10% от населението у нас живее под прага на бедността

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Най-голям риск от обедняване има във Видин и Сливен най-малък в София

10% от населението у нас  попада под най-ниския праг на бедността, и се намира далеч от доходите на средната класа заяви по време на конференция днес  Петър  Ганев старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него е притеснително, че нивото на бедност сред децата е по-висока отколкото при възрастните. Най-рискови групи за попадане под прага за бедност са безработните и хората, които не търсят работа. И по време на кризата според него заетостта сред вишистите остава висока и около 950 хил. от тях  са работещи.
Обратно заетостта при хората с по-ниско образование е само около 30%, което е и причина за това тези хора да са във висока степен на риск да попаднат под дълбока бедност. Прави впечатление голямата разлика в дела на бедните възрастни жени и мъже над 65-70 години, където голям превес имат жените. Проблемът е заради пенсионната система която е със солидарен характер, поясни той . Около 15% е е ефектът на пенсионните трансфери по отношение намаляване на бедността. Най-ниск риск от бедност има в София под 10% , а най-висок във Видин и Сливен – 40%. По-високи нива на бедност има в районите с по-възрастно население и такова от малцинствата, а по-малки в районите с университетски центрове.
В момента се наблюдава ръст на хората, които работят на повече от едно място.

Експертите от Световната банка са изследвали индикатора на споделеното богатство. Те не отрекоха наличието на демографска криза у нас и препоръчаха мерки за институционални промени с цел по-голяма ефективност и гъвкавост на пазара на труда. Сред най- големите бариери пред пазара на труда са: отглеждането на деца, половата дискриминация и наличието на увреждания. Най-голямата група с висок риск на бедност 23% са безработните на средна възраст. 15% от самотните майки с деца също попадат под риск от бедност. Експертите отчетоха недостатъчно  финансиране на активните мерки и политики на пазара на труда. Така например само 0,5 % от ромското население попада в активните мерки за обучение.

1/3 от хората търсещи работа са склонни да потърсят допълнително обучение ако имат достъп до ваучъри. От Световната банка препоръчаха по-краткосрочни мерки, подобряване на законовата база, наличие на данни на местни нива с цел създаване на профили на безработните и др. В Австрия например има различни портали с игри за учениците търсещи работа.

Друга от препоръките е свързана с умното подпомагане на търсещите работа като интелигентността трябва да се съотнася към доставчика на работа. Сега бюрата работят с най-лесно намиращите работа, а не с тези,  които подлежат на трудно намиране на работа. И при земеделските производители има риск от бедност, което зависи от различните програми за подпомагане, като най-застрашени са животновъди и тютюнопроизводители. Интересен е фактът, че подобен риск съществува и сред заетите в селското стопанство, а  не само сред производителите на аграрна продукция, особено след приключване на трудовата им дейност и тяхното пенсиониране. Една от мерките които предстои да бъдат изпитани е въведената възможност за еднодневни договори с която да се улесни сезонната работа на полето. И ако тя е успешна може да обхване по-широк кръг от области.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар