Чумата станала смъртоносна болест случайно

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Случайна поява на ген в ДНК-то на бактерията причинител на чумата Yersinia pestis превърнала това заболяване от безобидно  в едно от най-смъртоносните в света. Това пише електронното издание на Gazeta.ru. Така тази бактерия станала причинител на смъртта на над 100 млн. души на планетата, и продължава да сее смърт. Бактерията Yersinia pestis е причинител на няколко вида чума- бубонна, септична и на белия дроб- наречена чумна пневмония. Точно тези три вида чума станали причина за гибелта на милиони хора при чумните епидемии през VI, VIII и XIV век, станали известни като Юстинианова чума и Черната смърт. Първата протекла под формата на различни локални епидемии в продължение на две столетия, и отнела живота на над 100 млн. души.
През 1969 година британският историк Филип Зиглер оценил жертвите на Черната чума на 20-25 млн. души, което представлявало 1/3 от населението на Европа по това време. Що се отнася до броя на жертвите на чумата в целия свят по данни от Кеймбриджката енциклопедия по палеонтология, те превишават 60 млн. души, което е било 25% от населението на планетата.
Не мислете, че със затихване на последната епидемия, чумата изчезнала напълно. Все още годишно над 2000 души се разболяват от чума, по-голяма част от които умират. В продължение на десетилетия учените се занимават с изучаване на механизмите на разпространението на чумата, влиянието на бактерията причинител върху човешкия организъм, и разбира се пътищата за лечение на заболяването. В последния си брой списанието Natur Communications публикува статия на група изследователи от Северозападния университет в Илинойс, които за пръв път в света успели да разберат, как от безобиден микроорганизъм Yersinia pestis се превърнала в толкова смъртоносна бактерия. Виновна за това била една случайна генна мутация в ДНК на бактерията. Трябва да се отбележи, че геномът на чумната бактерия е разчетен от група учени под ръководството на Дейвид Вагнер от университета в Северна Аризона. Това съобщи през 2014 година научното списание Lancent Infectious Disesses. За целта изследователите използвали образци на бактерията, взета от зъбите на двама жители на Бавария, починали от Юстиниановачума през 541-543 година. С помощта на експерименти върху мишки, те успели да изучат щамовете на чумната бактерия, причиняваща смъртоносна пневмония.
Оказало се, че по-ранните варианти на Yersinia pestis причинявали много по-леки форми на пневмония, които били лечими. Това означавало, че изходният щам на бактерията от древността би бил безвреден за хората. По нататъчни изследвания показали, че първоначалният щам на бактерията, наречен Yersinia pseudotuberculosis разпространен преди около 10 хил. години, можел да причини само леки проблеми на стомашно чревния тракт. И въпреки, че в названието и се среща думата туберкулоза, тя нямала нищо общо с това заболяване. Учените успели да изяснят, че до коренна промяна в свойствата на бактерията довела появата в нейната ДНК на гена наречен Pla. Така тя от Yersinia pseudotuberculosis се превърнала в Yersinia pestis. Така една аминокиселина била заменена от белтък, носител на споменатия ген. Това било достатъчно за да започне да се развиват нови щамове на чумната бактерия, всеки от който носел все по-голяма опасност за хората, и допринесли за разпространяване на заразата.
Учените, занимаващи се с изучаването на последствията от чумните епидемии върху развитието на обществото колкото и да е странно, констатирали, че болестта имала освен отрицателно и положително влияние върху обществото. Така през 2014 година списанието Plos ONE публикувало статия на Шарън де Вит от Университета в Каролина, според която хората имали късмета да преживеят епидемията от черната смърт укрепвали здравословно в сравнение с хората преди настъпването на чумата. В това изследване са включени анализи на над 1000 души починали преди, по време и след чумната епидемия от XIV век. Шарън де Вит обърнала особено внимание на причината за смъртта на хората,по която можело да се съди за здравословното им състояние приживе. Резултатите от работата показали, че хората преживели чумната епидемия доживявали до 70-80 години, и били значително по-здрави в сравнение с хората преди настъпването на епидемията. Изследователят отбелязва, че Черната смърт била една от първите прояви на чумна епидемия през Средновековието, и че и след това хората били заплашени от зараза с чумната бактерия. Да не говорим, за другите видове болести на епохата. Въпреки това организмът н а жителите от онази епоха, преживели епидемията ставал все по-издръжлив на новите болести. Хората обаче  не придобили способност сами да се справят с чумната бактерия. Днес чумата се лекува с антибиотици като стрептомицин, гентамицин и тетрациклин. Въпреки това лекарствата не винаги са способни да се справят с болестта. Хората заболели от чума се нуждаят от непрекъсната поддръжка на дихателната си и кръвоносна система. Ако и това не помогнело, чумата води до летален изход. Тъй като няма подходящи условия, учените успокояват, че нови чумни епидемии подобни на Черната смърт не се очакват.

Превод Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар