Мисия Доброволец: Неуспешни уроци по плетиво

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
WP_20150514_14_56_29_Pro

Петият  ден на месец май се оказа празничепн, и поради.липса на работа Беате се пробва безуспешно да ме научи да плета с цел да ме приобщи към общата кауза за създаване на голяма плетена покривка от всички доброволци за Мами. Така наричаха тук шефката на Help&Care Service. С такива весели неща се занимаваме в доброволческия център при липсата на  работа. Когато е празник, а тук днес се оказа, че е Възнесение Господне, нищо не работи, даже ластици за връзване на плакатите не могат да се намерят. Беате, в чиито жили тече румънска кръв,ми разказа за интересната съдба на семейството и. Баща и, който е от германското малцинство бяга нелегално през Гърция през 1964 година. По-късно цялата и фамилия се установява на Запад.
Тя с много топлота си спомни за румънската столица Букурещ. Въобще историята на тази малцинствена група, чиито следи главно в областта на архитектурата са видими и днес в градове като Сибиу е доста непозната. Взех участие под формата на интервю в интересен медиен продукт на колежка студентка по журналистика, която в момента отговаря за делегацията на Словения. Въпросите бяха стандартни, и свързани естествено с Евровизия. Доброволците тук са от най-различни възрасти и националности. Голяма част от тях като Патрик  са от Тирол, Той е останал с много приятни впечатления от в старопрестолната ни столица Велико Търново. С него поговорихме за алтернативните енергоизточници. Той е втори курс и изучава техниката в областта на енергетиката.

Музикално вълшебство- храна за душата.

За съжаление твърде късно, едва в края на деня  дойде предложението да се подпомогнат колегите в пресцентъра. Бях решил да посетя концерта на Виенската филхармония, изнасян ежегодно за жителите и гостите на австрийската столица при откриването на седмиците на културата. Защото както сподели кметът на града преди началото на концерта „музиката не трябва да е продукт на лукса, а храна за душата“. И точно в това я превърнаха музикантите дирижирани от Зубин Мета. Изпълнени бяха произведения на Сибелиус и Грикг.

WP_20150514_18_50_53_Pro

На пианото бе виртуозният Рудолф Бухбиндер. Невероятно преживяване за може би над 50 000 души изпълнили великолепния парк на двореца Шьонбрун. Хората пристигаха на тълпи още от метрото. По пътя за там сред навалицата от хора попадам на Гертруде и нейният съпруг, мили хора пропътували близо 100 километра заради концерта. Нямаше как да намерим седящи места непосредствено до сцената, и решихме да останем пред една от четирите огромни видеостени. Имаше хора чакали над 2 часа, които неиздържали се отказваха да намерят места. Имаше и цели семейства с децата си, което не ме учудва предвид високото ниво на култура у австрийците. Вървейки към парка, Гертруде и съпругът и ми разказаха че в миналото са се занимавали с отглеждане на крави, но вече са затворили стопанството си. Трябваше да тръгват по-рано за да не изпуснат последния влак, и не успяха да се насладят на впечатляващия финал, в който музикантите изсвириха произведение наподобяващо заминаващ влак.  Разбира се еуфорична атмосфера придадоха и разноцветните фойерверки.

WP_20150515_09_23_58_Pro

Следващият ден беше ознаменуван със стъпването ни на сцената на Евровизия, но не като изпълнители, а за обща снимка на почти всички 800 доброволци.  Едва успях да стигна на време. Въпросният хостел е на час път с метрото и 20- тина минути пеш. Имаше и пряк маршрут, но не го познавах. В липсата на достатъчно работа повечето доброволци продължиха с  общата инициатива за изплитане на огромна покривка за мамчето. След обед се засякох с някои от новите ми приятели като Бетина и Верена. Успях да се свържа и с колегите от БНТ, макар че преди два дни, когато работих в пресцентъра не ги видях. Вечерта посветих на уличен концерт на едно приятно дуо китара и цигулка. The Firely Rosebads. Дейността като доброволец при организацията на подобни мащабни събития ми даде твърде ценен опит. Когато си отблизо, виждаш всичко- плюсове и минуси, установяваш как ефективно се ръководи голям екип от хора. Около това се въртеше и разговорът ни с колегите от БНТ, две лъчезарми момчета, изпратени да отразяват Евровизия, и да събират ценна информация с която да са полезни за организацията на детския и формат у нас. Разбира се така и предположих и не отказах сътрудничество. Организацията на Евровизия си е подобна на тази за мач от Шампионската лига. Има изключително строги и точни изисквания, които трябва да бъдат изпълнявани от всяка страна организатор. Такива свързани с логистика охрана и подпомагане. Когато говорим за логистика и подпомагане, неизменна част от това са доброволците. Нямам поглед за това, какво е нивото на доброволчеството у нас. Самият аз за пръв път участвах на какъвто и да е форум като доброволец. Деян ми каза обаче, че то е на много слабо равнище в сравнение с други страни. Надявам се да се съберат достатъчно хора, които да спомогнат за организацията на детската Евровизия, ако не друго заради самите деца.

WP_20150516_22_46_30_Pro

Нощна Виена е също многообразна и приятна, макар че австрийската столица явно не бе сред градовете включили се в инициативата „Нощ на музеите” на 16 май. Тук имат подобна инициатива през есента, както и „Дълга нощ на църквите”, когато човек може да послуша хубава музика в някоя от десетките църкви в града. Оказа се че сред редицата музеи на австрийската столица, чиито брой е някъде над 130 има и такъв на криминалистиката. Когато отидох в центъра за съжаление не открих нито един отворен музей който да посетя.

Още при планирането на всичко около пътуването за Евровизия забелязах че хостелите увеличават двойно цените в активния сезон след края на март, в който попадаше и конкурса. Тук на място няколко души от доброволците също ми предложиха легло под наем, а разбрах за случай, при който доброволец си е намерил стая под наем за 15 евро на нощ като само за 23 май нощувката му скачала на 120 евро.

WP_20150514_09_52_46_Pro

Чух мнения че политиката на местните хотели да увеличат драстично цените по време на Евровизия била погрешна, защото вместо да се напълнели, щели да останат празни  като се има пред вид че билетите за концертите никак не са били евтини между 380 и 990 евро. Самата Евровизия  като чисто музикално преживяване за мен продължаваше да стои на заден план. Отказах да гледам на живо един от концертите, както и безплатно посещение в Euroclub, където можеш да срещнеш ВИП личности и журналисти. Последните бих предпочел да срещам в пресцентъра, където да наблюдавам работата им. Иначе предпочитах да усещам духа на Виена пред светлините и прожекторите. А че във Виена могат да се срещнат интересни хора го доказва и Олга, достолепна жителка на Санкт Петербург, предприела истинско пътешествие из Европа- преминавайки през Варшава, Виена, Мюнхен,Париж и Амстердам. Казва ми че не дели хората по произход, а само на добри и лоши. Решава да напусне града на река Нева, защото освен хубавото лято през останалите месеци намира живота там за тягостен. Споделя че миналата година е имало само осем слънчеви дни. Живее дълго в Тайван и Китай, където учи мандарин и английски. Съжалява че на младини не е наблегнала на повече езици, подобно на сина си, който получил образованието си в Оксфорд и владее цели 9 езика. Влюбва се в Китай и решава да остане там. Изучаването на китайски изглежда се превръща в мода за европейците. Тук се запознах с няколко човека учили езика, или имащи намерение да го направят. Трудното в него е не граматиката, а разбирането на йероглифите, в които само една чертичка написана по различен начин може да промени значението им. Олга допълва информацията ми като казва, че значението на думите в китайския език зависи от интонацията на произношението им. Има четири вида интонация: низходяща, равна, възходяща и U- образна, и в зависимост от това как е произнесена една дума, тя може да има различни значения. Разбира се когато говоря замултикултурния дух на Виена, и ние сме част от него. Из града нерядко срещам сънародници, като в един магазин дори изпаднах в конфузна ситуация опитвайки се да помогна на двама нашенци превеждайки им какво казва момичето в него, което също се оказа българка. Но само който не пътува и не среща хора, не би попаднал в подобна ситуация.

Позицията ми на Springer си имаше и своите предимства, тъй като позволяваше практическии достъп почти навсякъде. И докато за някои сноването зад кулисите е мечта, тъй като там виждаш всички звезди, за мен не бе така. И какво като видях на живо Кончита? Тук той е превъзнасян до небесата и е считан за нещо като музикална икона, но нито музиката, нито визията му ми харесват. Отивайки на следващия ден сутринта към залата успях да се насладя на нещо далеч по-стойностно- музиката на великолепен духов оркестър, огласяща Марияхилферщрасе. Тъй като ежедневно има по 2 концерта, след обед гледъх полуфинала в неговото неофициано издание. Отново наминах през пресцентъра, а вечерта подготвях подаръци за очакваните на другия ден  близо 8000 деца, част от които трябваше да посрещна на гарата.

Мартин Иванов 

/Следва/

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар