Разкритията във ФИФА послужиха като катализатор за нови научни изследвания на феномена- корупция

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Интересен материал в електронното издание на Gazeta.ru е посветен на феномена корупция, и как един скандал доведе до оставката на шефа на ФИФА-Сеп Блатер. Съвсем неочаквано за всички, само няколко дни след като получи нов мандат като шеф на най-голямата футболна организация, швейцарецът Сеп Блатер подаде оставка. Най-вероятно тя се явява кулминационната точка във вихрещия се във ФИФА корупционен скандал, започнал с ареста на висши футболни функционери от американските разследващи органи. Независимо от това корупцията дори и на Изток си остава „дело тонкое”, чието изучаване изисква особено внимание.
Това смята Мария Запознатая от университета на Айова, която се занимава с изучаването на корупцията от научна гледна точка. Според нея явлението не трябва да се възприема само като следствие на лошия морал, защото устройството на корупцията като феномен е много по-сложно, отколкото си мислим. Практически се оказва, че различните начини на  подкупи, могат да обхванат не само големи организации, но и цели народи. Това може да стане факт в случай, че сред тези общества корупцията се счита за нещо нормално, и не предизвиква порицание. За представителите на такива групи, корупцията се счита за нещо нормално, а не за престъпление вътре в самите общности или организации. За хората извън подобни организации тя се възприема като явление с аморален характер и явно престъпление.
„Просто казано попадайки в подобна организация, хората се приспособяват към това, че корупцията в нея е нещо нормално.В същото време като част от тази група, хората започват да отричат всички ценности, на които са държали до влизането си в нея”, уточнява Запозная, като добавя, че тази закономерност действа винаги и без оглед на личните морални качества на отделния човек.
Според нея има три основни фактора, които обуславят наличието на корупция. Първият е свързан с идеята, че вземането на подкупи е с цел да се свържат двата края, и човек да се открои от останалите си колеги. Освен това приспособяването на някой към корупционните схеми може да доведе до бързо изкачване в кариерата. Вторият двигател на корупцията е чувството за безнаказаност. Хората участващи в корупционни схеми смятат, че шансовете за разкриването им са прекалено малки, и че все пак ако това стане, биха се отървали с по-малко наказание. Най-накрая за корупцията способства самата култура на отделната организация, в рамките на която феноменът придобива институционален мащаб.
С подобно мнение се солидаризира и Итеома Аджунва от Колумбийския университет, според която е много трудно да се унищожи подобна закостенела схема на корупция, каквато беше разкрита в световната футболна организация.
Учените са на мнение, че мащабни реформи в подобни организации трябва да са обвързани не само с дълбоки кадрови смени, но и осветляване пред обществото на документите за финансовите операции на предходните служители. Според един от изследователите на феномена- Ерик Усланер от университета в Мериленд „корупцията и демокрацията съвсем не вървят ръка за ръка, и качествената журналистика е отличен начин за борба с подкупните служители”. И събитията във ФИФА от последните дни напълно потвърждават тези думи. Може да се окаже, че случващото се там ще стане повод не само за гръмки материали, но и за нови изследвания.

Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар