у нас няма подобни условия за велосипедисти.
Преди да усетя напълно  духа на Евровизиа трябваше  да направя едно интервю с първата австрийска дизайнерка на Cupcakes-Ренате Грубер. Запланувах го спонтанно, и интуицията не ме излъга. Останах впечатлен не само от Ренате, която искреше от радост, че е превърнала мечтата си в реалност, но и от обстановката в сладкарничката- всичко бе в бяло и розово, няколко маси с красиво аранжирани по неин вкус цветя и витрини отрупани с красиви и вкусни кейкове. Реших от многообразието да заложа на къпкейк с  ягоди. Няма да преразказвам интервюто, но когато слушах Ренате, разбрах, че нищо не се постига без любов, усърдие исебеотдаденост. Това важи  май и за доброволчеството. И това мидадеувереност, защото още изпитвах притеснения как ще се впиша в събитие като Евровизия. Още не знаех какво ще правя. А всичко започна с лек фалстарт. От 800 доброволци  точно моето име в списъкабеше объркано. След кратко суетене всичко като че ли беше наред. Имах чувството че сътрудниците не знаеха какво да правят. Един ти казва- това не ти се полага, друг нямаш право на телефон, трети обратното. Вкрайна сметка всичко се нареди и в главата ми зазвуча мелодията на песента на Europe The Final Countdown. Не отидох на планираното парти, защото не си падам по подобни събития, а и цял месец ще имам време да опозная колегите. Марина и семейството и толкова ми харесаха, че държах да прекарам колкото се може повече време в компанията им.

/Следва/
Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар