С мирис на липа и….река

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Все по- малко са нещата, които ме връщат в Лом. Две от тях – уханието на липите из целия град, и мирисът на Голямата река обаче са неповторим спомен от детството, който се събуди у мен  още с пристигането ми. И в жегата потърсих близостта на реката, която единствена можеше да донесе малко хлад. Минаваше 7, а слънцето продължаваше да е високо, и да пече все така силно. То беше напекло и местните рибари, които чух да се тюхкат, че улова не върви.
Рибата явно бе навътре, а и нивото на водата падаше.Това ми каза и непознато момче, което наблюдаваше също като мен необичайната динамика по реката, създадена от няколко преминаващи товарни кораби. И двамата констатирахме положителния факт, че пристанището работи, щом има трафик, а вдалечината се чуваше като потвърждение натози факт и познатото скърцане на крановете. Явно износът на зърно и торове върви с усилени темпове.

Споменах че липсва само пътническия потокк. „Минават само германски и холандски кораби“- отбеляза той. Това бе малка утеха защото навремето с т.нар. комети и ракети човек можеше да отиде поне до Видин. По-старите ломчани пък с носталгия биха си спомнили и за пътешествията с кораб до Русе. Бидейки все още със силни впечатления от Виена , му споделих, че за мен най-красивата част на реката е от Будапеща надолу, когато тя изглежда не просто един плавателен канал с високо урбанизирани и застроени околности, както е във виена, а истинска синя магистрала. Нейното използване у нас обаче е силно недооценено. И ако в Будапеща имаше 12-13 кея, на които спираха всевъзможни плавателни съдове, то в Лом няма дори откъде да си купи човек билет за пътуване с какъвто и да е кораб. Натъкнах се расхождайки се на млад рибар, расказващ за приключенията си, и най-странният улов на сом, който е преживявал някога . В рибарлъка обаче е така- късметът те спохожда тогава, когато най-малко го очакваш.

 Междувременно с настъпването на прекрасния залез рибарите се пооживиха. Възрастна дама правеше показно като скубеше сребристите уклеи. Беше на смрачаване, когато съпругът и се обади: „Тодорке ще тръгваме ли?“ “ Докато се вижда и кълве оставам“, каза тя,  и мми се похвали, че предишния ден на един сутрешен риболов напълнила цяла кофа. Дойдоха няколко коли. „Нощната смяна“, тоест тези, които идваха на нощен риболов. Нали вече е разрешен. Веднага инкасираха първия улов- малко шаранче около килограм. Единият от тях обаче не бе доволен, и прати колегата си за „гориво“. Да утолят жаждата с бира, пък кой знае риболовът  можеше и да потръгне.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар